Джанго без окови

Всеки почитател на Quentin Tarantino би помислил, че тотално е превъртял, за да си позволи да превърне американското робство в откровено расистки спагети уестърн (почит към италианеца Sergio Corbucci и неговия Django, който се подиграва с прекалената чувствителност и вой на умряло на афроамериканците в страната – Spike Lee вече го заклейми като нелеп опит за подигравка с историята и съдбата на неговите предци). Вероятно доста хора биха се съгласили с подобно твърдение след първите две трети от Джанго без окови, които разчитат изцяло на изключително груб расистки хумор, познат само в стенд-ъп монолозите на чернокожи комици, ежеминутната употреба на думата nigger и типичното за Tarantino графично насилие и литри кръв, на които се е научил от любимите си заглавия в жанровете blaxploitation, уестърн и източни бойни изкуства.

За щастие историята въобще не е толкова еднопластова. Джанго без окови е брутален и забавен, но и много тревожен за американското робство и расизъм. Сериозното изследване на човешките взаимоотношения минава през сюжета леко и с просташки/изискан хумор без това да поставя под съмнение отвращението и несъгласието на режисьора и сценарист на филма с жестокостите на робовладелците.

Действието на Джанго без окови се развива в средата на 19 век малко преди Гражданската война. Christoph Waltz, садистичният и очарователен по плашещ начин немски есесовец от Гадни копилета Hans Landa, играе ролята на д-р King Schultz, садистичен, безскрупулен и изключително обаятелен с реториката си немски ловец на глави, който ненавижда робството и се превръща в най-големия съюзник на Django (Jamie Foxx) – изтерзан и дрипав роб, търсещ продадената си жена, който преди това трябва да се включи като чернокожия помощник на Schultz в избиването на (предимно) издирвани от закона престъпници.

И докато през първата половина на филма Django предимно мълчи и следва ментора си, то малко по малко ролите им се обръщат с изместването на фокуса от основния бизнес на доктора към мечтата на Django да открие съпругата си Broomhilda (немското име не е случайно и става повод за доста забавни диалози и реплики на Waltz). Търсенето им ги отвежда до огромната плантация Candieland на Calvin Candie (Leonardo DiCaprio в обичайната си форма като убедителен и садистичен злодей и робовладелец, който се опитва да се надиграе интелектуално със Schultz). В тази част се появява и най-голямото откритие на филма – любимият актьор на Tarantino Samuel L. Jackson във феноменално превъплъщение в ролята на домашния роб Steven – еманация на самозабравилото се зло, обладан от сервилност и чувство за безнаказаност побелял роб с голяма уста, който се е превърнал в по-голямо чудовище от белите робовладелци. Сюжетът се развива последователно (с няколко ретроспективни епизода като бягството на Django и жена му), но на моменти изостава като динамика и е разгърнат на общо 165 минути.

Като допълнение на невероятния диалог и напрегнатите сцени на мълчание и дебнене кой пръв ще посегне към револвера, Tarantino е добавил и няколко идиотски момента като откриващия епизод с освобождаването на Django, събирането на маскираните конници-прародители на Ку Клукс Клан и собственото му камео участие, което изглежда като извадено от комикс и трябва да се види на голям екран. И все пак, досущ като всеки уестърн, Джанго без окови представя класическата история за доброто и злото, в която несправедливостта задължително бива наказана по най-смъртоносния и изобретателен начин. Този път обаче отмъщението е в ръцете на неочакван герой, който се подиграва откровено (и с доста куршуми) с идеята за превъзходството на белите и в същото време демонстрира какво означава истинското братство между двама необичайни партньори.

Джанго без окови е по кината от 18 януари.