Ревю: Завръщането

Последният филм на Alejandro González Iñárritu (21 грама, Вавилон, Бърдмен: Или неочакваната добродетел на невежеството) влиза в ежедневните разговори предимно с въпроса дали DiCaprio най-накрая ще се прибере у дома с Оскар за най-добра мъжка роля след дългогодишни неуспешни опити с филмите на велики режисьори като Scorsese, Spielberg, Tarantino, Eastwood, Mendes и Nolan. Завръщането не го заслужава, най-малкото защото е много красив и много дълъг филм за оцеляването и отмъщението в американските погранични земи от началото на 19 век. Първият исторически епос на Iñárritu отново си играе с нервите и симпатиите на зрители и критика с познатата от предишните му продукции комбинация от визуално съвършенство и болезнена емоционална интимност в история от друго време, чието послание напуска пределите на своите фактически граници без проблем.

Сюжетът: Филмът е базиран отчасти върху историята и легендата за прочутия изследовател и трапер Hugh Glass (DiCaprio) – преследван от войнствено настроени индиански племена, премазан от мечка, изоставен от собствената си ловна дружинка и (както става ясно) прекалено упорит и абсолютно безсмъртен тип, който не се отказва от тегавото изпитание да оцелее в продължение на двеста мили през обширния див Запад, само и само да стигне до човека, оставил го да умре в плитък гроб като куче.

Актьорската игра: Leonardo DiCaprio си проси наградата с крайно интензивна физически, емоционално сурова и много убедителна роля без почти никакви реплики, която изследва по правдоподобен начин първичните инстинкти не само за оцеляване, но и за запазване на достойнство, борба за справедливост и непоколебима вяра в семейството и дома. Основният му противник John Fitzgerald (Tom Hardy) се разписва в историята с изключителна безмилостност и затормозяващо пътешествие из света на параноята, взаимните обвинения и преследването на горчивина. Всички погледи обаче остават в DiCaprio, който не се трогва много от стремежа на Iñárritu да се придържа максимално към всички трудни физически и технически условия, за да пресъздаде честна и реалистична емоция на приключението и играе с най-решителния си поглед и ускорено дишане от Злокобен остров насам.

Операторското майсторство: Мексиканският факир на дългите кадри и абсолютен цар на работата с естествена светлина Emmanuel Lubezki (Бърдмен, Гравитация, Дървото на живота) снима като звяр, което едва ли ще изненада когото и да било. Завръщането пращи от забележителни епизоди, като се започне от първоначалната битка на траперите с индианците и се мине през множеството панорами на суровата природа и други подобни оргазмични гледки. Впечатляващата хореография и гледна точка към танцуващия с гризли мечки са шедьоври сами по себе си. Мексиканецът заслужава сериозно потупване по рамото и някоя и друга награда заради богатото емоционално и невероятно визуално зрелище, което е снимал. 

Струва ли си генерално: Да, особено ако сте в настроение за 156 минути красиво кино с убийствени панорами, които само подчертават безнадеждната битка на главния герой с природните стихии по пътя към отмъщението. Така де, не може само умни диалози за съвременните неврози и приятно протяжни кадри с мета моменти.

Завръщането е в кината.