Първият съвместен мисктейп на Дороти Такев и Kay Be заслужава малко повече внимание от обикновено, защото е стабилна контра на 90% от лоботомирания БГ поп, създаден от меркантилни компании и откровено скучни изпълнители за неопитните уши на тийнейджъри. Не можем да го сложим и в категорията с модерния и заслужено популярен, но не особено музикантски БГ рап, който разчита на запомнящи се електронни бийтове и пренебрежими текстове от ретроградния 90-тарски наръчник на щатския гангста рап. Ultra Violet си струва слушането не само, защото е напълно независим музикален и крайно любовен продукт на артисти със сходна естетика, но и като пример за така липсващата модерност в звук и поднасяне, която преследва по-голямата част от родните изпълнители.
Предисторията на тази нетипична за местния пазар колаборация се върти около участие на Дороти в Пловдив преди около година, след което се запознава с пловдивския продуцент Константин Бешков покрай общи приятели-музиканти и финишира в студиото на Kay Be при първата си възможност да прекара повече време в града. Допреди тази знаменателна и за двамата среща, Дороти е известна най-вече с участието си в едно от музикалните реалитита, спорадичните концерти в столични клубове и барове и EP-то Make Art Not Euro. Бешков пък е de rigueur име на талантливите бийтмейкъри, който предпочита спокойствието на Пловдив, за да продуцира приятели и познати и да обещава следващата вокална глава в дискографията от инструментални албуми в добрите традиции на американските си колеги от boom bap поколението. И двамата дразнят публиката с някой друг сингъл от време на време, колкото да не е без хич. Бързото влюбване и любов явно им се отразяват повече от добре, защото успяват да се справят от нулата с 43-минутен микстейп от 11 парчета, едно домашно и едно малко по-сериозно видео от Виктор Иванов за по-малко от година.
Не че микстейп е технически правилното определение за проект, в който няма никакви скитове, spoken word сегменти и продуцентски пинизи, а вместо това е заложено на 11 напълно завършени парчета, в които двамата изпълнители се редуват едновременно да доминират или да се допълват и като двойка, и като индивидуални изпълнители със своите силни и не чак толкова силни страни. Откъдето и да го погледнете, Ultra Violet е любовен проект, който се случва напук на пазарната логика и търсене в момента и не може да прикрие любовта между изпълнителите зад очевидната си, но здравословна амбиция за чуждестранно пласиране и аудитория на албум с текстове и вокали само на английски. Интелигентната комбинация от поп, арендби и хип-хоп е дело на разумния подход на Бешков да подходи към правенето на секси музика не само с инструменталите и жанровете, които владее, но и с леки завои встрани от комфортната зона и на двамата, които се забелязват като атмосфера и тонове в отделните парчета и не нарушават цялостната хомогенност на проекта.
Както споделят самите изпълнители в прес съобщението за микстейпа, историята в Ultra Violet се движи почти неизменно хронологично, за да разкаже пряко и без излишни отклонения за творческия, мисловен и душевен процес, довел до създаването на този албум. Липсват други гости освен Stelism (копродуцент на Yeah) и Scotty McFarlee от Филаделфия, които помага за хипнотизиращия припев в Creep Nights. Иначе всичко останало е дело на Дороти и Kay Be. Стилово, 11-те парчета варират от модерното течно арендби (Thing 4 U, The Flow и Who We Are), футуристичен поп (Yeah), минималистичен карибски денсхол (My Name) и чувствени балади (Well), докато текстовете се движат сравнително праволинейно около метафорите за отношенията между двамата и стандартните етапи във всяка млада връзка. Освен със своята стилова хомогенност и брутално разнообразие на многопластови мелодии, Ultra Violet очарова с деликатния начин, по който Такев и Kay Be си разменят главните роли в отделни парчета – Thing 4 U, U Should Know It и The Flow са изцяло със соловите вокални партии на Бешков, а Yeah, So Lost, Well – с тези на Такев.
Липсата на егоизъм във вокалите си личи и в дуетните парчета като Scroll No More, Who We Are, Creepy Nights и My Name. Там обаче си проличава и разминаването между тренирания глас на Дороти и по-скромния фалцет на Бешков, който се включва доволно добре в жестоките общи парчета и експериментира с няколко различни техники, но се чувства и звучи по-комфортно в соловите си парчета. Последното обаче не е чак толкова сериозен недостатък в албум, който пращи от завършени парчета с несъмнен потенциал за доминация в домашното стерео на фенове, които ще преглътнат In The Kitchen – закриващото парче в Ultra Violet изчезва мигновено в съзнанието и съществува като идеален инструмент за демонстрация на големия вокален диапазон на Дороти и неуверените прото тиролски йодели и mumble rap на Kay Be.
Като цяло, съвместният микстейп на Дoроти Такев и Kay Be е добра референция и за евентуалната еволюция в предстоящите им самостоятелни албуми, продуцирани от пловдивският бийтмейкър и планирани да излязат до края на тази година. Другият интересен момент е дали подобен приятен и умерено амбициозен проект ще предизвика заслужения интерес на по-голяма публика. Дотогава, каквото и да се случи, Ultra Violet си остава е тежкарска, много изпипана и модерна поп музика за слушалки и спални, каквато слушаме все по-рядко.
Ultra Violet (11:11 Records) e в Sоundcloud сега и в Spotify и останалите стрийминг платформи от утре. Дороти Такев е в Бар Петък на 22 май.
