TYLER, THE CREATOR – Igor (Columbia)
Чувате плътната стена от синтезатор в откриващото парче от петия студиен албум на Tyler, The Creator и моментално се стряскате дали един от най-иновативните артисти в съвременната рап и хип-хоп музика е записал своя Yeezus. За радост не, определено не. След инструменталните и вокални истерии от по-ранната му работа и еволюцията към много по-богати аранжименти, мелодии и теми на отличния Flower Boy от 2017, Tyler продължава да насилва вкуса си към нетипични структури и невъобразими стилови и стилистични завои с многопластови звукови текстури, на които дори и Flying Lotus би завидял следващата седмица (като си издаде албума).
Igor манипулирана конвенционалните идеи за обикновена тема от бас линия, пиано и синтезатор с едно много характерно спокойно чувство на сравнително бавен и задушевен албум, който не страда от липсата на оглушителни бийтове и зловещи вокални речитативи (обещанието на Tyler да рапира малко и да пее повече е спазено съвсем дословно), а вместо това залага на велики соул семпли и много по-малко агресия. Идолизирането на Pharrell Williams през цялата кариера на Tyler достига своя връх именно в Igor – по-позитивният албум на Tyler разчита на малко, но силно лоби от колаборатори (Kanye West, Frank Ocean, самият Pharrell, Playboi Carti, Lil Uzi Vert, Blood Orange, Charlie Wilson), но нито един от тях не се натрапва или откроява излишно, дори напротив, потъва идеално в целия любовен лабиринт на своя основен създател.
Дори на първо слушане, четене на заглавията и асимилиране на текстовете, Igor определено е албум за раздялата (с неговата публична персона, с миналото, с някой бивш или бивша, със самите нас? Имайки предвид пословичната му шизофренична ирония, едва ли някога ще разберем), който ъе прекарва ужасно елегантно през целия емоционален спектър на тези чувства на отчаяние и разбито сърце и липса на финал, като мимоходом удря още една голяма червена точка в дискографията на този дяволски талант. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
THE NATIONAL – I Am Easy to Find (4AD)
Да е жив и здрав режисьорът и сценарист Mike Mills, който се появява в живота на изтощените от турнето за наградения с Grammy албум Sleep Well Beast и жадуващи за почивка The National, за да им провали плановете за дългогодишна почивка с идея, ставаща по-вълнуваща с всяко следващо обсъждане. Първоначалните планове за музикален видеоклип прерастват амбициозно и абсолютно пълнокръвно в 24-минутно късометражно филмче с Alicia Vikander и 63-минутен албум (Mills е посочен за копродуцент и на него), в който вокалистът Marc Berninger и останалите музиканти отстъпват място за гостуващи вокалисти и прекрасни жени като Gail Ann Dorsey (насистиката на David Bowie), Sharon Van Etten, Kate Stables от This Is the Kit, Lisa Hannigan и Mina Tindle. Влиянието на съпругата на Berninger Carin Besser, е по-осезателно откогато и да било.
Осмият албум на The National е толкова богато текстуриран, дълбок и многообразен, но все пак хомогенен, колкото звучи. Естествено реализираният мащабен и амбициозен замисъл не се върти около желанието за фестивални хитове или запомнящи се мелодии, а по-скоро около умението на групата да създава атмосфера, която може и да не запомниш моментално, но те привлича да се връщаш към нея веднага след като си е отишла. Въпреки огромния екип от колаборатори и нетипичната идея да работиш на концертен принцип с много музиканти и филмов режисьор, същината на The National, подобно на самото заглавие на албума, се намира лесно. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
JAMILA WOODS – Legacy! Legacy! (Jagjaguwar)
Запомнете добре името на Jamila Woods – поетеса, активист и ужасно добра певица от Чикаго, чийто втори албум почита добре и не толкова добре познати чернокожи артисти и исторически фигури с брилянтна смесица от иновативен нео-соул, откровени и директни екзистенциални размисли и протестна музика за малки, но смислени революции. Многопластовите мелодии и вокали очароват още на първо слушане и съдържат същия повдигащ интензитет и брилянтна продукция като дебюта й Heavn от 2016. Важен албум от тотално различен артист, който не трябва да бъде пренебрегван за нищо на света. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
MAC DEMARCO – Here Comes The Cowboy (Mac’s Record Label)
Базираният в Ел Ей канадски инди трубадур замества личните теми за семейните отношения и остаряването от This Old Dog (2017), но запазва същия мек любовен звук, проникновено чувство за хумор и отнесени мелодии в новия си албум, който третира настоящите му проблеми и умозрения през гледната точка и познат стереотип за безгрижния каубой. Ироничната му сценична персона обаче започва все по-сериозно да се натрапва в повечето песни и вместо да го отвори, прави Here Comes The Cowboy много по-интровертен албум, от колкото трябва да бъде. 3/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
ИЛКО БИРОВ – Happy (Самзидат)
Мултиинструменталистът и композитор Илко Биров събира всичките си добри парчета от последните години и влиза в студио, за да запише приятния си дебют Happy – доказателство, че и у нас може да се прави записва доста читав и небрежен инди-фолк с малко блус и кънтри, без претенции, но с много душа в парчетата. 3/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
RHYE – Spirit (Loma Vista)
Mike Milosh залага на минималистична продукция и инструментали в осемте пиеси от EP, записвано в паузите на дългото световно турне покрай излизането на албума Blood отпреди година. Макар този албум да не блести с нищо ново и неочаквано за Rhye, Spirit дарява достатъчна емоционалност със същата тази красота и интимност, която сме свикнали да чуваме от Milosh. Този път обаче всичко е посветено на настоящата любов в неговия живот, проникваща в съзнанието с класическо пиано, арендби мелодии и неземен глас. 3/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
Албумите в този материал са независим избор на нашите редактори. Когато поръчате някой от тях през линка към iTunes обаче, Boyscout може да получи малка партньорска комисионна.
