© Вихрен Георгиев
Parsifal е един от малкото хора, избрали да минат по добре отъпкания път между Летище София и западния свят в обратна на очакваното посока. Роденият и израснал в Брюксел вокалист познава България покрай съвременния артист Войн де Войн и възнамерява да присъства постоянно в местния културен живот след окончателното си преместване в столицата преди няколко месеца. Една от първите изяви на Parsifal e концерт по повод новия сезон в пловдивския клуб Void.
Как реши да замениш Брюксел със София? Искахме да отворим едно пространство с Войн и да пробваме нещо различно. След дълго мислене решихме да е в София, защото западноевропейският начин на живот ни беше омръзнал и чувствахме, че тук има повече място и нужда от това, което ни се прави и създава. Освен това обичам града. През последните две години идвах доста често за концерти в Източна Европа – освен в София, съм пял по Черноморието, във Велико Търново и Пловдив, Сърбия, Македония, Унгария, Словения и къде ли още не. Обичаме да се шегуваме, че на запад цари пост-буржоазна скука. Сериозно, не мисля, че на запад има голяма подкрепа за нови проекти – не говоря само от финансова гледна точка, струва ми се, че и манталитетът е такъв. Всички са ох не знам дали да го правиш това или онова. Хубаво е да поставяш под въпрос смисъла да правиш неща, но в по-големи количества не е градивно. Разбира се, на Запад има пренасищане и липсва енергия за промяна.
Израснал си с театър, това си и учил. Как започна да се занимаваш с музика? Работех в един бар и се сприятелих с момиче от съседния бар, който беше на същия собственик. Точно бе почнала да свири на бас и да се занимава с музика. Имаше група с едни много готини момчета и веднъж ме покани да ги слушам. Като група бяха толкова лоши, че ми е трудно да го опиша с думи, но тя беше супер. Казах й, че трябва да направи своя група, но се притесняваше, че не може да пише текстове. Предложих да помогна и отново споменах, че трябва задължително да започне свой проект. Тя самата ме контрира с условието, че ще го направи само, ако пея с нея, беше ме чувала. Казах си, че ще й помагам няколко месеца докато види, че може да пише собствени текстове и така пет години бяхме в една гаражна гръндж група. Тогава оцених колко яка медия е музиката.
© Вихрен Георгиев
Началото на Brussels Pony Club? Партньорът ми DKA композираше собствена инструментална електроника дълги години и един ден реши да опита с вокалист. Преподаваше Ableton и едно от момчетата, които ходеше при него, ме препоръча. Събрахме се един следобед и направихме една песен за нула време, след това още една и още една. Имаше добра творческа химия между нас. Така започна всичко.
Занимаваш се с музика вече цяло десетилетие. Кое предпочиташ – студиото или сцената? Харесвам и двата аспекта по различни причини. И двете са естествено продължение на едно и също нещо. Не ги деля, защото са двете части от един безкраен процес. Животът на музиката не свърша с нейното изпълнение. Когато я представяш пред хора, получаваш мигновена обратна връзка. Това е нещо, което едновременно много обичам и супер много ме плаши. Връзката с хората обаче ми харесва. Тогава усещаш кое работи и кое има нужда от още тунинговане, за да продължи да се развива. Именно това ми харесва в музиката – никога не е завършена, винаги еволюира и се променя. Можеш да започнеш от нещо много мъничко, да го превърнеш в музика и да започнеш да добавяш и постоянно да откриваш неща, които не си забелязал преди.
Казваш, че винаги си обичал езика и писането и те са в сърцевината на всичко, което правиш. Започнах да пиша от много малък. Пишех всяка вечер каквото ми хрумваше. Записвах истории и идеи. Опитвах да пиша кратки книги, когато бях на 12-13 години. Имам доста голямо семейство и това ми позволяваше малко да се откъсна и да преработвам нещата, които ми се случваха. Открих, че по-лесно преодолявам разни неща, ако пиша за тях. Не беше дневник, защото обичах да превръщам всички истории във фикция. Беше и механизъм да пазя тайните, споделени от приятели. Превръщах ги във фантастични истории и така успявах да спра да ги запазя и да не мисля за тях. Имам седем братя и сестри и винаги беше лудница вкъщи, така че писането беше готин начин да се усамотявам от време на време. Комуникацията е най-важното и интересно нещо – както и да го въртиш, всеки артист иска да комуникира нещо. Това си е основният смисъл на изкуството. Зад всичко се крие език и аз го анализирам през тази призма. Не възприемам себе си като музикант – за всяка моя идея си има перфектната медия. Музиката е идеална за много от тях, за други танците и аудио-визуалното изкуство са по-ефективни.
© Вихрен Георгиев
Как ти се струва София? Много ми харесва климатът. В Брюксел времето е доста еднообразно, затова ценя сезоните. Извън това харесвам енергията на хората около мен. Желанието им да правят всякакви неща независимо дали имат пари или възможност е заразително, харесвам такава креативна енергия. Често чувам хората да се оплакват, че виждат само едни и същи хора, но според мен рядко излизат извън най-близкия си кръг. Хората от различните сцени не се смесват и се оплакват. Всички места, които са по-алтернативни, занимават се с изкуство и са извън мейнстрийма са винаги скрити или под земята. Няма как да попаднеш, ако някой не те заведе. Ще ми се да са по-видими и отворени към повече хора.
Какви проекти ти предстоят? Ще отворим едно изложбено пространство – горната част ще е магазин, а под него ще представяме интересно изкуство на хора от България, Белгия, Берлин, Париж и въобще такива, които сме срещали на различни места по света. Всеки сезон ще променяме пространството като концепция – различни артисти ще представят или създават около нея. Ще има много музика и принтове, дизайн предмети, ще разработим и линия облекло с различни колаборатори. Ще започнем скромно, за да видим как ще потръгне.
Какво да очакваме от участието във Void? Едночасов лайв с някои от най-новите ни песни. Сетът е миксиран, има само една малка пауза и съм го замислил да преминава като влак. Започва с едно, как да кажа, по-поп звучене (не е много правилно като определение, защото музиката ми винаги е доста мрачна като цяло) и прераства в доста клубно звучене. Ако всичко мине добре, може да добавя и малко колаборации, които съм правил с други хора извън Brussels Pony Club. Ще видим как е енергията.
