Ревю: DJ-Kicks на Matthew Dear

Роденият в Тексас и израстнал в Детройт американски диджей и продуцент Matthew Dear е гигантски и крайно магнетичен талант, който очарова с мултижанровата си дискография и възбуждащ силен дестилат от разтапящо техно като Jabberjaw, мрачен авангарден поп със запомнящ се баритон под собственото му име и еуфорично тежко техно за големи зали като Audion. Съоснователят на влиятелните лейбъли Ghostly International и Spectral Sound има пръст в голяма част най-любопитната нова музика от съвременната ъндърграунд сцена. Предвид неговата разнообразна дискография с пет албума и 20 ЕР-та в дългогодишната му кариера, Dear е един от най-подходящите артисти за свой епизод от популярната серия DJ-Kicks.

Третият подобен микс на Dear след седмата част на компилацията Get Physical от 2008 и Fabric 27 от 2006 (записан като Audion) включва съвременната музика, която го вдъхновява и е еклектичен точно толкова, колкото може да се очаква от човек с подобен разностратен вкус за деликатен минимализъм, шумно техно и баритонен поп за секс. И докато Dear чистосърдечно бърза да си признае за наличието на часове суров материал в своя компютър, издаването му винаги отнема много време. Наличието на една нова негова песен и още три на Audion в списъка с миксирани парчета са причина DJ-Kicks-а на Matthew Dear да печели няколко обиколки преднина още преди първото слушане на целия албум. Като всеки истински цар на манипулирането на звука и съзнанието на слушателя, Dear успява да миксира помитащо техно с фънки ритми, меланхоличен синтпоп и поглъщащ асид хаус, без да му мигне окото и най-важното – без въобще да разберем какво се случва и защо звучи толкова добре и логично.

25 песни за 65 минути времетраене могат и да звучат прекалено много, но Dear e такова майсторче на подмолното и мега тежкарско миксиране, че трудно бихте разбрали кога свършва едно парче и започва друго, освен ако не следите изкъсо траклиста в Spotify. Интензивният му начин на смесване обаче е прекалено съвършен, за да звучи много напрегнато или недовършено – Dear просто предпочита дългите преходи, застъпвания и игра с отделните елементи на всяко парче и не обича да им позволява да се загръщат в повече от две-три минути. Лошо няма – меланхоличното начало с пиано пиесата на Nils Frahm e обикновено подготовка и изчистване на мислопроводите за звуковата атака, която предстои. А именно – DJ Kicks открива сериозно с Frahm и чисто новото типично Dear-ско синтпоп парче Wrong With Us (в колаборация със Simian Mobile Disco), което поставя екзистенциални въпроси за състоянието на света, в който живеем.

Продуцентът обаче е достатъчно далновиден, за да не предобри целия микс със собствена продукция. Извратената (в положителен смисъл) продукция на Dear го играе свързваща тъкна на еклектичната вакханалия в DJ-Kicks. Сред включените артисти в компилацията се открояват имената на интересни и доста различни един от друг продуценти като Thatmanmonkz, Matrixxmann, ItaloJohnson, Pearson Sound и Randomer, които пердашат сериозна клубна музика, за да не забравим какво точно слушаме. Интимната атмосфера и личен почерк на Dear си личат и от разпръснатите в целия албум фрагментарни (и доста забавени като скорост) записи на стари разговори с неговите приятели и семейство, които музикантът записва в продължение на години с портативния си рекордер. Никаква претенция и прекалена елитарност в цялото това техно – DJ-Kicks миксът на Matthew Dear се слуша с огромно удоволствие на един дъх от началото до брилянтния носталгичен забавен край с DJ Khalab и малийския певец Baba Sissoko.

Предвид наличието само на нова музика от последните две години (с изключение на една изгубена синтпоп класика от 80-те в нов ремикс), последният комерсиален и много изпипан микс на Matthew Dear няма как да звучи и да се усеща носталгично, въпреки наличието на бледи ретроспективни моменти. Умението му да бъде едновремено вдъхновен и вдъхновяващ и да потапя най-вълнуващите дълбини и нюанси на електронната музика сякаш неусетно превръща диджей киковете на Matthew Dear в достойно продължение на силната поредица след феноменалните части с DJ Koze и Moodymann. Липсата на какъвто и да било социален контекст и коментар (като при по-голямата част от качествения хип-хоп) и манифактурна повторяемост (като при по-голяма част от съвременния американски поп) е абсолютно добре дошло – техното на Matthew Dear е приятният ескапизъм, от който имаме нужда.

DJ Kicks (K7! Records) на Matthew Dear е на пазара.