Човешко е да се греши, но рядко остава без последствия – грешките нанасят щети, нараняват, а понякога и водят до фатален край. Заслужават ли обаче грешниците прошка, пита 38-годишният полски режисьор Jan Komasa в Тяло Христово – номинираната за най-добър международен филм на Оскар 2019 история на млад свещеник с проблемно минало.
Предвид че е изпълнена с множество нюанси и противоречия, малко филми залагат основно на темата за религиозната вяра. От друга страна, тропата за измамник в расо, който се опитва да мине между капките на последствията от своите действия, не е революционна – присъства ту комично (Ние не сме ангели на Neil Jordan от 1989), ту трагично (Елмър Гантри на Richard Brooks от 1960) в съвременното кино. Тяло Христово обаче насочва към мотива за изкуплението, използвайки основни християнски ценности, за да събуди съпричастност към общочовешката си история.
Освободеният от затвор за непълнолетни Daniel (Bartosz Bielenia) е принуден да работи в дъскорезница, но всъщност мечтае да стане свещеник. Уви, законът в Полша забранява лица с криминално минало да служат. Една невинна шега, прераснала в лъжа, обаче му помага бързо да сбъдне мечтата си в новия град, който пък е разтърсен из основи от трагичен инцидент.
Усилията на Daniel да помогне на жителите и съпътстващият го катарзис предизвикват публиката, a случващото се на екрана изисква отговори на трудни въпроси. Какво всъщност означава изкупление? Кой го дава? Кой заслужава наказание? Каква е същностната роля на свещеника в отговорното напътстване на миряните? Именно такива филми преоткриват смисъла в прошката, без да задълбават излишно в религиозни доктрини – Тяло Христово поучава, без да звучи поучително.
Komasa, спечелил вниманието на публиката с високобюджетния си филм за Варшавското въстание Градът 44 от 2014, засяга част от любимите си теми за социално-класовите сблъсъци и липсата на доверието към авторитетите и тук. Тяло Христово е отличен пример за съвременно полско кино и се нарежда до Лице (Małgorzata Szumowska, 2018), Клир (Wojciech Smarkowski, 2018) и Супернова (Bartosz Kruhlik, 2019) с погледа върху динамиката на малките групи, изобличаването и критиката на властовите структури и поставянето под въпрос на традиционализма.
За Komasa преминаването към по-високо ниво изисква повече от сляпо придържане към принципите на системата, каноните на религията и пълното изповядване на греховете. Тяло Христово оставя зрителя с горчиво-сладък привкус и провокира с рязък край както на историята в града (деликатно проникновена), така и тази Daniel (дълбоко смущаваща). Титулярът Bielenia блести със страхотна актьорска игра, като героят му преодолява синдрома на самозванец, за да сподели изстрадани истини за завръщането в правия път. Може ли това да спаси душата му? Може би. Религията повелява греховете на виновните да не се изкупуват без покаяние и наказание. Но докато перманентната безгрешност е опасна химера, даването на втори шанс и изчистването на името съвсем не са.
Тяло Христово е в програмата на София Филм Фест 2020 и може да бъде гледан онлайн в Amazon Prime.
