© Kate B. Meyer
Творческият път на Jesse Beaman, по-известен като My Empty Phantom, e симптоматичен за ерата, в която живеем. Без лейбъл зад гърба и само с едно дебютно ЕР, той успява да обиколи Америка и Европа. Включително по-трудно достъпните за младите музиканти нейни части: романтичните му инструментали с пост-рок извивки стигат и до София през 2014.
Четири години по-късно Beaman се завръща в столицата за A Night of Curious Transmissions – обща вечер на DIY промоутърските организации Аларма Пънк Джаз, Amek и Indioteque, които празнуват десетия си рожден ден заедно с експериментални изпълнители като My Empty Phantom, Hypnos от България, американците Drekka и Common Eider & King Eider и италианците Marianna D’ama & Davide Grotta.
Какво е различното при Jesse четири години по-късно? Освен нови мини издания, негови композиции влизат в епизоди на National Geographic, забелязан е от медии като Noisey (това е музика, която не може да игнорирате), а през декември влиза за записи в студиото на Brandon Curtis – продуцент на Russian Circles, концертен кийбордист на Interpol и чест сътрудник в соловите проекти на вокалиста Paul Banks.
Beaman, който свири на барабани, китара и кийборд, споделя, че вече има много по-ясна представа какво иска да постигне в своя дебютен дългосвирещ албум. Вече не се чувства и като самотен вълк в студиото. Отворен съм все повече за колаборации. Иска ми се проектът сам да ме надрасне, споделя живеещият в Остин, щата Тексас и издаван от независимия лейбъл PYL Records американски музикант. Отказах се да преследвам срокове – завършването на албума ще отнеме колкото е нужно.
Освен възможността за нов общ проект с Curtis, Beaman планира да се ангажира все повече с работа по саундтраци. Това е област, в която искам да се развивам. Честно казано, виждам се много повече като филмов композитор, отколкото като постоянно концертиращ музикант.
Последното е леко трудно за вярване, тъй като ентусиазмът му за концерти си остава голям, въпреки проблемните преживявания понякога. Една от първите му изяви е да подгрява експерименталното феминистко дуо CocoRosie в Остин. Сценографията на хедлайнерите не оставя място за неговите барабани и му се налага да направи първия си изцяло електронен сет. Публиката не остава безразлична, а това се превръща в един от първите пъти, в които Beaman разбира какво означава да провокираш еуфория в публиката. В Будапеща пък токов удар разваля настройките на кийбордите и Jesse спасява вечерта с импровизирано изпълнение на акустична китара.
Освен оцеляване във все по-трудната музикална индустрия, особено за американец от никарагуански произход като Jesse Beaman, живoтът в САЩ е все по-предизвикателен след избирането на Donald Trump. Америка е по-странна, отколкото повечето хора си мислят. В момента сме в особен момент, тъй като сме водени от човек, който иска да разедини нацията, вместо да я обедини. Това винаги е била земя, дава]а шанс на пристигащите в нея, а сега е обратното – тя се затваря за тях. В частност, отношението към мексиканците е покъртително, имайки предвид, че работната им етика допринася толкова много за икономическото развитие на Америка. Важно е хората да знаят, че не всички в САЩ са на негова страна. Там, където живея, в Остин, Тексас, е много трудно да намериш човек, който подкрепянеговата политика.
Иначе Jesse не смята, че конфликтите подтикват съвременните артисти задължително към по-смели решения. Въпреки че доброто изкуство често е вдъхновено от трудни времена, съм убеден, че може да вирее и в мир.
A Night of Curious Transmissions e в Първо студио на БНР на 6 октомври след 19:30. Билетите струват 10 лева в EPAY GO. Повече за събитието има тук.
