Константин Бешков има нова баскетболна топка и иска да играе. Вече е направил малко самостоятелни стрелби същата сутрин, но топлото време в края на февруари го кара да ме разходи в новия си квартал в търсене на свободен кош. Сутринта имаше един само дядо, който най-вероятно ще ни бие и двамата. Или той, или малките.
Петнайсетина минути и една претъпкано училище по-късно вече сме се отказали от идеята за спортен полуден, уговорили сме лек старчески спаринг в квартала на автора на този текст и сядаме да поговорим непринудено с бира и пакет фъстъчки кой, какво и защо. Ентусиазираната разходка наоколо не е инцидентно преживяване за пловдивския продуцент и бийтмейкър, който очевидно обича да се наслаждава кротко на слънцето и съвсем скоро е заменил пловдивската летаргия с по-интензивен живот в София. Студиото ми продължава да си е там, работя си, записвам, но е много спряло там, всички приятели са в столицата, случват се повече неща.
И докато новият му квартал и място в София все още са в процес на опознаване и обживяване, апартаментът в Мараша остава в историята като инкубатор на вероятно най-завършения, дълбок, смел и различен албум в дискографията на Kay Be. Излезлият току-що без предупреждение (както обикновено) Alternet е резултат от бърз креативен спринт през ноември, когато Коко се опитва да завърши за пореден път новия си весел албум Flamingo, но се разболява от коронавирус заедно със своята половинка Дороти Такев и е принуден да се изолира в Пловдив. Беше тягостен момент за планетата и всички хора, а това ми влияе много, не мога да си пея It’s the fun life докато сме в кофти настроение, не го усещам и няма как да съм искрен към собствените си чувства към онзи момент.
Именно двуседмичната карантина в края на миналата година го провокира да запише наистина откровен и впечатляващо многопластов албум, който няма нищо общо с досегашните му собствени дискове, пляскането на люти експериментални поп бийтове за Дороти (U I Wanna See) и бенгъри за разнолики артисти като Тариката (Музика за децата), Дара (Mamacita) и Virgo (Соса маже). Първоначалната позитивна идея за Flamingo/Outernet еволюира в Alternet и един дълбок, футуристичeн и домашен госпъл с frank ocean-овски пинизи при вокалите и разказването на истории, който поразява със своето интроспективно-екзистенциално настроение без типичните сингли с тежък бийт, но с потентна завършена арка. Дългият преход към постоянното пеене завършва с пълно разголване.
Доволен ли си? Много. Знаеш ли как стана всъщност? Пуснах го онлайн и изведнъж си казах, че не мога да го слушам с такава подредба. Реших да го изтрия и вместо това да пусна две EP-та, тотално откачил в 12:30 след полунощ. Подредих наново песните, но след малко се разубедих, просто трябваше да пипна още малко подредбата и да го кача наново с по-добра градация и преливане на настроението. Много съм доволен.
Дай сега по-спокойната и неманиакална версия как стават тези работи. Така. Alternet е някаква алтернативна вселена, която ми отне около две седмици, почти цялата на прима виста. Бързах да го пусна, защото знаех, че ако ми мине настроението и моментът, няма да излезе. Когато хората почнат да излизат, но най-вече когато аз самият се почувствам по подобен начин, ще завърша веселите парчета и ще пусна Outernet. Така съм ги навързал, не знам дали отстрани изглежда като да има логика.
Хайде да поговорим малко повече за импулсите да издаваш ненадейно. Какво правиш, ако не идва подходящ момент? Случва се постоянно. Или трябва да излезе веднага, защото така го усещам, мислите ми се подредили и имам смисъл да го направя, или просто не се случва. Понякога задълбавам прекалено много, преработвам парчета и идеи и се губи първоначалният пламък. Съмнението е кофти момент, който прецаква много неща. Разчитам първото впечатление и идея да са най-близко до истината. Това съм усетил в моментна, дошло е отнякъде, алилуя, искало е да се материализира, трябва да се придържам към него и да го доведа до някакъв добър вариант на първоначалната идея, без да е в разрез с нея.
Съжаляваш ли за някакви изпуснати моменти? Не, чак да съжалявам… То ти се променя настроението и като го гледам отстрани, често си казвам: Хубаво, че не го пуснах (бурен смях). Ако не мога аз да го слушам, няма да го пусна на други хора. Има неща, които си ми харесват супер много, бих се радвал ако ги бях пуснал, ама музиката е един леко егоистичен процес. И без това не ме слушат милиони и като Rihanna да ме питат всеки ден кога ще излезе новият албум.
Струва ми се, че Alternet е първият Kay Be, който няма почти нищо общо нито с предишните, нито с общия любовен с Дороти (Ultra Violetот 2018), нито с нейния самостоятелен от миналата година, който си продуцирал. Звучи като сутрешно събуждане с гласове и хармонии, няма много барабани и бийтове. Възможно. Соловият на Дороти беше предимно бийтове и глас, моят не съм го мислил нарочно, така си стана. Не съм сядал да си кажа ето, измислих гениална концепция – НЯМА ДА ИМА БИЙТОВЕ! Даже напротив, към края си казах, абе, аз наистина нямам барабани в този албум. Пробвах някакви неща, за да не се чудят хората какво става, нали все пак съм бийтмейкър. Alternet е това, което е. Така е станал, така се е появил, така е заченат сам, такъв трябва да бъде – тягостен на моменти, може да доскучае, но…
Какъв е за теб? Интересно ми е да го слушам. Не беше тягостно да го правя, напротив – супер фън. Имаше си ясен вайб, моментът беше подходящ, имах си всичко вкъщи, песни, микрофон, апаратура. Като изключим първите дни с температура и силна кашлица, ми беше като ваканция. Моето време, в което си бяхме двамата у дома и никой не можеше да ме занимава. Дороти не го приемаше баш така, ама (смях) за мен беше окей. Дороти: Той си експериментира много с всякакви неща, но най-накрая чух истинския Kay Be, сякаш е бръкнал много надълбоко. В моите очи е наистина грамаден албум или поне точно това, което обичам да слушам. Бешков: Така ми е дошло, седнал съм да го изсвиря и изпея без да мисля много. Винаги имам концепция, но тя се появява сама пред мен и ми казва да направя това, това и това.
Имаш ли синестезия? Не, звуците ги виждам като форми и картини, а не като цветове.
Защо сега, извън моментния импулс, карантина и настроение? Писва ти да правиш едно и също. Принципно трябва да правиш, а не да направиш. Каква е разликата? Второто в един момент те кара да си кажеш fuck it, ще правя каквото си искам. Добър съм в това да хвана едно настроение и да направя цял проект с него, без да звучи като компилация, а като албум. За някои може да е скучно, но цялото си е body of work, без първи, втори, трети сингъл и така нататък.
И без това има само един отчетлив. Ще има и втори. Все тая, не е важно. Избрах Pockets Full of Luck за първи сингъл именно защото е най-различното парче в Alternet, затова го и вкарах – връзваше се добре в подредбата като тематика и градация. Pockets Full of Luck е пиков момент в разгара на партито, следващото парче в албума (Wrong Paths) е като събуждане в супер смазано състояние, когато те налягат екзистенциални мисли. Последният трак е най-светлият, все едно отваря за следващия весел албум.
Казваш, че винаги си харесвал госпъл. Е, не е като да съм закърмен с него. Кефи ме енергията и пеенето.
Какво ти помогна да се престрашиш да пееш окончателно след години спорадични опити и включвания? Трябва да разшириш мирогледа, за да стъпиш другаде. Имах смъртен страх да пея пред хора, докато не се качих на голяма сцена с Дороти и претръпнах. Харесва ми и на сцена, и да си пея като имам вдъхновение. Много хора не обичат да си слушат гласа, но аз си го харесвам и най-важното, доставя ми удоволствие да пея. Наясно съм, че понякога се получава, друг път не. It’s ОК. Все пак пея само от няколко години и не съм с огромни претенции и очаквания. Но си е вид изразяване.
Освен нужда да запишеш албум като Alternet, имаше ли някакви притеснения или страхове, докато го правеше? Нямам притеснения докато записвам, защото съм сам винаги. Не мога да записвам пред хора. Като Prince, хаха. Шегата настрана, той също никога не е записвал пред хора. Притеснено ми е, не обичам да има някой, искам да си е само моята енергия и всичко да зависи от мен. Ако объркам нещо, да не ми пука, че някой ме е чул или пък ми е дал съвет, променил посоката, която искам. Повечето хора не разполагат с този лукс да могат да се записват сами, да имат студио и така нататък. Налага им се да работят с други хора.
След десет години работа със себе си и с други хора, къде намираш тези съкровени моменти и интимност, които струят от твоята музика? Навсякъде. Определени неща изискват да си на място с хора и да обменяте идеи. Като ти се довери друг човек, нещата са малко по-сложни и имате нужда да сте на една вълна и в едно настроение. Питам го дали му харесва някакъв бийт и директно го пускам да записва. Първите неща и мелодии, които направим, определят настроението, върху което ще работим. На 70-80% е първата секунда, когато го усетиш и чуваш.
Как се определяш в момента? Като създател на неща, които ме кефят. Даже не създател, а креативен проводник. Мога да чуя и отсея енергията и материята, да извлека нещо от въздуха и да накарам хората да го чуят.
Кога спря да мислиш за бюджети, възможности, пари и да не планираш прекалено, а да действаш импулсивно? Не съм спирал, все пак трябва да си плащам сметките като всеки друг човек, нужно е да има баланс. Винаги мога да си намеря друга работа, ама затова ли съм правил музика цял живот? Окей съм, не искам да казвам нищо, има проекти, които носят пари и такива, които носят по-малко. Ако всички успеят да се получат спрямо моя вкус, супер. Ако не, няма проблем. Търся възможности и за двете.
И не те спира в личните проекти? Парите ли? Не може да са ти извинение. Като почвах да правя бийтове 13-14 годишен (Бешков е на 31 – бел.ред.), нямаше такива компютри, техника и интернет, нито пък YouTube, където да напишеш How To Make Beats Tutorial. Пусках програма и цъках случайни неща, за да разбера кое става и кое не. Човърках упорито дни и седмици, докато разбера как се прави нещо. Разгадавах видеоклипове. Сега можеш да почнеш с крадена програма, няма лошо, искаш да се изразиш, после ще си я купиш. Ако под пари имаш предвид възможност да ангажирам 40-струнен щрайх примерно? Еми, мога да сваля една банка с такъв, да ти го изсвиря и после да те питам кой е истински и кой дигитален. От десет музиканти ще го познаят трима. Същото важи и за синтезаторите. Ако имаш идея и знаеш как да я направиш, ще намериш начин да ти харесва и да звучи автентично. Липсата на пари и студио е пълен булшит. Разполагаш с този лукс? Супер. Ако не, намери начин да се изразиш.
Кога усещаш, че албумът е готов? Как успявах да си стегнат с по 10 парчета за 30 минути, вместо да бичиш дълги албуми като останалите? Това надуване се прави заради стрийминга. Повече тракове означава повече пари – има разлика три милиона души да чуят 30, а не 10 парчета в албум, оттам и дългите траклисти. Но това не е нещо ново в индустрията, стриймингът е основен доход за лейбълите и техните артисти, а дължината на албума винаги е имала значение и пазарна логика, независимо дали говорим за плочи, ленти, дискове, а сега и за стрийминг.
Ти защо не правиш такива дълги свинщини? Хаха, така или иначе няма да изкарам милиони, не бих го направил само заради стрийминга. Ако имам 20 трака за албум, които ми харесват достатъчно, бих го направил. Но аз самият усещам времето по друг начин. Питам приятели дали са ми чули албума. Не, брат, нямам време. Абе стига, 28 минути е. Не познавам хора, които сядат и слушат цял албум. А и такива като Alternet изискват да ги слушаш наистина, а не просто като фон в колата.
Смени приятелите. Те са малко, така или иначе.
Каква ти е мотивацията да се занимаваш с музика? Ако някой 13-годишен фен на Соса маже попадне съвсем случайно на албума и очаква да слуша трап, ще си каже баси тъпото, но поне ще може да се клати на Pockets Full of Luck. Ако покрай него мога да запаля един, двама или трима да чуят малко по-различна музика и да почнат да се ровят, това е достатъчна кауза.
Докъде искаш да стигне? До колкото се може повече хора, които могат да го възприемат. Дори да си го пуснат само веднъж. Имам любими албуми, които мога да ги слушам само веднъж годишно, защото са прекалено големи. Има такова изкуство, което го възприемаш в даден момент, след който трябва да си починеш, да помислиш и по-късно евентуално да се върнеш. Искам хората като си пуснат Alternet, да изживеят целия експириънс и да го разберат в неговата цялост. Веднъж на пет години да се сетят Абе, на Кокича албума, чакай да си го пусна. Това ми стига.
