Добрите нови БГ филми от Златна роза 2019

Ирина Атанасова и нейната Котка в стената на режисьорите Весела Казакова и Мина Милева

Краят на септември/началото на октомври е златно време във Варна. Освен неизбежните клишета за циганското лято, окъпало във всички нюанси на златото морето, залезите и морската градина, обикновеният турист и киноман има малко по-неочакван повод за ваканция.

Златна Роза е ежегодният фестивал на българското игрално кино, в който има от всичко – късометражни и пълнометражни филми, две журита с уважавани имена като Милко Лазаров, Емил Христов, Андрей Паунов и Жорета Николова, конкурсна и професионална програма, звезди, червен килим, критици и браншовици и не на последно място, добра организация от страна на Националния филмов център.

Въпреки мелодраматичното положение с финансирането, публиката и икономическото състояние в страната въобще, българското кино показва все по-ожесточени признаци на живот. Открояваме три пълнометражни премиери от Златна роза 2019, които си струват добре похарчените два часа свободно време (и като цяло съвпадат с избора на журито) и пожелаваме на фестивала повече от това, което му липсва най-много – по-голяма публика от непрофесионални зрители.

БАЩАТА, режисьори: Кристина Грозева и Петър Вълчанов

Златна роза 2019: Награди за най-добър пълнометражен филм, за мъжка роля на Иван Бърнев и Иван Савов и за сценарий

Третият филм (но не и част от трилогията на Урок и Слава) на дуета Кристина Грозева и Петър Вълчанов пак се опира на извънредна, но и съвсем житейска ситуация в семейство с горе-долу типични отношения на трупани и премълчавани емоции, които намират развръзка в кризисен момент. Смъртта на майката на Иван (Бърнев) и един неин незададен въпрос към баща му Иван (Савов) ги хвърля в заешката дупка на търсенето на отговора между битовизми, неизказано минало, надежди, екстрасенси и природни феномени. Отговорът в крайна сметка е намерен, но по-важното е, че Ивановците намират и себе си, и път един към друг. При това пътят им е и динамичен, и смешен, и с драматични обрати. Хубавото е, че финалът – за щастие логичен – ги извежда на чисто и с надежда. По кината от март 2020

КОТКА В СТЕНАТА, режисьори: Весела Казакова и Мина Милева

Златна роза 2019: Награда за дебютен пълнометражен филм

Първият пълнометражен игрален филм на друго талантливо и безстрашно откъм скандали режисьорско дуо – Весела Казакова и Мина Милева, стартира като документална кратка форма и пораства до пълнокръвен игрален дебют. Тук-таме трагикомична, тук-таме истерична и смешна, това е съвсем истинска история за ежедневните случки и битки за нормален живот на едно малко емигрантско семейство в лондонски квартал. Ирина (и в живота, и във филма) е архитект, но крепи бита със сервитьорската си заплата, докато се бори с проекти, с котето в стената, със съседите, с общината, с пикаещите в асансьора и с децата от блока, които правят голямо мазало в собствената й кухня. В преобладаващо българския емигрантски екип тя е истинският диамант – завършила НАТФИЗ, но не практикувала актьорството като професия, изглежда сякаш изобщо не играе, а и има чудесен акцент. През нея усещаме на собствен гръб силата на предразсъдъците, практични измерения на теми като Брекзит и така наречената джентрификация през завоите и кръстовищата на живота й там и сега с много тънко чувство за хумор и, за радост, без героичния патос и юнашките маневри на познатите емигрантски истории.

В КРЪГ, режисьор: Стефан Командарев

Златна роза 2019: Специалната награда на грав Варна, награда за женска роля на Ирини Жамбонас и награда на публиката

В една нощна смяна, точно на 10 ноември, Стефан Командарев ни вкарва в автомобилите на три двойки патрулиращи полицаи, за да проверим докъде сме стигнали за 30 години. Разказът тича с камера и one shot кадри през тъмни квартални улички, подлези, вътрешни дворове, апартаменти, кина и гробища, за да покаже хора от плът и кръв през униформите на обичаните/мразени полицаи. Смеете се, плачете, страдате, побеснявате. Пита, без назидание, какво е свободата, има ли само добри или само лоши, как се справяме с клишетата за наркомани, цигани, бежанци, политици, шахматисти. Не натрапва отговори, просто ни оставя на прага на морала, така че всеки сам да реши дали финалът е комичен или трагичен. По кината от 8 ноември

Апропо, гледахте ли 10-те най-добри БГ филма за последните 10 години?