Горната хонконгска идилия е прилично добър и съкровено интимен антидот на температурите и снега навън. И докато точно преди година сме били в подобна поза с желание да ни рисуват като френски момичета и момчета, сега подхождаме малко по-пъргаво към януарската будна кома и тушираме тихата стъпка на добрата стара скука по единствения познат и ефективен начин – с доза популярна и не чак толкова популярна култура на прибежки между преспите.
Разбира се, януари обикновено наваксваме с най-доброто от миналата година, но и не пропускаме старта на новия филмов сезон с минипанорама на немската легенда Friedrich Wilhelm Murnau, поклон на Robert Eggers към оригиналния Носферату, римейк на скандална и леко компромисна еротика, един от (простете – бел.ред.) бруталните фаворити за предстоящите Оскари, най-добрия алтернативен софийски фестивал (Menar, разбира се – бел.ред.) и други.
И докато концертната програма се върти предимно около авангарден джаз, галерийната обиколка включва срещи с графиката на Pablo Picasso, а съ що и дузина родни герои на съвременното изкуство, живопис и фотография. Отиваме и на театър, и на съвременен танц, и на среща с феминистка. Та така, ето какво правим в София през януари:
ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ
КАКВО: Sofia Menar. 17-oто издание на фестивала за филми от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка се открива с йорданското заглавие Дано да е момче – вероятно най-силният близкоизточен дебют от последните години с две награди в Кан и призове от фестивалите в Солун, Ротердам, Малмьо, Джеда, Бенгалуру, Торун и Аман. Филмът представя трудната история на вдовица, опълчила се срещу закостенелите традиции имуществото на починалия съпруг да се наследява от роднините му, ако сред децата му няма момче. Една от най-изявените звезди на Близкия изток Saleh Bakri (Покана за сватба, Солта на морето) пък участва в отличения във Венеция марокански филм Зад кулисите, разказващ за многобройните тайни на театрална трупа, способни да провалят цяло представление. В програмата с над 40 премиерни заглавия са включени и най-гледаната комедия в Maроко Кръшната Шита, доайенът на алжирското кино Merzak Allouache с неговия На първа линия, кулинарното изкушение Кухня под звездите, както и четири ирански класики, прожектирани на 35 мм филмова лента в Одеон: Цветът на рая и Баран на Majid Majidi, както и Толкова просто и Толкова близо, толкова далеч на Reza Mirkarimi.
КОГА: 17-30 януари в Дом на киното (ул. Екзарх Йосиф 37), Одеон (бул. Патриарх Евтимий 1), G8 (ул. Уилям Гладстон 8), Влайкова (ул. Цар Иван Асен II) и Евросинема (бул. Александър Стамболийски 17), както и на NETERRA TV+
КАКВО: Носферату. Американският режисьор Robert Eggers (Вещицата, Фарът, Викингът) почита знаковата хорър класика на F.W. Murnau от 1922 със свой собствен прочит, напоен с великолепна сценография и операторско майсторство, Bill Skarsgård като визуално повлияния от Караибрахим граф Оrlok и перфектно провлачен ритъм. Сюжетът на готическата история е добре познат – в Германия от 1838 мнладата Ellen (Lily-Rose Depp) събужда древно зло от вечен сън с молитви за ангел-пазител. Последното се превръща в проклятие, а Ellen и ужасващият вампир Orlok се оказват обречено и маниакално обсебени един от друг. Заедно със зловещото изчадие в Германия плъзва и адска чума, която покосява хиляди. eggers-овият Носферату залага на ефектна мрачна стилистика и зловеща атмосфера с елементи на психотрилър, качествен хорър и смразяваща оригинална музика от Robin Carolan (Викингът). Гледайте го на най-големия възможен екран или в двойна комбина с оригиналния Носферату – симфония на ужаса във Вечер на Носферату (27 януари в Одеон).
КОГА: Вече в кината и IMAX
КАКВО: Eмануела. Френската режисьорка Audrey Diwan (Събитието, Само двамата) твърди, че не е гледала оригиналната екранизация на романа на Emmanuelle Arsan от 1967, преди да реши да го екранизира и тя. Става въпрос за едноименната еротична драма, която разказва за увлекателното (сексуално) порастване на жената на френски дипломат в Банкок. Diwan запазва основните мотиви за разкрепостеността, свободата и сексуалното любопитство, но ги пречупва през погледа на съвременното общество и начин на живот. Основната разлика тук е липсата на образа на съпруга на контрольорката по качество на хотелското обслужване Emmanuelle (Noémie Merlant), която пътува до Хонконг по бизнес с тайната задача да намери причина за уволнение на Margot Parson (Naomi Watts) – ръководителката на Rosefield Hotel. Последното освобождава достатъчно време пред Emmanuelle и за личностно и сексуално преоткриване, представено чрез пищно операторско майсторство, дозирана еротика, голи тела и внушени (почти директни) секс сцени. Женската страна на подобно интимно прилючение все още се свързва с един от най-провокативните персонажи в историята на киното, а именно този на Емануела.
КОГА: В кината от 17 януари
КАКВО: Последният човек. За трета поредна година Гьоте-институт България организира прожекция на черно-бял ням филм на F. W. Murnau, представен с музикална импровизация на живо в състав Станислав Арабаджиев (пиано, синтезатор), Росен Захариев (тромпет, перкусии) и Владислав Мичев (бас тромпет, тромбон, синтезатор, перкусии). Две години след Носферату (1922), немската легенда режисира история за Берлин от началото на ХХ век. Старият портиер на хотел Атлантик дължи общественото си признаниe на разкошната си униформа: пред въртящата се врата на хотела той е горд служител, а на двора, сред съседите си, той е човек, на когото се възхищават. Но всичко е твърде хубаво, за да е истина задълго. Премиерата на лентата е през декември 1924. След тази студена вечер преди точно 100 години, с един замах актьор (Emil Jannings), режисьор (Murnau) и оператор (Karl Freund) стават световноизвестни. За 180 снимачни дни държавната продуцентска компания УФА им предоставя всички възможности, за да експериментират. Freund сваля камерата от статива, слага я на количка, в асансьор, завързва я около кръста си, за да може да заснеме и най-малките движения. В известното филмово студио Бабелсберг пък Robert Herlth е построил високи декори за гениални перспективи. Сценарият на Carl Mayer сякаш е написан по вече реализираните картини, а филмовият теоретик Siegfried Kracauer определя финала като дързък фарс. Последният човек е крайъгълен камък в развитието на киното и за връх на германското нямо кино.
КОГА: 25 януари в Дома на киното (ул. Екзарх Йосиф 37) от 17:00 с вход свободен
КАКВО: Бруталистът. Добра новина – гледаме амбициозния носител на три награди Златен глобус и един Сребърен лъв на голям екран или точно там, където му е мястото. Историческият епос на Brady Corbet (Vox Lux) е основен претендент на предстоящите Оскари с историята на измисления архитект László Tóth (Adrien Brody), който в края на Втората световна война пристига в Америка с надежда да изгради отново живота, работата и брака си със своята съпруга Erzsébet (Felicity Jones). Установявайки се във Филаделфия, той има не особено приятен първи сблъсък с богатия бизнесмен Harrison Lee Van Buren Sr. (Guy Pearce), но в крайна сметка последният разпознава таланта на архитекта и го ангажира за монументален нов проект. Това е мечта, която László никога не е предполагал, че може да изживее отново, но тя идва с тежка цена, тъй като изисква от него да жертва все повече и повече себе си и семейството си, за да завърши амбициозната си визия. С изключително богатото и детайлно пресъздаване на следвоенна Америка Бруталистът е едновременно изпълнен с надежда и кошмарен поглед към живота на имигрантите. Преплитайки провокативните теми за привилегията, парите, религиозната идентичност, архитектурната естетика и устойчивостта на историческата травма, филмът на Corbet е дълбок, изключително увлекателен и брилянтно изигран епос за миналото, което винаги присъства и в настоящето.
КОГА: В кината от 31 януари
КОНЦЕРТИ
КАКВО: Candlelight – Почит към Coldplay. Концепцията е семпла, но ефектна: задушевна атмосфера от стотици свещи на необичайни локации и жива музика, изпълнена от струнен квартет. Въпросните концерти на свещи се случват в единадесет държави (сред които САЩ, Индия, Австралия, Бразилия, Италия и Англия), а съвсем отскоро и у нас. Събитията не са ограничени само в един музикален жанр, като в историята на Candelight има изпълнения на класическа музика, джаз, поп, филмови саундтраци, балетни композиции и други. Джазменът Боби Вълчев прави подобни концерти насам-натам, но конкретното едночасово преживяване представя репертоар от най-емблематичните песни на Coldplay като Clocks, Shiver, Speed of Sound, Trouble, Fix You, Paradise, Something Just Like This, Yellow, My Universe, The Scientist и A Sky Full Of Stars.
КОГА: 17 януари в Централен военен клуб (бул. Цар Освободител 7) от 18:30 срещу 54/68/71/75 лева за билет онлайн
КАКВО: Frank Gratkowski и Kazuhisa Uchihashi. Първият е немски мултиинструменталист (саксофон, кларинет и флейта), майстор на дървените духови инструменти и специалист по нестандартни техники на свирене както самостоятелно, така и в група. Gratkowski oбича да се шири смело в импровизираната и авангардна музика с елементи на блус и съвременен джаз. Uchihashi пък е японски китарист от дванадесетгодишен, минал през много рок групи, но стигнал до авангардната музика и импровизациите покрай любопитството към джаза и даксофона. Бил е директор на театралната група в Осака и има собствен лейбъл (Innocent Recordings) и музикален фестивал (Beyond Innocence) вече близо трийсет години. Gratkowski и Ushihashi са един от най-активните и прогресивни дуети на берлинската сцена. Първият им съвместен албум предстои да излезе по-късно тази година, а партньорството им датира вече повече от десетилетие, преминавайки през различни формации (SKEIN, Achim Kaufmann’s Trokaan Project, Frank Gratowski’s Entertainment).
КОГА: 23 януари в Singles (бул. България 1, НДК, вход А4) от 21:00 срещу 30 лева за билет от EpayGo
КАКВО: Akira Sakata. Изпуснали сте го миналото лято или пък имате нужда от още адекватен джаз в бърз порядък? Няма проблем, маестро Sakata отново е тук с квинтет от три от своите супергрупи Entasis, Bonjintan и Arashi. Турнето за 80-ия рожден ден на японския виртуозен саксофонист е в компанията на двама барабанисти (Tatsuhisa Yamamoto и Paal Nilssen-Love), Giotis Damianidis на електрическа китара и Petros Damianidis на контрабас. Един от най-великите живи класици на японския авангарден джаз (а в цивилния живот още актьор, писател и морски биолог) е активен вече повече от шест десетилетия. Погряват още двама любимци от балканската пънк-джаз сцена, познати на публиката на Паве, чиито имена ще бъдат обявени скоро.
КОГА: 28 януари в Паве (пл. Славейков 4, в мазето на Столична библиотека) от 20:00 срещу 30/35 лева за билет от ЕpayGo и 40 лева в деня на концерта и на входа на клуба
КАКВО: Dope D.O.D. Животът на нидерландското хип-хоп дуо Dope D.O.D се променя още след първите агресивни рими преди повече от десетилетие. Дебютният видеоклип към песента What Happened (2011) е ударен старт за кариера, започнала с подгряване на Limp Bizkit и продължила с хедлайн турне в Русия и Прибалтийските държави. Без да губи време, дуото записва EP (The Evil) и албум (Branded) още същата година и не забавя темпото за изкарване на нова продукция и до днес. Звученето на Dope D.O.D. (Duo of Darkness) е повлияно от американския рап на 90-те и ранните години на следващото десетилетие – гладко изстреляни, но остри рими върху мрачни и тягостни инструментали с буум бап елементи. Към класическото хип-хоп звучене обаче дуото добавя и отчетлива електроника (дъбстеп, асид, хаус, трап и хоръркор), която засилва присъствието си с всеки следващ албум. Естетиката на групата е едновременно привлекателно страшна и хипнотично поглъщаща, а текстовете кипят от абсурдизъм, безмилостен уличен живот, напомпана увереност и закачлив хумор. Чуваме още гръмки китарни рифове и нотки на блек и дет метъл, ембиънт и спонтанни импровизации. Dope D.O.D са най-силни на сцена заради активната обмяна на енергия с публиката, прекомерното количество ентусиазъм и задължителното пого. Подгряват родните играчи Wosh MC, Secta и STARTERAs.
КОГА: 31 януари в Mixtape 5 (подлез Галерия на НДК под кръстовището на бул. България и бул. Черни Връх) от 21:00 срещу 45 лева за билет от Bilet.bg
КАКВО: Pan-Pot. Thomas Benedix и Tassilo Ippenberger създават модерно и разнообразно техно вече повече от две десетилетия. Двамата се познават от берлинското School of Audio Engineering. Там дуото започва подробно изследване на експерименталната и минималистична електроника, създавайки зловещ и мрачен звук в богат репертоар от ъндърграунд електроника с елементи на класическо техно, транс и тек-хаус. Дебютният дългосвирещ албум Pan-O-Rama (2007) капсулира не само звуковата динамичност на берлинското дуото, но и баланса между типични бенгъри и по-интроспективна и дълбока продукция. Pan-Pot се налагат като изпълнители със силно интуитивно усещане за настроението на публиката, независимо дали говорим за клубен или фестивален сет. Освен с музика, Thomas и Tassilo се занимават и със събития, изкуство и мода, а последният им албум Fоrte (2023) съдържа десет трака, вдъхновени от истории в досегашната им кариера и стремежа към еволюция на своя звук и стил. Освен Pan-Pot слушаме сетовете и на Stoked, Balthazar &, Jackrock.
КОГА: 11 януари в Exe (ул. Шипка 6) от 22:30 срещу 30 лева на входа на клуба
КАКВО: Бутам калта. Втората самостоятелна изложба на Страхил Пенев (и негова първа в София) е преглед на картините му от последната година. Характеризиращи се със строга цветова палитра и двусмислени, почти криптирани образи, на пръв поглед класическите творби на българския художник преследват един въпрос в сърцето на днешната живопис, а именно този за н ейния предмет. В новата серия на Пенев могат да се открият препратки към класика и барок, рамкирани в пространства, които се противопоставят на тези конвенции. В картините му откриваме плат, който покрива различни битови предмети – килимче с османска кожа, табуретка, сгъваем стол. Изначално тази тъкан препраща към коприната на Ренесанса и Барока, но острите ѝ гънки разказват друга история. Всъщност платът е хастар, полиуретанова имитация на коприна, която обикновено се използва за подплата на костюми и палта.
КЪДЕ: Пунта (бул. Стефан Стамболов 37) до 26 януари с вход свободен
КАКВО: Терариум. Столичната галерия Little Bird PLace и кураторът Марина Славова започват годината с Александър Лазарков и неговият Терариум – визуален разказ за крехкия баланс между човека и природата в контекста на климатичните кризи, които променят необратимо биологичния свят. Проектът следва и развива визуалния и концептуален език на художника, в който съвременни технологии и органични форми се преплитат, за да изразят тревожни, но и поетични послания. Пространството на галерията е трансформирано в миниатюрна екосистема или терариум с три серии от обекти. Те улавят процесите на разпад в природата, причинени от климатичните промени, и предлагат да размишляваме за нашата роля в тях. Първата група обекти представлява изработени с 3D принтиране и други техники корали, които сякаш се топят. Друг обект от изложбата пък улавя ефирната геометрия на ледниковите кристали. Имаме и отпечатък от текстурата на кожата на застрашената жаба Corroboree. Терариум е не просто художествено изследване, но и актуален екологичен коментар.
КЪДЕ: Little Bird Place (ул. 11 август 7) до 26 януари
КАКВО: Dоuble That. Кураторите Ивайло Христов и Йорданка Христова събират художествените истории на пет артистични двойки в родното изкуство: Албена Баева и René Beekman, Марта Джурина и Nick Cocozza, Ninavale (Нина Ковачева и Валентин Стефанов), Росица Гецова и Сашо Стоицов, Светлана Мирчева и Стоян Йоргов – Теката. Най-важното условие за участие в груповата експозиция е да споделят своето творческо послание и усещане за 2025. Нина и Валентин участват с непоказваната досега у нас видео творба Desire and Resistance Determine the Motion (2007), Марта и Nick се включват с обща принт инсталация, Албена и René създадат обща визуална творба под името Рядка порода за черни дни, Росица и Сашо приемат да са заедно в изложбата, но само ако създадат своите творби независимо един от друг, а Светлана и Стоян имат интересна лична история за времето и аромата на живота.
КЪДЕ: Hostgallery (бул. Акад. Иван Евстатиев Гешов 102, вътрешен вход) до 30 януари с вход свободен след предварителна заявка
КАКВО: Градини на вдъхновението. Ако имате библиотека и градина, вие имате всичко, от което се нуждаете. Този цитат на Цицерон улавя дълбоката връзка между човека и природата, която вдъхновява и шестте български художнички в груповата изложба на София Прес. Игната Василева, Елена Георгиева, Мария Райчева, Петя Денева, Румяна Русинова и Теодора Дончева-Теч представят различните сезони, улавяйки красотата и многообразието на растителния свят. Всяка от тях има свой собствен поглед и стил, но всички те споделят любовта си към природата като място за размисъл и търпение, състрадание и разбиране за естествения свят.
КЪДЕ: София Прес (ул. Славянска 29) от 15 до 31 януари с вход свободен
КАКВО: Нова магика. Аксиния Джурова описва градските пейзажи на Слав Недев от последните години като изкуство на ръба между страст и дисциплина. Включените в експозицията картини включват циклите Пост-урбанистична визия и Отношения, а също и и творби като Музей, Четяща, Левитация, На ръба, Скок, Син град, Вятърът вееше и други, рисувани между 2007 и 2024. Спомням си ранните му платна, които поразяваха с полупразни обезлюдени пространства и неопределени екстериори. В тях човешката фигура бе представена като силует, а природата или липсваше, или ако бе включена в композициите, то бе култивирана и в дисонанс с хладните, замръзнали архитектурни обекти. В следващите години Слав разви и темите за алиенацията и въпроса за търсенето на спокойствие извън хаоса на реалността. Всъщност навременната живопис на Слав Недев е своеобразен размисъл върху новата магика на променящата се градска среда и нейните обитатели.
КЪДЕ: Българи (бул. Александър Дондуков 73) от 14 януари до 7 февруари с вход свободен
КАКВО: Untitled/Нови работи. Заглавието е красноречиво. Depoo представя последните нови творби на Сашо Виолетов от 2024 и началото на 2025, в които разпознаваме характерни за него теми. Изложбата няма някаква строга идея или концепция, но всяка от включените творби съдържа елемент от другите. Говорим основно за картини с фигурална живопис, които задават някакъв социален въпрос от сорта на Що за животно е съвременният човек, хвърлен в едно абсурдно време? или съдържат мета-коментар, замесен с необходимата доза ирония. Срещате се с Виолетов за първи път? Няма лошо, Сашо е от онези симпатични софиянци, които се дипломират в НХА, специализират в Италия, резидентстват в Париж и обичат хумора в живописта, рисунката и смесената техника. Работите му са вдъхновени от снимки, филмови кадри, мислене наопаки, изречение от разказ, мисловни архетипи и други елементи, миксирани с доза ирония, както стана ясно.
КЪДЕ: Depoo (ул. Врабча 12Б) oт 14 януари до 14 февруари с вход свободен
КАКВО: Преосмислена истина. Втората фотографска изложба на Виктор Чучков включва 41 кадъра от периода 2015-2018, когато родният режисьор и продуцент подготвя и реализира втория си пълнометражен филм 18% сиво по едноименния роман на Захари Карабашлиев. Филмът е сниман в Англия, Белгия, Германия и България от международен екип и актьори. Именно това своеобразно пътешествие и наблюдение над процесите, нюансите и обстановката на различни места, особено на Великобритания след Брекзит, дава тласък на артистичния импулс на Чучков. Всичко това ме провокира и усили чувствителността ми към околния свят. Фотоапаратът ми бе неотлъчно с мен, снимах и се опитвах да запечатам вълнуващи моменти от заобикалящия ме живот. Тoва се превърна в дълбоко лично преживяване. Идеята за настоящата изложба се ражда шест години след филма и е одобрена за участие в престижното виенско биенале на фотографията през 2023. В кадрите разпознаваме познати лица от филма като Рушен Видинлиев, Доля Гавански, Susanne Wuest, Norman Bowman, Joke Emmers, Boris Van Severen, Захари Бахаров и други. За откриването на 17 януари е предвиден и разговор на автора с кураторите на проекта Борис Мисирков и Георги Богданов.
КЪДЕ: One (ул. Дякон Игнатий 1А) от 17 януари до 15 февруари с вход свободен
КАКВО: Войни. Съвременният свят страда от многобройни конфликти година след година, а войните продължават да са повтарящ се фон на различни видове решения, действия и реакции. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните покрай способността да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици според периода, гледната точка на художника и политическия контекст. Изложбата на Националната галерия включва произведения от колекцията, в които се говори за страдания, изживявани от всички – и от директните участници, и от косвените жертви. Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Основният акцент е върху страха и болката, отразени в разрушенията, но и във вътрешните преживявания, емоционалния дисонанс и психологическите травми.
КЪДЕ: Двореца (пл. Княз Александър І 1) до 16 март срещу 6 лева (2 лева всеки четвъртък)
КАКВО: Любен Димитров (1904-2000). Покойният български художник е не само видно име в декоративно-монументалната българска скулптура на ХХ век, но и школа за синтеза между нея и архитектурата. Над 60 са произведенията на Димитров в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. Сред обектите в столицата, за които работи, са банката на ул. Иван Вазов 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. Цар Иван Шишман 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941-1942), Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий (1942-1943) и сградата на ъгъла на бул. Мария Луиза и ул. Екзарх Йосиф (1961). За Софийския университет Св. Климент Охридски Димитров създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979-1983). При основната реконструкция на Народния театър Иван Вазов (1972-1976) Димитров изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури. Емблематично произведение на художника е и двуфигурната композиция На Шипка всичко е спокойно в костницата на историческия връх (1957). Настоящата изложба в Квадрат 500 включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, СГХГ, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от монументалните скулптури са представени под формата на фотографии, а изброените по-горе можем да ги обиколим на нарочна рзходка по въпросните фасади и адреси.
КЪДЕ: Квадрат 500 (пл. Св. Александър Невски, ул. 19-ти Февруари 1) до 15 май срещу 2/5/10 лева за вход
КАКВО: Пикасо. Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Pablo Picasso (1881-1973), тематично свързани с негови и чужди литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Te разкриват страстта и виртуозността на големия испански художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха. Между януари 1957 и август 1959 Picasso създава поемата Погребението на граф Оргаз, чието заглавие препраща към едноименната картина на испанския художник El Greco (1541-1614). През 1966 и 1967 художникът изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. Изложбата на Националната галерия представя седем от тях. Институцията притежава и четири листа от серията Подвижни пясъци (1965), вдъхновена от стихотворение със същото заглавие на поета Pierre Reverdy (1889-1960). Експозицията включва и популярната цветна литография на гълъб, създадена през 1952 като символ на мира. Тази изложба на Националната галерия е първа от цикъл, посветен на богатия музеен фонд от чуждестранна графика на имена като Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Pierre-Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matissе, Marc Chagall, Roy Lichtenstein и други.
КЪДЕ: Квадрат 500 (пл. Св. Александър Невски, ул. 19-ти Февруари 1) до 18 май срещу 2/5/10 лева за вход
ТЕАТЪР
КАКВО: ТАРТЮФ ИЛИ ЛИЦЕМЕРЪТ. Преди две години се бяхме засилили да отбележим 400 години от рождението на Jean-Baptiste Molière с постановка на една от най-знаменитите негови пиеси в Комеди Франсез под режисурата на Ivo van Hove и с оригиналната музика на Alexandre Desplat. Уви, останахме си само със засилката. Но нищо, миналата година наваксахме с пиесата на Крис Шарков, тази също няма да сме капо. За щастие, Лилия Абаджиева се наема с режисурата на Тартюф или Лицемерът, ангажирайки актьорите Александър Кадиев, Цветина Петрова, Георги Кацарски, Магдалена Бучкова, Богдан Бухалов, Христо Пъдев, Леонид Йовчев, Христина Караиванова, Владимир Димитров, Александър Карасански, Таня Пашанкова и Калина Георгиева и доверявайки се на своя съпруг Васил Абаджиев за пищната сценография и костюми. Сюжетът на оригиналната пиеса се върти около стремежа за демонстрация на високи християнски добродетели от богаташ, който кани лицемерно благочестивия Тартюф в дома си. Заемайки позата на нравствен учител на цялото семейство, Тартюф се домогва до имуществото на Оргон и се опитва да съблазни негова жена – красивата Елмира. Така той довежда семейството до ръба на катастрофа. Каква е интерпретацията на Абаджиева предстои да разберем на премиерата, а самата тя определя Тартюф не просто като герой от пиеса, а архетип. Лицемерът, който използва маската на благочестието, за да манипулира и унищожава. Въпреки своята острота и хумор, тази пиеса неслучайно е била цензурирана и предизвиквала скандали, защото разкрива една болезнена и неудобна истина.
КОГА: 24 януари (а също и 4 и 22 февруари) в Малък градски театър Зад канала (бул. Мадрид 1) от 19:00 срещу 25/30/40 лева за билет от THEATЕR.BG или на касaта на театъра
КАКВО: Мрак на края на града. За втора поредна година Гьоте-институт България и Народния театър осъществяват международен театрален обмен в подкрепа на съвременната драматургия от Югоизточна Европа. Мрак на края на града разказва историята на две жени – опитната чистачка Фикрета (Биляна Петринска) и младата ѝ помощница Бетина (Анета Иванова), които се борят не само с хаоса в занемарен апартамент, но и с пластовете история, които откриват. В центъра на историята стои аудиодневникът на предишния обитател на дома (Зафир Раджаб), който връща героините в годините на войната, като преплита миналото с настоящето. Това ги кара да се изправят срещу собствените си страхове, спомени и раните, предавани между поколенията. Как оцеляват отделните хора и малки общности в един откъснат свят, изпълнен с насилие; нужно ли е да се изправим лице в лице с миналото, за да преосмислим настоящето и бъдещето; как раните от едно брутално разкъсване на нишката на ежедневието и познатия живот, каквото е войната, се предават между поколенията? Текстът на младия босненски драматург Dario Bevanda е създаден в рамките на регионална инициатива на Гьоте-институт, a световната премиера на пиесата в София e режисирана от Kathrin Mädler, артистичен директор на Театър Оберхаузен.
КОГА: 15 януари (а също и 8 и 19 февруари) в Народен театър Иван Вазов (ул. Дякон Игнатий 5) от 19:00 срещу 30/35 лева за билет ОНЛАЙН и на касите на театъра
КАКВО: Нощ на четенето. Djaili Amadou Amal гостува на третото издание на Нощта на четенето, за да представи българското издание на своя роман Жени, лишени от търпение (Ентусиаст, в превод на Зорница Китинска) в литературна среща на френски с журналистката Надежда Московска. Kамерунска писателка и активист придобива световна популярност със своите произведения, които се занимават с теми като правата на жените, социалната несправедливост и трудностите, пред които са изправени африканските жени. Аmal е автор на няколко романа, възприемани като мощен инструмент за промяна и осведоменост относно социалните проблеми в Северна Африка, но отекващи по цял свят с универсалните си послания. Писателката участва aктивно в различни инициативи по проблемите за принудителните бракове, домашното насилие, правата на децата и образованието на момичетата в Африка. Тя е посланик на добра воля на Unicef и основател на феминистката организация Жените на Сахел, която осигурява образование за момичета и достъп до книги – нещо, което има съществено значение в собствения ѝ живот.
КОГА: 24 януари във Френския институт (пл. Славейков 3) от 18:30 с вход свободен
КАКВО: PIETÁ 2.0. Танцовият спектакъл на Ziya Azazi (иноватор в дервишкото въртене с Dervish In Progress) и Marion Crampe (25-годишен опит в танците на пилон, силна вяра в трансформиращата сила на движението и майстор на техника със суспензия за коса) е вдъхновен от емблематичната скулптура на Michelangelo. Pietà 2.0 e своеобразно преосмисляне на връзката между човешко и божествено чрез смяна на фокуса от смъртта на Христос към неговото възнесение на небето. Акцентът се измества от страданието към надеждата и извежда на преден план темите за човешката свързаност и по-добро бъдеще чрез пленително съчетание oт въздушното майсторство на Кrampe и вихрения танц на Аzazi. Спектакълът разнищва темите за човешките и духовните връзки, желанието и способността за надскачане на ограничения и се вглежда в конкретни взаимоотношения – между майка и дете, баща и дъщеря, любовници и приятели, демонстрирайки как хората могат да се подкрепят и издигат взаимно. Срещаме и друго основно убеждение – любовта като двигател на единство и израстване. Проектът е в процес на усъвършенстване по време на резиденцията на артистите в София, а авторската музика е дело на истанбулския композитор, продуцент и звуков дизайнер Saman Kerbalai (Blue Mind).
КОГА: 29/30/31 януари в Топлоцентрала (ул. Емил Берсински 5) от 19:30 срещу 35 лева за билет онлайн
