
Николай Ванчев и Иво Димитров © Александър Осенски
Познавате 27-годишния татуиран графичен дизайнер Николай Ванчев като един от създателите на Boyscout и бивш негов редактор, който обича да изчезва за неопределено време от хоризонта и да възкръсва като феникс от пепелта на българската рекламна индустрия. Иво Димитров пък е 25-годишен симпатичен и много надъхан младеж от града на тепетата, който се занимава с визуални изкуства, с графичната идентичност на Takeover и с доста други интересни проекти в развитие във времето, в което не се прави на остроумен. Двамата се намират за добро преди доста години покрай общи приятели, смъртоносни момичета и споделени любови като джаза, алтернативния хип-хоп и съвременното изкуство, но започват да работят заедно по проекти едва преди няколко години с неясна перспектива, но много сериозно желание (и бъдеще). И двамата са част от положителната прослойка на интересни, работещи и доста забавни млади момчета, които бутат визуалната култура напред и за добро.
С какво се занимавате напоследък? Николай: От известно време се опитвам да създам рекламна утопия. За целта, отскоро съм творчески директор на Publicis София. Иво: Доскоро бях графичен дизайнер в DDB София, а към днешна дата се занимавам с едно от алтер еготата ми и няколко човека, с които споделяме виждания.
Как се запознахте, какво споделяте помежду си и как започнахте да работите заедно? Николай: Оставям на Иво лукса да разкаже историята. Относно работата заедно, в интерес на истината, първият ни съвместен проект се случи в края на 2013 и началото на 2014. Нетинфо имаше конкурс за ребрандиране, който спечелихме, но за добро или зло, финалният продукт така и не видя бял свят. Иво: От името на двамата изказвам благодарности на Том от Myspace и Мила Мутафчиева. След тях, списъкът е безконечен.
Връщам ви малко назад във времето преди да се познавате? Какво слушахте като деца и имахте ли нужда да се напаснете помежду си? Николай: Вкъщи от тонколоните Technics на родителите ми звучаха Pink Floyd, Sade, Ritchie Blackmore и Dire Straits. Напасване нямаше тъй като бекграундът ни е сходен. Иво бяга в електронното звучене повече от мен, но е голямо момче – ще се справи и без мен. Иво: Баща ми и майка ми ме запознаха с Jean Michel Jarre и Sade, след това бях любопитен. Николай обаче продължава да отказва да си признае, че 4/4 ритъмът му е слабост.

Родени убийци © Александър Осенски
Правихте редизайна на Boyscout, какви бяха отправните точки за него? Иво: Доброто възпитание изисква малко детайли. Николай: Опитахме се да направим сайта една идея по-динамичен. С повече съдържание на главната страница. От друга страна, максимално изчистихме вътрешните страници, за да фокусираме хората върху материалите, които са и продължават да бъдат една от най-силните страни на Boyscout. Има неща, които бихме подобрили в текущата версия. Запазваме си правото да ви изненадаме, но тенденцията е към по-богато съдържание и още по-изчистен, но ангажиращ дизайн.
Кои са адекватните неща в българската визуална култура напоследък? Николай: Има движение напред. Нивото се вдига, но това води и негативи със себе си – всичко започва да изглежда еднакво, защото всички залагат на работещи и изпитани неща. Визуалната културата на българина върви нагоре, но визуалната диверсификация върви в точно обратната посока. Графичните дизайнерите и арт директорите стават все по-плахи. Иво: Съгласен съм, че има раздвижване. Ние сме първото поколение, израснало без граници, което дава отражение тук и сега. За съжаление, много неща така и не виждат бял свят по една или друга причина, но we keep fighting the good fight.
Защо се съгласихте да направите подкаст? Вярваме, че приятелство не се дефинира от това колко често се виждат двама души, а от това колко често могат да си позволят да не бъдат заедно, затова и музиката е езика, на който си говорим. Така разговорът не се влияе от време и място. Не че не можем да си говорим и на български или английски, просто твърде често сме заети и нямаме време за така нужния приятелски разговор. Тогава идва музиката. Обединява ни в моментите, когато не си вдигаме или пък когато единият (Иво) лакътуши между Пловдив и Шумен, а другият (Николай) е в София. Ежедневните ни разговори се случват в един споделен плейлист в Spotify (извадили сме най-доброто от него за boyscout подкаст-a), който се е превърнал в нашия тълковен речник.
Звучи малко като признание в Brokeback Mountain. Какво мислят жените по въпроса? Николай: Мъжкото приятелство е факт и никоя жена не може да застане между него. BBH. Иво: Алелуя.
Концепцията на вашия Boyscout подкаст? Къде да го слушаме? Иво: Вдъхновен е от най-великото творение на човека – музиката. Всеки има различен вкус, но се събрахме на мястото, където нашите два се пресичат и решихме да направим Fête de la musique, моята българска мечта. Николай: Не бих го ограничил с конкретно място или ситуация. Всички имаме Spotify и интернет. Възможностите са неограничени. Иво: Всеки го хваща на различно място, въпроса е къде ще я занесе.

© Александър Осенски
Очевидно слушате много джаз и олдскуул/експериментален хип-хоп с душа. Кои са вашите учители и герои? Николай: Coltrane, Dilla, Madlib, Nas, Kanye (до Graduation) и Led Zeppelin – нищо, че не се вписват в стиловете, които спомена. Иво: Детройт заради великите музиканти, които е дал на света – от Carl Craig до J Dilla, но този въпрос няма отговор и това винаги ще е така.
Някоя лична история с артистите в траклиста? Иво: Най-ценното качество на музиката е, че винаги запомняш Life Imitates Music моментите, ако ми позволите да цитирам една стара реклама на MTV. Такива са и парчетата, които сме селектирали. Николай: Нито една от песните в подкаста не е там просто, защото е хубава. Dilla е голяма емоция и за двама ни.
Включили сте трима български артисти, прецедент спрямо досегашните подкасти. Николай: Кокича (Kay Be) е явление. Заслужава да присъства във всяка плейлиста, в която има Dilla или Madlib и става въпрос за такъв тип музика. Иво: Кокича е някой, когото хората трябва да чуят. Парчето на Don Ellis и Милчо Левиев е нашият поклон пред него за всичко, което е направил. Тодор Колев пък е човекът, променил живота на всички ни. Николай: Не ни е срам от музиката ни, точно обратното.
Най-добрите концерти, на които сте били? Николай: Kanye и Jay Z в Лондон. Иво: Пътуванията са въпрос на избор. Многото събития в България, на които никой не ходи, заслужават да бъдат споменати.
Планове за лятото? Николай: Мен ме чака много работа, свързана с рекламната утопия. Надявам се и най-накрая да успеем да дадем живот и на съвместния ни проект Evenmore. Иво: Аз ще наглеждам извън рекламната утопия и ще се срещнем някъде там по средата.
Николай Ванчев и Иво Димитров са в Twitter и Spotify.