Артистът е култиватор на емпатия според Joe Caslin. Работите на ирландеца – огромни като мащаб, провокиращи като послание, черно-бели стенописи от човешки лица и фигури – подплатяват със смисъл думите му. Навикът на визуалния поет да самофинансира собственото си изкуство, което временно инсталира по градски фасади, пък свидетелства за убеждението му за значимостта на подобно призвание.
Доказателство за последното е и работата му The Claddagh Embrace. Стенописът на младия учител по изкуство и дизайн става символ на кампанията за равни права за еднополови двойки в католическа Ирландия, легализирала абортите едва тази година. Малко преди да пристигне в София за участие в симпозиума на Мелба Фестивал 2019 следващия уикенд, Caslin разказва за (уличното) изкуство, психичното здраве, активизма и връзката помежду им.
Кое е първото нещо, което нарисува? Нямам спомен. Предполагам, че е било някакъв автопортрет. Ще трябва да питам майка ми.
Как направи скока от хартия до градските фасади? Рисувах за вестници и списание известно време, но никога не чувствах нужната връзка с тематиката или пък с хората, на които говорех чрез тази работа. Градското изкуство ми даде пространството за това – градът стана идеалното платно, чрез което да обущвам с тези, които имат нужда и страст за разговори посредством изкуство.
Как влияе работата ти в гимназията върху изкуството ти? Класната стая е тестовото ми поле. Това е мястото, където научвам за дълбоки болки, мястото, където може да се говори за болка и да се прощава болка.
Какви са предизвикателствата и тръпките по пътя на дадена идея от главата ти до стената? Работя само по теми, с които имам непосредствен опит. Това прави работата далеч по-въздействаща и искрена. Досега съм работил по теми като самоубийство, зависимости, икономическа маргинализация, равноправие за гей бракове, стигмите в психичното здраве, търсещите убежище в Ирландия, институционална власт и, най-скоро, темата за съгласието в секса. Най-голямото предизвикателство е как да дискутираш обществен проблем, използвайки единствено човешкото тяло. Най-голямата тръпка за мен е да работя с млади хора и да споделям умения и опит с тях.
Самофинансираш се. Как оправдаваш нуждата да работиш, за да можеш да твориш? Да, лично покривам 90% от разходите по работите, които инсталирам. Мащабните работи са много скъпи. Трябваше да си направя ипотека, за да продължа да ги създавам. Почти невъзможно е да се набира финансиране за изкуство, посветено на социални теми. Формулярите за кандидатстване за финансиране за изкуство не са направени с мисъл за проекти, които предизвикват установените норми.
Не ползваш текст. Да. Добавяйки текст, влизаш в категорията на рекламата – място, в което ти се казва какво да мислиш и рядко те подканва да мислиш за себе си.
Ще забележиш много графити и тагове в София. Какво мислиш за тях? Приемам ги като опити на тестови терен. Трудно е да застанеш изцяло от едната или другата страна на тази тема. Понякога те карат да се чувстваш по един начин, в следващия момент можеш да оправдаеш и обратната позиция.
Работите ти са биоразградими и съответно временни. Страдаш ли по тях, когато изчезнат? Не те ли изкушава вечността? (Смее се.) Никога! Често се разделям с дадена работа, в момента когато е инсталирана, и никога повече не я виждам. Обикновено съм живял с нея месеци наред, преди да се озове на някоя стена, и, когато най-сетне е готова, съм готов да мина към следващата. Животът не е в това да седиш на едно място.
Работата ти неизменно има силен политически заряд. Изкуството и активизмът естествена комбинация ли са? За мен са. Артистите винаги са отразявали културата на дадено време и големите въпроси пред обществото в работата си. Катарзисна е и за артиста, и за общността.
Традиции и прогрес често влизат в противобой. Виждаш ли потенциал да съжителстват мирно някога? Не, никога. Традиционното по дефиниция е много продължителна точка. Прогресът е началото на новото изречение.
От Латинска Америка, през Сирия и Кашмир до Хонг Конг, светът е разпален от конфликти. Какво ти дава надежда за бъдещето? Учениците ми. Силата и емпатията, която култивират в себе си изключително ме обнадеждава. Това явление отеква в целия свят, не само младите хора в моето обкръжение са така. През последните години все по-често ставаме свидетели на величието на младите. Наша отговорност е да ги подкрепим, да не позволяваме на тази енергия да отслабне.
Психичното здраве е важна тема за теб. Как се грижиш за своето? Отделям се от света, взимам време за себе си. Работя здраво да опазя позитивните връзки в живота ми и винаги си казвам, когато имам нужда от помощ или подкрепа.
По какво работиш в момента? Намирам се насред нулева година. Създавах много интензивно няколко години вече и реших да си взема малко почивка от създаването на нови работи, за да оставя пространство за нови идеи да избуят и енергията да се върне в тялото и изкуството ми. Открил съм нещото, с което искам да се занимавам, и внимавам да не прегоря.
Симпозиумът на Мелба Фестивал 2019 е от 10:00 часа на 9 ноември, събота, в зала 6 на НДК.
