Какво да правим в София през януари

The City Is Our Playground: кадър от изложбата Улицата не е детска площадка. Историята на скейтбординга в Будапеща, 1978-2019 в унгарския културен институт

Първо пожелание за 2023: да се опиянявате възможно най-често с изкуство и култура с ясното съзнание, че последните две няма да спасят света, но поне ще замажат положението. Второ, една тъжна констатация: предвид факта, че салата с бира (или две) в произволен ресторант гони 30 лева и нагоре, какъв е смисълът да инвестирате в утеха за стомаха, а не в свръхдоза интелектуална стимулация с все още са достъпни и (често пъти) безплатни удоволствия, способни да вдъхновяват и провокират дълги и напоителни разговори за красота, естетика и екзистенциализъм?

Горната увертюра подсказва красноречиво кой вариант избираме в месеца на следновогодишното безпаричие, будна кома, празнична депресия и други подобни. Отговорът на въпроса какво да правим в София през януари се изчерпва с повече от дузина безплатни, евтини и една идея по-скъпи събития за прочистване на мислопроводите и тема на следващия разговор с приятели.

Освен да обиколим девет от най-интересните изложби в града този месец, не пропускаме и акцентите от филмовия фестивал Sofia Menar, даваме шанс на последната епика на Damien Chazelle (въпреки негативните ревюта и най-малко защото се спукахме да обясняваме какъв шедьовър ще е), отиваме на концерт на шумна руска банда, участваме в една страховита нощ на четенето, продължаваме с две партита и приключваме с две дати в Софийската опера и балет. Ето къде ще ходим този месец:

ИЗЛОЖБИ

КАКВО: Вятърът в крилата ми. Ослепителните скулптури от стъкло на Ангелина Павлова изглеждат така, че мигновено да поискаш да ги притежаваш у дома – едновременно прозрачни и масивни, блестящо улавящи светлината и способни да я абсорбират. Настоящата изложба е посветена на представи, размисли и преживявания, породени от нейното желанието да изрази своята самота и чрез нея да разшири понятието си за свободата. Опитах се да осмисля своя свят и да превърна виденията в смисъл, пречупвайки ги през стъклото, като едновременно с това го разпадна от първичната му форма и се отразя и огледам в неговата прозрачна същност. Така конкретният спомен за нещо преживяно се превърна в метафора и за целия ми живот.
КЪДЕ: Съюз на българските художници (галерията на ул. Шипка 6) до 7 януари с вход свободен

Царство, 2022 © Нора Ампова

КАКВО: Тахион. Десетата самостоятелна изложба на Нора Ампова е вдъхновена от теорията за хипотетичната частица тахион, способна да се движи по-бързо от скоростта на светлината и да пътува във времето и пространството. От началото на миналата година художничката създава малки колажи, режейки перспективни парчета и наслагвайки пространствени измерения. Част от сюжетите са развити в нови живописни произведения на платна (включително такива в монументален размер), чрез които са разкрити различни отрязъци от време, от минало и бъдеще, от спомени и фикции. Посланията са разнообразни: често пъти лични, но същевременно социално отворени към публиката.
КЪДЕ: Галерия Аросита (ул. Врабча 12Б) до 13 януари с вход свободен

Жорж Папазов, Композиция, около 1933 © Национална галерия

КАКВО: Жорж Папазов – Осветителят. Последната мащабна ретроспектива в Двореца отбелязва 50-годишнината от смъртта на художник, роден в Ямбол и извървял дългия път до европейските столици Прага, Виена, Мюнхен, Берлин и Париж (където се установява през 1924). Първата голяма изложба на Жорж Папазов (1894-1972) в София от близо 35 години насам включва над стотина произведения (живопис и рисунки) от половин дузина държавни и частни колекции, повечето от които се излагат за първи път в България, за да потвърдят още веднъж неговата слава на един от предшествениците на абстрактния сюрреализъм от средата на 20-те, но и очевидно свързан с експресионизма, кубизма, фовизма и дадаизма. Ретроспективата на Папазов е любипитна и заради експозиционния дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут в седем зали на втория етаж в Двореца, следващ хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Там са някои от най-ранните му рисунки от Прага, Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 20-те години, творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция, сериите Циркови кучета и Гладиатори, произведения с морски сюжети и пейзажи от областта Дордон във Франция, серията Къпещи се (от 20-те до 60-те години на ХХ век) и картините от серията Осветители, свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта.
КЪДЕ: Двореца (пл. Княз Александър І 1) до 19 март срещу 6 лева (2 лева всеки четвъртък)

Планина, 2022 © Audar Kantun

КАКВО: Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте. Норвежкият визуален артист Lars Nordby кани художниците Радостин Седевчев, Beatrice Alexanian, Audar Kantun и Jon Benjamin Tallerås да се присъединят към групова изложба с творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле и разгръщащи се в единен скелет на човешкото социално поведение. Озаглавената по цитат на датския философ Søren Kierkegaard експозиция отговаря на екзистенциалните въпроси от зората на света с изграждане на същинската представа за човека от началната точка на всеки обект. Участниците са поканени да отговорят какво представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Звучи сложно, но всъщност е доста приятно и понятно за гледане.
КЪДЕ: Топлоцентрала (ул. Емил Берсински 5) до 15 февруари с вход свободен

Pablo Picasso с дъщеря си Paloma на изложението Japon. Céramique contemporaine във Валорис, 21 юли 1953 © Edward Quinn

КАКВО: Пикасо през погледа Андре Вилер и Едуард Куин. През целия си съзнателен живот Pablo Picasso не спира да рисува, преминава през различни стилове и има огромен принос за развитието на световното изкуство. Неговият богат, динамичен и разнообразен живот е изпълнен с много срещи и раздели, с приятелства, любов и смърт. Именно това го прави и един от най-сниманите художници. Picasso установява истински работни отношения с определени фотографи, които самият той избра. През годините, в които го следват, французинът André Villers (1930-2016) и ирландецът Edward Quinn (1920-1997) не само навлизат в неговото всекидневие и творчество, но разкриват отношенията в семейството, близките и приятелите, позволявайки да надникнем без прегради в личния свят на Picasso. Експозицията в СГХГ е забележителна фотографска разходка из живота на прочутия испански художник от 50-те години до смъртта му 1973.
КЪДЕ: Софийска градска художествена галерия (ул. Ген. Гурко 1) до 12 февруари срещу 4 лева за двете текущи изложби (безплатно всеки втори и четвърти четвъртък от месеца)

Румен Гашаров, Стрелбище III, 1980, притежание на художествената галерия Никола Маринов – Търговище © СГХГ

КАКВО: Бруто-нето. За 60 години творчески път Румен Гашаров е създал значителен брой живописни платна, колажи и илюстрации. Изложбата Бруто-нето проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение до добре познатите негови знакови мащабни платна, подчинени често пъти на основната му тема за малкия човек. Живописта на Гашаров буди различни спорове относно пристрастието му към кича, вкуса към гротеската, отношението му към масовата култура и градския фолклор, а и за смисъла на неговите картинни послания. На преден план обаче винаги излиза концепцията му за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Творчеството на Гашаров все още продължава да интригува със своята ирония, особено чувство за хумор, богата ерудиция и наивизъм, а експозицията от над 90 творби, сред които и знакови произведения като Час пик (1979), Спирка по пътя (1966), София-триптих (1989), Централна гара (1987), Служебен банкет (1984), Синият манекен (1986) и Семейство (1967), е съпътствана от двуезичен албум.
КЪДЕ: Софийска градска художествена галерия (ул. Генерал Гурко 1) до 12 февруари срещу 4 лева за двете текущи изложби (безплатно всеки втори и четвърти четвъртък от месеца)

© Михаил Новаков

КАКВО: I come very briefly to this place, I watch it move. I watch it shake. На пръв поглед прилича на обект в строеж, но всъщност е нещо далеч по-сериозно и дълбоко. Кураторът Бояна Джикова определя самостоятелната изложба на Красимир Терзиев като микрокосмос, в който потокът на времето сякаш тече по неконвенционален начин. Без да внася нищо отвън, използвайки само ресурса и материали от галерията с мисъл за природата отвъд, авторът излиза от стандартния прочит на изложбена дейност, в която изкуството е привнесено в белия стерилен куб, подобен на храм. Този път галерията е и дом, и тяло на художествения продукт. Разпадът на структурите на света, пресъздаден в пространството на галерията, препраща към мащабен вселенски процес на ентропия (разпад/загуба на информация), всеобщата инерция на реда към хаос. Процес, който в случая гледаме като на забавен каданс, защото възприятията ни за частното и общото са несъизмерими – за една муха ден е цяла вечност; за човек – времето до трансформацията на слънцето в червен гигант, който поглъща планети – близо до безкрая. За вселената обаче, и двете са миг. Работата на Терзиев припомня, че художествената творба има своя логика на времепространствено развитие, което не отговаря на земното такова.
КЪДЕ: Пунта (ул. Дунав 13) до 14 януари, но само през витрината на галерията

© Любов Череш

КАКВО: Sad, Cells, Sticks. Били Матеева описва последния си проект като обърнат адвент календар в ниша на антре в едностаен апартамент, предназначен да радва и после да умре заедно с всяко друго обещание и надежда след новата година. Много оптимистично, ама така трябва. Клети, Клетки, Клечки е изложба от игли, прах и пукнатини.
КЪДЕ: Гара до 20 януари (онлайн) и на място с предварителна заявка на сайта на пространството

КАКВО: Улицата не е детска площадка. Историята на скейтбординга в будапеща, 1978-2019. Както подсказва нейното изчерпателно заглавие, следващата изложба в унгарския културен интитут проследява историята на един алтернативен спорт, превърнал се от хоби в субкултура по света и в Будапеща в края на 70-те. Целта на пътуващата експозиция на будапещенската галерия Deák17 е да покаже търсенето на път на израсналото тогава поколение, да представи местното тълкувание на западното светоусещане и да осветли важни характерни особености като креативността, поемането на риск и създаването на общност.
КЪДЕ: Институт Лист (ул. Аксаков 16) от 26 януари с вход свободен

ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ

Кадър от турския филм Школа за келеши на Ferit Karahan, 2021

КАКВО: Sofia Menar. Без да се тупа в гърдите, фестивалът за филми от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia Menar е едно от най-смислените мулти-култи събития на българската културна сцена вече петнайсет години. Актуалният фокус на предстоящото издание е върху иранските режисьорки с премиери на 19 (новият филм на бунтарката Manijeh Hekmat, Женски затвор, Забранено за мъже, Три жени) и Средиземноморска треска на палестинската режисьорка Maha Haj, отличен с наградата за сценарий на фестивала в Кан. В програмата са и носителят на Златен Хюго от фестивала в Чикаго, на наградата на ФИПРЕССИ от Берлинале и на наградата за най-добър филм от филмовия фестивал в Анталия Школа за келеши на турския режисьор Ferit Karahan, а също и носителят на Сребърна мечка от Берлинале и наградата за най-добър актьор от Кан Shahab Hosseini (Раздяла, Търговският пътник), който режисира адаптацията по Хотел между тоя и оня свят на Éric-Emmanuel Schmitt.
КОГА: 16-29 януари в Дом на киното, G8, Евро Синема и Влайкова срещу 8/10 лева за билет (35/45/50/70 лева за абонамент за 5/10 прожекции) и онлайн в Neterra TV+ (15/20/30/40 лева за 3/5/10/40 билета)

ФИЛМИ НА ГОЛЯМ ЕКРАН

Margot Robbie е Nellie LaRoy във Вавилон на Damien Chazelle © Scott Garfield за Paramount Pictures

КАКВО: ВАВИЛОН. Снежният апокалипсис в Щатите, доминацията на Аватар, разточителното времетраене и негативните ревюта на новия филм на Damien Chazelle (Камшичен удар, Ла Ла Ленд, Първият човек) успяват да сринат боксофис резултатите му зад Океана по Коледа, Ние все пак нямаме търпение да видим как режисьорът се е справил с историята за Холивуд от края на 20-те и началото на 30-те години на XX век и прехода от нямо към звуково кино. Вавилон проследява възхода и падението на звезди, студийни босове, кинотворци и всевъзможни представители на киноиндустрията, които преминават през бурния, магически и скандален период, останал в историята като ера на безмерно разточителство, необуздан упадък и поквара.
КОГА: От 20 януари в кината

Karra Elejalde и Иван Бърнев във Васил на Avelina Prat © Laia Lluch

КАКВО: Васил. Първата испанско-българска копродукция носи награда на Иван Бърнев за главна роля (изцяло на испански) от филмовия фестивал във Валядолид, споделена с партньора му в комедията Karra Elejalde. Историята е вдъхновена от истинската история на бащата на режисьорката Avelina Prat, който приютява български емигрант без документи в дома си. Чаровният и умен Васил (Бърнев) е първокласен играч на бридж и шах, който живее по улиците на Валенсия, преди да бъде подслонен в дома на Alfredo (Elejalde). Двамата нямат нищо общо помежду си освен страстта към шаха. Въпреки различията им, Alfredo постепенно осъзнава, че Васил завинаги е променил живота му. Освен красиво заснет, филмът на Prat е майсторски портрет на фините житейски ценности, приятелството, топлотата и необичайния начин, по който намираме път един към друг.
КОГА: От 27 януари в кината

КОНЦЕРТ

КАКВО: Shortparis. Предстоящото гостуване на руската арт пънк група от Санкт Петербург е цяла одисея с многократни отлагания, но чакането си заслужава. Особено за онези, които все още изтръпват при мисълта за паметното участие на бадната на грешния фест в Пловдив през 2019 и нямат търпение да чуят революционните диско парчета от последния им албум Яблонный сад (2021) на живо в София.
КОГА: 18 януари в Mixtape 5 (бул. България 1) след 20:00 срещу 30 лева от Bilet.bg и 40 лева на входа на клуба

ЕЛЕКТРОННИ ПАРТИТА

КАКВО: Döner Muzik. Започваме новата година така, както изпратихме старата – с евтин дюнер и пилаф от Мирал, преди да се засилим към центъра за едно добре обработено и познато упражнение – кючеци, люти маанета, хабиби фънк и диско халал с близкоизточния мазен микс на Döner Muzik, сервиран от Goro (Druga Planeta) и Julieta Intergalactica на втория етаж и Li Lie и Sayulke на първия. Защо? Защото това е единственото парти, на което всеки се чувства като у дома си, болшинството говори на друг език и никой не си гледа телефона.
КОГА: 20 януари в K.E.В.А. (ул. Г. С. Раковски 114) след 20:00 срещу 10/15 лева на входа на клуба

КАКВО: ISTERIKA С THC, Annna и Deyan Dimitrov. Третата дата от резиденцията на Isterika в Studio Elegantly Wasted e окупирана от родената в Богота и базирана в Берлин (естествено) колумбийка Тania Humeres Correa, която свири под псевдонима на собствените си инициали. Последното не е обикновена хитрост, а реално изражение на нейния кинетичен и високоенергичен стил на смесване и подбор на траковете. Независимо дали доказва как техното не трябва задължително да е мрачно и маршируващо, а хаусът непременно еуфоричен, Tania очарова в резиденциите си в Radiant Love, Venus Vessels и HÖR, а също и с миксовете за DJ Mag, Club Quarantäne, Rinse и Standard Deviation.
КОГА: 27 януари в Studio Elegantly Wasted (ул. Сребърна 12) след 23:00 срещу 15/20 лева от EPAYGO и 25 лева на входа на клуба

ЛИТЕРАТУРА

КАКВО: Нощ на четенето. Френският институт отваря врати за събитие, посветено на страха в литературата. От приказки до фантастични истории, от дистопична научна фантастика до полицейски разследвания, та чак до съвременни есета и разкази, които разкриват нашите вътрешни страхове, темата за страха присъства в литературата и ни кани да изживеем всички форми на разказ и всички видове четене нощем. Това литературно събитие кани читатели от всички възрасти да участват в четене на страшни книги на глас в сградата на Института, в игри, свързани с книгите и четенето, в литературни ателиета за най-малките и в зона с електронни игри.
КОГА: 20 януари във Френския институт (пл. Славейков 3) от 18:00 до 00:00 с вход свободен

ОПЕРА И БАЛЕТ

Сцена от Дама пика © Софийска опера и балет

КАКВО: Дама пика. Първата премиера за сезон 2022/23 в Софийската опера и балет е музикална драма в три действия по едноименната повест на Александър Пушкин от 1833. Авангардната постановка на операта на Пьотър Илич Чайковски обединява певци и постановъчен екип от България, Украйна, Русия и Беларус във фантастична и много пищна приказка, имаща за цел да ни убеди, че най-важното нещо в живота е безусловната любов. Историята: младият и мрачен офицер Герман е мълчаливо влюбен в непозна богата дама, която не може да му принадлежи. Оказва се, че Лиза, внучка на Графинята, е сгодена за княз Елецки. А граф Томски разказва историята на Графинята, наричана като млада в Париж Московската Венера, която след загуба в игрален дом узнава от влюбения в нея магьосник граф Сен Жермен тайната на трите карти, които винаги печелят. Дама пика се завръща на софийската сцена след дълго отсъствие.
КОГА: 15 януари в Софийската опера и балет (ул. Врабча 1) от 16:00 срещу 20/25/30/40/60 лева за единични останали билети за балконите

© Софийска опера и балет

КАКВО: Ана Каренина. (Музикална) свръхдоза Чайковски в рамките на по-малко от две седмици? Първото премиерно заглавие за 2023 е балетът Ана Каренина по едноименния роман на Лев Толстой с хореографията на Leo Mujic. Световноизвестният хърватски режисьор следва сюжета на Толстой, но променя началото и края. Главната роля е поверена на Марта Петкова, а тази на Вронски – на Никола Хаджитанев.
КОГА: 27 и 28 януари от 19:00 и 29 януари от 16:00 в Софийската опера и балет (ул. Врабча 1) срещу 20/25/30/40/50/60/80/100 лева за билет