Токсичната интернет среда и лицемерна пресметливост на съвременната музикална индустрия могат да ви подведат много лесно в излишен негативизъм към една, оказва се, приятно талантлива 20-годишна девойка от Масачузетс. Независимо дали смятате огромния вирален успех на направи-си-сам-синтпоп-парче-и-клип като Pretty Girl (36 милиона гледания в YouTube досега) от 2017 за добър алгоритъм или я критикувате за непотизъм (баща й е бивш голям шеф в маркетинга на Converse с добри връзки в музикалната индустрия), Claire Cottrill контрира обвиненията за шуробаджанащина и ползотворно побутване от близки и далечни партньори с огромно израстване и хипнотичен дебютен аблум.
Излезлият почти две години след качването на Pretty Girl в YouTube дебютен албум Immunity e приятен знак за това как интернет може да взриви, но може и да не помогне на интересни домашни артисти да надскочат границите на собствената си спалня. Досущ като Clairo, която загърбва така наречения bedroom поп на първия си голям хит и последвалото го EP за много по-смислен шейк от интимен индипоп и софт рок с характерен глас и внимателно полирани и сдържани мелодии, които говорят за деликатна и рядко срещана автентична откровеност.
Музиката на Clairo винаги да е била асоциирана с интимни меки вокали и замечтана мелодична атмосфера от смирени китари и синтезатори, обагрени със семпли и отделни звукови ефекти, но стилът на Immunity е истински рафиниран и зрял. Последното се дължи не само на твърдото желание на Clairo да записва музика, в която вярва, а най-вече на юбер агента Rostam Batmanglij (екс-Vampire Weekend), който продуцира целия албум с помощта на инженера Dave Fridmann и Danielle Haim на барабаните, но без да прекалява излишно.
Какво означава да прекалява? Ами, да се подведе по хлъзгавия път на грандиозната продукция, вместо да запази интимния характер на Clairo и само да му помогне да не се лута между амбицията и реалните възможности. За щастие, Immunity има овладян и запомнящ се звук с нотки на нео-соул, лек кънтри полъх (Impossible), джазирано пиано, мелодични китари, приятни ненатрапващи се барабани и интензивен дисторшън за най-запомнящите се сингли от албума: одата за любовната несигурност, липсата на търпение и евентуалното примиряване с несподелената любов в Bags и химнът за еднополовата любов с дискотечен гаражен риф Sofia.
Такива са и останалите песни в дебюта на Clairo. Тийнейджърската медитация върху търсенето на самия себе си, стремежът към независимост, драмите на чистия младежки ум и целият спектър на момичешката любов (от разцъфтяващата до несподелената и всичко помежду двете) поразява с магичната сдържаност на своя интимен характер и богата емоционална душа, разкриваща цялото си многообразие от началото със стряскащия преразказ на суициден момент в Alewife до величествения финал с пиано баладата и ода на благодарността I Wouldn’t Ask You.
Хубавото е, че над всичко фантастично в този албум се извисява топлият глас на Clairo. Rostam е умният гений, който задава границите на сдържаността в Immunity, за да получим леки мравки по кожата от надникването в душата на подобен автентичен изпълнител. Темите и текстовете на Clairo не са чужди на нито един от изпълнителите на Поколение Z като Lorde, Maggie Rogers и Billie Eilish и е твърде вероятно да резонират предимно в младежката аудитория. Но това съвсем не означава, че не са способни да размекнат и по-цинични и обръгнали на апатията индивиди, припомняйки безгрижната душа и трепет на любовта от едни отдавна забравени години. Ако им се иска.
Immunity (Fader) е в iTunes, Spotify, YouTube и другите стрийминг платформи.
