Curses е класен диджей, супер продуцент и страшен естет

© Katja Ruge

Трябва да почна отново да се грижа за ушите си, казва Luca Venezia, признавайки, че е поизоставил навика да ходи навсякъде с тапи, за да пази слуха си. Няколкото десетилетия клубен живот като младеж в Ню Йорк, а след това и в Берлин няма как да не му се отразят. Именно в немската столица симпатичният мъж от италиански произход създава потна и подривна електронна музика, белязана от техно, ню уейв, пост пънк и диско първо като Drop The Lime, а напоследък най-вече като Curses. Хвашаме продуцента с прилежно стилизирана коса и златен зъб да отговори бързо, съдържателно и открито на няколко въпроса за първото влюбване в музиката, бъдещето на берлинската сцена и готиния си стил, преди да се погрижи и за нашите уши другия уикенд заедно с родните Technobeton и Charlie.

Повече от 20 години си в музикалния бизнес. Как се захвана с музика и как се е променило отношението ти към нея за това време? Музиката винаги е била централна част от живота ми. Още от детството. Баща ми винаги слушаше опера или класическа музика, а майка ми пускаше ню уейв и пост пънк. Всичко това ми влияеше от ранна възраст. Помня как гледах Завръщане в бъдещето и сцената, в която Michael J. Fox свири Johnny B Good – моментално реших, че искам да свиря на китара. На 7 се сдобих с първата и оттогава избива. Странното е, че връзката ми с музиката не се е променила много оттогава – продължава да е много лична и целенасочено опитвам да опазя младежката невинност и откровеност в подхода към нея.

© Chris Mauburqué

Техно, диско, ню уейв, пост пънк, психеделика – черпиш от много места. Как откри звука си измежду всички тях? Ню Йорк ти дава достъп до ужасно много музика и това неизбежно те бележи и променя. Ходих на пънк концерти през седмицата и на рейвове уикенда. Смесицата между направи-си-сам духа на пънка и електронната психеделия продължава да информира музиката, която създавам и пускам.

Артистите, които са ти повлияли най-силно? Трудно е да посоча любим, но тези които продължавам да оценявам като съдбоносни са Suicide, Front 242, Tangerine Dream, The Cramps и Fugazi.

На всичкото отгоре си вокалист. Винаги ли си обичал да пееш? Какво добавят живите вокали в сетовете ти? Всъщност в Ню Йорк бях в госпъл хор в училище, така че доста рано имах досег с соулфул пеенето и се научих да ползвам правилно диафрагмата и гласа си. Преди да започна да пускам музика като диджей, бях в различни банди. Вероятно затова като започнах с диджействането, имах чувството, че нещо липсва. Трябваше да добавя вокали и те се превърнаха в допълнителен елемент за контраст между човешкото и електронното.

Все по-често чуваме думата clubsterben, като стане въпрос за Берлин. Как влияе закриването на важни берлински клубове и къде е бъдещето на клубната сцена в града? Берлин е известен като столицата на клубната култура, затова е много обезсърчаващо, че ставаме свидетели на закриването на толкова много легендарни места като Griessmuehle. За сметка на това се появяват много партита в складове и нетипични локации, което е вълнуващо. Партита като Radiant Love или Solarium са нова глава в клубния живот на града.

Най-добре пазените тайни на Берлин? Извън многобройните партита по складове се появяват велики ресторанти – Barra в Neukolln има страхотни вина и плата за споделяне, вдъхновени от италианската кухня, а Miss Robinson предлага съвременна кухня от Азия. Що се отнася до музика, артисти като Local Suicide, Skelesys, Salto Honduras, Moderna и Jennifer Cardini са малка част от тези, които разцепват напоследък. Сцената в Берлин за нашия звук наистина расте и е приятно, защото всички сме приятели и си помагаме.

Имаш добър стил. Каква е философията зад твоята естетика? Благодаря (усмихва се). Дядо ми е италианец и винаги се обличаше с костюми, беше много класен. На 18 ми подари първия ми костюм. Не се трогнах особено – още бях пънк рейв скейтър и мразех костюми. Четири години по-късно нещо се промени. Вече пусках музика и исках да вложа по-рафиниран подход в работата си зад пулта. С връстниците почнахме да носим костюми, докато пускаме. Имаше някаква шега и сарказъм в цялото нещо, но неусетно започнахме да обръщаме по-сериозно внимание и на този аспект. Постепенно започнах да се кефя и на стари военни униформи и работно облекло. Сега съвсем целенасочен ровя за такива неща. Очевидно се е превърнало в допълнителна страст.

© Chris Mauburqué

Върху какво работиш в момента? Точно приключихме следващия албум и ще го миксираме идната седмица. Излиза през септември за лейбъла на Jennifer Cardini, Dischi Autunno. Първият сингъл е на пазара през юни с ремикси на The KVB, Jacked Sartre и няколко изненади. Dame Bonnet (който свири на бас на моите лайв гигове като Curses) помогна с писането на доста от песните, така че този албум е много специален за мен. Има доста повече ню уейв, пост пънк и EBM (electronic body music – смес от индустриална, синт пънк, диско и електронна музика – бел. ред.) вайбове от първия албум.

kакво да очакваме от сета ти в София? Много нови парчета от Ombra Intl, които тепърва ще излизат официално, а също и стари, но златни неща – от неизвестен белгийски ню бийт до разклатен уейв. Не обичам да се ограничавам или да планирам твърде много предварително, така че да видим. Определено нямам търпение.

Curses е в Koncept Space на 14 март, събота, след 23:00 по покана на Doma Music и Villa Technobeton. Билетите струват 10 лева на входа на клуба. Повече информация за партито има тук.