Болка и величие е нежната равносметка на Pedro Almodovar

Pedro Almodovar мисли за смъртта. Нещо повече, страхува се от нея. В скорошно интервю за The Guardian признава още, че годините го изправят все по-често пред въпроса: това ли е последният филм, който ще направя? Отдавна превърналият се в световна кино институция испанец отбелязва своята 70-годишнина с Болка и величие – изключително лична, тихо затрогваща история за остаряващ режисьор, живеещ сам със спомени, хронични болежки и страха, че най-добрата работа е зад гърба му.

Самотата на Salvador Mallo (Antonio Banderas)е осезаема във всеки кадър, поне колкото натрупаните дефицити в тялото му. За самоналожената си изолация лесно може да обвини своя успех, но все повече се замисля за ролята на изборите, а вероятно и за своята различност, която чувства още като будно дете в провинциална, католическа Испания. Картините са единствената ми компания, казва в мимолетен кадър точно толкова обсебения от киното колкото своя създател протагонист Mallo, чието омаломощено тяло го принуждава да замени зависимостта да разказва истории с болкоуспокояващи и наркотици.

Паралелите с Mallo са достатъчно многобройни и близки в един момент Almodovar се уморява да отрича, че е направил силно автобиографичен филм – достатъчно очевидно и преди да разберете, че главният му герой, изигран с обезоръжаваща сдържаност от Banderas, е облечен с дрехи от личния гардероб на режисьора, а красиво осветените, бъбриви интериори са всъщност са в дома на режисьора.

В Болка и величие испанецът се помирява със стари колеги и изгубени любовници, докато се разголва до най-ярките си детски спомени – от бедняшкия произход, през романтични сцени как майка му пере и пее край реката, та чак до отсъствието на баща му или сексуалното му пробуждане – за да опита да направи си равносметка за живота. За да отдаде почит на майка си по изключително фин, обичащ начин. За да покаже моментите, оставили най-дълбок срам или удоволствие в сърцето му. За да потърси причините зад своите успехи, отчуждението, болката или чувството за празнота. За да опита още веднъж да се примири със смъртта. 

Голяма част от критиките към Almodovar през последните години са насочени именно към загубената връзка с живия живот, чийто буен натурализъм от ранните му филми постепенно е заменен от конструирана мелодрама. Макар все така умело да редува игра по струните с моменти на жизнерадостен хумор и дори фарс, с годините филмите на Almodovar все по-често загърбват неговата фриволност и дързост (тук се изчерпват с плаката на измисления филм Вкус с ягода под формата на език, която облизва лъскави червени устни) за сметка на по-вглъбено, улегнало повествование. Преживеният изходен материал в последния му филм обаче прави сюжета и диалога на Болка и величие особено потентни и се допълва страхотно от зрялото, добре познато присъствие на Banderas в главната роля.

Отново заедно, двамата се издигат до пикова форма и немалко гласове вече хвалят играта на Banderas като най-добра в кариерата му, предвиждайки силен награден сезон за актьора (вече взел награда за главна мъжка роля в Кан). Какъвто впрочем очаква и Almodovar. От язвимата човечност в изпълнението на Banderas, през лекотата, интимността и интелигентността на разказа, който постепенно се разкрива като пъзел, фантастичната светлина и цветове, топлото присъствие на поддържащите актьори Asier Etxeandia и Penélope Cruz, музиката на обичайно заподозрения Alberto Iglesias или малки детайли като хитрата епизодична роля на Rosalía, до синтеза на най-значимото в живота на един човек, било то артист от такава величина, Болка и величие е абсолютно великолепен.

Болка и величие е тази вечер, 26 ноември, от 20:30 в Люмиер Лидл като част от програмата на Киномания 2019 и в кината от 6 декември.