Киномания мачка уверено с обичайно силна програма

Бащата, майката и сестрата на всички филмови фестивали в страната окупира втората половина на ноември с масивна програма от най-силното, стойностно и провокативно световно кино. Освен ново БГ кино, мини панорама на починалия по-рано през 2019 италиански режисьор Franco Zeffirelli, цялата любовна трилогия на Claude Lelouch и част от най-добрите класически филми на руското студио Мосфилм, 33-тата КИНОМАНИЯ мачка и с най-новите премиерни хитове, които трябва да гледате:

Единствената прожекция на Физика на тъгата за страната е част от специалната вечер, посветена на режисьора Теодор Ушев (Сляпата Вайша), който екранизира носталгията, пропилените шансове и несбъднатите мечти на цяло поколение в знаковия роман на Георги Господинов с помощта на на античната техника енкаустиката (всеки кадър е създаден на ръка, променяйки изображението чрез нагряване и рисувайки с горещ пчелен восък с пигменти) и гласовете на Rossif Sutherland и баща му Donald Sutherland в английската и Xavier Dolan и баща му Manuel Tadros във френската.

Други БГ филми? Режисираната от Мариус Куркински екранизация по разказа на Николай Хайтов Засукан свят, която открива тазгодишната Киномания, приятната изненада от Златна роза 2019 Котка в стената и 7 кратки истории – омнибус от седем късометражни филма за случващото се в душите на седем персонажа в старинния Пловдив.

Вероятно най-дългоочакваната премиера на фестивала (поне за Boyscout редакторите, ако не друг – бел.ред.) е Джоджо Заека – най-дръзкият филм на Тaika Waititi, който изразява своята полу-маорска/полу-еврейска чувствителност чрез екранизация на романа Caging Skies на Christine Leunens. Историята за неловкия, но горд член на Хитлерюгенд и неговия въображаем приятел Хитлер (Waititi) започва като хаплива сатира за фашисткото мислене и породеното от него насилие, за да стигне до емоционалния катарзис дали да се придържаш към омразата или да преоткриеш своята хуманност. Последният филм на Waititi и начинът, по който третира антисемитизма и нацистката епоха, е доволно доказателства, че няма забранени теми, а само некадърни режисьори.

Киномания без новия филм на Woody Allen е като село без начално училище – няма откъде да започнеш. Европейската филмова публика и фестивали не се присъединяват към американския бойкот на Един дъждовен ден в Ню Йорк – романтична комедия за колежанин от богато семейство (Timothée Chalamet), който не се престарава особено с ученето и се мести да живее в Ню Йорк заедно с наивната си приятелка (Elle Fanning). Следват интервюта с режисьори на провалени високобюджетни филми (Liev Schreiber), афери с млади актриси (Selena Gomez), разходки в Голямата ябълка и една дузина непредвидени ситуации, като във всеки друг филм на Allen.

Същото важи и за Pedro Almodóvar. Испанският режисьор участва на фестивала с последния си филм Болка и величие, разказващ една не просто лична, но абсолютно емоционално разголена и драматична история за съжаленията и емоционалните пропадания на застаряващ кинорежисьор. Критиката определя превъплъщението на Antonio Banderas за най-нюансираната и чувствителна роля в цялата му досегашна кариера.

Rian Johnson и Daniel Craig се измъкват от Междузвездни войни и последния Бонд, за да се развихрят в ексцентричната криминална мистерия за богато и много алчно семейство от истински болезнени интриганти, които се опитват да опазят своите тайни в разследването на смъртта на своя патриарх. С изтънчения си диалог, изпълнен с обрати сценарий и страхотен актьорски състав, Вади ножовете отдава почит както на Alfred Hitchcock, така и на Agatha Christie.

Война за светлина е незаслужената косвена жертва на падението на Harvey Weinstein, предвидена да излезе през 2017, но появяваща се по екраните едва сега от ново студио и в оригинална режисьорска версия. Историята във филма на Alfonso Gomez-Rejon се върти около безмилостната надпревара между Thomas Edison (Benedict Cumberbatch) и George Westinghouse (Michael Shannon) за това чия електрическа система ще доминира в съвременния свят.

Вълчият зов е още един опит за приличен френски военен екшън, този път за екипажа на френска подводница и неидентифициран звук по време на критична ситуация, който почти проваля тайната им операция, но не ги оставя на мира, за да доведе до ескалация до ръба на апокалипсис.

Vanessa Redgrave и Timothy Spall си партнират в един своеобразен майсторски клас по актьорско майсторство за филма Г-жа Лаури и син – красивата, деликатна, интимна и забавна история за връзката между един от великите британски художници на XX век и неговата немощна, нещастна и контролираща майка.

Renée Zellweger изглежда съвършено на място във филма Джуди, който екранизира прочувствената пиеса на Peter Quilter Kраят на дъгата за последната година от живота на холивудската легенда Judy Garland – удивително даровитата звезда, която не се научава да се грижи сама за себе си.

Английските музикални комедии (почти) винаги си струват времето и парите, дори и когато са вдъхновени (нетипично) от песните на Bruce Springsteen. Заслепен от светлината ни пренася в мрачните години на Thatcher-ова Англия с буден тийнейджър от пакистански произход в работническия град Лутън, който няма какво да прави, освен да планира как да се махне. Уловката е, че главният герой трябва да балансира между киселия си баща работохолик и скинарите, които го тормозят. Една касетка със записи му променя живота, помагайки да се сближи с момичето, което харесва. Поуката: не може само ню уейв, трябва да се разнообразява.

След отличения си със Златна палма Джебчии, Hirokazu Kore-eda се завръща към изследването на семейните заблуди, но този път в Париж. Фабулата в последния му филм Истината се върти около емоционалното повторно събиране на майка и дъщеря и отворилите се покрай него размисли за любовта, изкуството и отговорността. Първият филм на режисьора извън родната му Япония събира легендите на френското кино Catherine Deneuve и Juliette Binoche в сюжет, който е колкото напълно френски, толкова и типичен за стила на Kore-eda.

Когато известен филмов продуцент е намерен мъртъв във водите на река Тибър, подозренията падат върху трима млади сценаристи, коитозапочват да си припомнят дивите приключения из западащата италианска киноиндустрия по време на своя разпит. Най-новият филм на Paolo Virzì (Човешкият капитал, Лудетини, Търсач на удоволствия) е нещо средно между мистерия и сатира на киноиндустрията, ситуирана в началото на 90-те години – своеобразният край на златната епоха на италианското кино, след който традициите на неореализма и комедията all’italiana отстъпват пред алчността и творческия застой. Магически нощи изглежда като приятната и изпълнена с любов носталгия към минали времена, от която се нуждаем от време на време.

Xavier Dolan се разписва с още един красив и прочувствен филм за двамата приятели от детинство Матиас и Максим, които попадат в непредизвикан интимен момент, способен да пропука драматично отношенията помежду им и да ги накара да се запитат какво искат един от друг. Както обикновено, канадският режисьор реди красиви сцени една след друга, за да подчертае прикритите емоции на своите герои, дълбокото чувство на интимност и изстраданото усещане за ранимост, които съпровождат всяко осъзнаване.

Какво се случва, когато четири легенди на британския театър и кино се събират на раздумка за живота? Maggie Smith, Judi Dench, Eileen Atkins и Joan Plowright минават по невероятно забавен и очарователен начин през десетилетията на изключителни актьорски постижения с мъдростта на отминалото време. Документалният Чай с дамите е от онези брутално смешни комедии, на които се смееш буквално през цялото време.

Славни времена e френска комедия за първичното желание да изживеем отново най-славните си години. Филмът на Nicolas Bedos смесва исторически епохи, за да проследи емоционалното пробуждане на харизматичен възрастен карикатурист, възползвал се от възможността да се върне в (симулация на) миналото към деня, в който за пръв път среща своята съпруга. Славни времена се вглежда в миналото, за да осмислим как то ни е превърнало в това, което сме и към какво все още се стремим.

След документалните филми за The Beatles и музикалния фестивал на Jay Z, Ron Howard продължава да изследва попкултурата на ХХ век с Павароти – човекът, позволил на операта да живее и извън сцената, синът на пекар от Модена, тенорът на века и вероятно най-великата поп звезда на класическата музика за ХХ век. Другото важно жанрово заглавие в програмата е Арета Франклин: Amazing Grace непоказваният досега концертен филм-шедьовър, документирал наелектризиращия запис на живо на легендарния албум на покойната соул дива през 1972 заедно с църковния хор на Южна Калифорния в мисионерската баптистка църква Ню Темпъл.

Последният филм в натоварената ни програма за фестивала отново е френски. Стая 212 е мястото, където Maria (Chiara Mastroianni) се озовава след последния скандал със своя съпруг, само за да се срещне с призраците на предишните й любовници – идеално като да целия си романтичен живот досега. Режисьорът Christophe Honoré вкарва достатъчно еротизъм и духовитост в този наглед смешен филм в духа на предишни негови заглавия като Из Париж и Влюбените.

Киномания е от 14 до 30 ноември. Пълната програма на фестивала е ТУК. Билетите струват между 7 и 12 лева онлайн ТУК.