Най-добрите сериали на 2019 (досега)

Phoebe Waller-Bridge в промоционален кадър за сериала Fleabag © Steve Schofield

495 ТВ сериала са излъчени в Щатите през 2018 – внушителна цифра и същевременно едва седем повече от 2017. Статистиката дава знак за забавяне на темпото на индустрията и дори да не сме стигнали състояние на peak tv (моментът на пренасищане, в който има повече съдържание за гледане, отколкото зрителско време), вероятно сме много близо до него. Сигнал в тази посока са и слабите резултати на Netflix, чийто нови абонати са далеч под прогнозните. От своя страна и HBO, и Disney готвят нови стрийминг платформи, така че борбата за вниманието ни ще става все по-ожесточена. Едно е сигурно, след изключително силно десетилетие за ТВ сериалите, форматът започва да прегрява и истински оригиналните и завладяващи заглавия са все по-голяма рядкост. Изключения обаче има: 15 от тях влизат в Boyscout селекцията на най-добрите сериали на 2019 досега.

Флийбаг, сезон 2, BBC/Amazon Studios

I want someone to tell me what to wear every morning. I want someone to tell me what to eat. What to like, what to hate, what to rage about, what to listen to, what band to like, what to buy tickets for, what to joke about, what not to joke about. I want someone to tell me what to believe in, who to vote for, who to love and how to tell them.

5 камишка, ако все още не сте запомнили името Phoebe Waller-Bridge. Младата англичанка се доказа като един от най-оригиналните съвременни разказвачи на истории с Флийбаг, написа сценария на друг качествен ТВ хит Убивайки Ийв и дори наскоро бе привлечена за съ-сценарист на новия Bond, давайки надежда уморената поредица да излезе от мутренската епоха на Daniel Craig. След супер смешния първи сезон и брутално емоционалния му финал, в шестте нови епизода едноименната героиня не спира да трогва с искреното си желание и почти вечния неуспех да бъде добър човек (докато дуелира новата любимка на Холивуд Olivia Colman в ролята на доведената й майка). Флийбаг чопли бързо и мръсно семейната дисфункционалност, но се завърта и около привличането, което обърканата млада жена чувства към местен проповедник, за да даде завладяващ, трагикомичен и никак нелишен от вулгаризми прочит на съвременните връзки – било то семейни или романтични. – Петър Грудов

Чернобил, сезон 1, HBO

When the truth offends, we lie and lie until we cannot even remember it’s there. But it is still there.

Ако шансовете вече да сте изгледали американския минисериал за най-голямата ядрена авария в историята са 90%, то тези да не сте го гледали, но да имате мнение и за него, и за Чернобил генерално със сигурност удрят 100. 19-те номинации за награди Emmy обаче почват да му се струват малко след повторното гледане. Драматизацията на истинските събития отпреди 33 години, разказани и в тежката книга Чернобилска молитва на Светлана Алексиевич, смълчава и предизвиква кошмари със своята стряскаща акуратност и внимание не само към детайла във всяка секунда от петте серии, но и към своите пълнокръвни герои и техните лични истории, а и към система, която потъпква истината за целите на пропагандата и не се страхува да върши злини от некомпетентност на каквато и да е цена. Създателят на сериала Craig Mazin прекарва пет години в проучване, за да се приближи най-много (и достойно уважително) към въпросната акуратност и напрегнато действие, които се просмукват в съзнанието и под кожата на зрителя като невидима, но смъртоносна радиация, за да го доведат и до тежкия извод, че 33 години по-късно май пак не сме стигнали много далеч по пътя на защитата на истината. Човешката и социална цена на безумната партийна цензура и злоупотребата с власт е разкрита по безкрайно интелигентен начин. Светослав Петров

Добрата битка, сезон 3, CBS All Access

That’s a fentanyl lollipop. Tomorrow morning, 9:30 a.m., just before court, I want you to suck enough dope out of it so you don’t look like a teacher’s aide at Our Lady of Perpetual Sorrow.

След променлив успех в първите си два сезона, наследникът на Добрата съпруга най-после намира своя груув. Адвокатската поредица, предвождана от фантастичната Christine Baranski (и култовия й смях), прекарва все по-малко време в съдебната зала, но е по-политическа, по-либерална (даже прекалено според някои) и с по-остри зъби отвсякога, за да захапе най-актуалните феномени и конфликти в американското общество. Както отлично правеше и нейният предшественик впрочем. От ASMR до препратки към P-Anon и руски ферми за тролове, Добрата битка смесва факт с фикция, интелигентен хумор с трогателна драма, обезкуражаващи социални противоречия с падащи от небето апокалиптични мълниеносни кълбета, проповядва без извинения това, в което вярва и бие още една аларма, че искащите промяна трябва да се борят за нея. – ПГ

Руска кукла, сезон 1, Netflix

Sexualizing self-hatred is the hallmark of any relationship that begins with extramarital infidelity.

За история, която започва по абсолютно същия начин през десетина минути, Руска кукла се преобразява по удивително изобретателен начин и без да се повтаря, сваляйки пласт подир пласт от своята дълбока черна комедия и оставяйки достатъчно пространство на ужасно талантливата и крайно недооценена актриса Natasha Lyonne (Оранжевото е новото черно) да закове своята главна роля с брилянтна игра на 50 нюанса съвременна, екзистенциална меланхолия и много градска тъга. Nadia Forever, в пряк и преносен смисъл. – СП

Корпоративна политика, сезон 2, Comedy Central

Did you call the police? – We couldn’t. Everyone of us had given that butler a kiss. The inside of Zack’s mouth was teeming with my DNA. How do you think it would look if four Hampton DeVille employees were involved in an erotic murder? We did what we had to for the sake of the company. And if you really have Hampton DeVille’s best interest at heart, you will approve that expense report and we will never speak of this again.

Презирате нетуъркинг, тиймбилдинг, бумащина, самодоволен офисен жаргон и корпоративната култура като цяло? Вторият сезон на Корпоративна политика е триумфално завръщане на комедийната поредица към сатиризиране на работата от 9 до 5-6-или-доколкото-там в мултинационалната корпорация Hampton DeVille. По-абсурден, по-дистопичен и по-смешен, отколкото можеше да се надяваме, с паметно участие на Kyra Sedgwick и десетки изстрели право в сърцето на лицемерните офис порядки, Корпоративна политика е убийствен фарс и задължително гледане за всеки съвременен мизантроп с добро чувство за хумор. Уви, третият сезон догодина ще е и последен. – ПГ

Еуфория, сезон 1, HBO

Drugs are kind of cool. I mean, they’re cool before they wreck your skin. And your life. And your family. That’s when they get uncool. It’s actually a very narrow window of cool.

Предвид участието на една от големите млади звезди в съвременното американско кино, Еуфория се появи някак без излишни фанфари, за да провери докъде може да се изплати риска в привличането на Zendaya в кардинално различна и катарзисна роля от обичайното й амплоа на американска любимка. Рискът на HBO обаче се оправда още с първите епизоди на тази смела, натуралистична, много вулгарна, болезнено откровена и добре стилизирана дисекция на ексремностите на тийн живота с много секс, наркотици, неизяснена сексуалност и полова идентичност, тормоз, насилие, токсична мъжественост, травми, социални медии, любов и всички останали мрачни сценарии в главата на един родител. Част от критиката обвинява Еуфория заради целенасочената и на моменти дори шокираща провокация, други пък го определят за шедьовър. Истината е някъде по средата и макар да е малко далеч от натурализма и шамарите на Хлапета, новата тийн драма на HBO има лек потенциал да се превърне в модерна класика. – СП

Фоси/Вердон, минисериал, FX

That’s what we do, though isn’t it? We take what hurts and we turn it into a big gag. We’re singing and we’re dancing. The audience is yukking it up. They’re laughing so hard they don’t realize that all that they’re laughing at is a person in agony.

Турбулентната история на две бродуейски величия – легендарният режисьор/хореограф Bob Fosse и танцьорката Gwen Verdon, докосва както противоречивия свят на шоубизнеса, така и сърцевината на чисто човешки радости и травми. Фоси/Вердон умело скача из времето и играе с почти картечен монтаж, за да изведе на повърхността личните демони на творческия тандем, изигран от Sam Rockwell и Michelle Williams. Превъзходната игра на Williams, възстановките на иконични сцени и песни от мюзъкъли като Кабаре и Чикаго, любовта към танца, блясъкът на сцената и скритата болка зад него – всички те издигат биографичния минисериал до истински висини. – ПГ

Бари, сезон 2, HBO

No, you don’t get it. When I get angry, I don’t like who I become.

Bill Hader очевидно не се е стреснал от мисълта какво ще прави, за да повтори успеха на близкия до съвършенство и наградения с няколко награди Emmy първи сезон на черната комедия Бари. Дори и да е бил ужасен, не си личи и за щастие създателят, сценарист и режисьор на този сериала (заедно с Alec Berg) не е поредната жертва на синдрома на перфектни заглавия, които дебютират съвършено и се завръщат само, за да се провалят. Как става така? Като запазиш характерното остроумие, но направиш историята двойно по-мрачна и наситена с първични и екзистенциални емоции отпреди. Потъването в изтерзаната и объркана психика на наемния-убиец-кандидат-актьор е обладана от хумор, но и от бързо настъпващ ужас – психологична студия на убиец, който иска да бъде добър, но започва да осъзнава, че това може и да не е възможно. Дори да решите да го пропуснете, направете си услуга като гледате петия епизод ronny/lily (същата жестока и почти несвързана с историята жестока телевизия като Teddy Perkins в Атланта) и финала – на едно стъпало като емоционално въздействие и мъка с този на Флийбаг, минимум. – СП

Schitt’s Creek, сезон 5, Pop

He told me he doesn’t want my help so I’ll just play the supportive partner and watch him fail.

Истинска рядкост е сериал да спечели номинации за награди Emmy за пръв път едва в петия си сезон. Случаят с Schitt’s Creek обаче е именно такъв и отразява пълзящата му популярност и набираща инерция работа на целия екип. Канадската комедия за фалирало милионерско семейство, принудено да сведе екстравагантното си, повърхностно съществуване (и over-the-top гардероб) до две мотелски стаи в затънтено провинциално градче се превръща в култов хит малко преди последния си шести сезон. Schitt’s Creek е идиотски смешен, но и изненадващо затрогваща и мила трактовка на иначе познатия, леко наивен сюжет за богаташите, които трябва да загубят всичко, за да преоткрият себе си. Създаден от актьорите и сценаристи Eugene и Daniel Levy, които освен баща и син в истинския живот са такива и в сериала заедно с ужасно забавните Catherine O’Hara (майката от Сам вкъщи) и Annie Murphy, дъщерята досущ като изляза от Баровки. Ако (с право) мислите, че последният е един от най-безобразно забавните филми на всички време, Schitt’s Creek определено е за вас. – ПГ

Рами, сезон 1, Hulu

You’re just filling this void inside of you with a woman and it’s ruining my life.

Животът в съвременно арабо-американско семейство през очите на Ramy, двайсет-и-нещо-годишен младеж, който търси мястото си в света. В десетте си епизода леката поредица, създадена, написана и с участието на супер симптатичния стенд-ъп комик от египетски произход Ramy Youssef не стига до дълбочините на Атланта, но хвърля светлина върху множеството конфликти между ценностите на западния свят и религиозната догма на исляма с мисъл и небрежен хумор. Свеж, навременен и ненатрапчиво екзистенциален, Рами ще ви помогне да вникнете поне малко и често с усмивка във вътрешния монолог на прогресивен американски мюсюлманин от поколение Y. – ПГ

Момчетата, сезон 1, Amazon Studios

I’ll tell you who you are, you’re a moron. ‘Translucent’ doesn’t even mean ‘invisible,’ it means ‘semi-transparent.

Дошло ви е до гуша от супергерои? Съвсем навреме чисто новият сериал на Amazon хитро обръща ролите, за да покаже надарените със свърхестествени сили и сляпо обичани от масите герои като корпоративни марионетки с корумпиран морал, които се вълнуват най-вече колко харесвания са събрали и какви кинти ще изкарат от продажба на мърч (да внимават инфлуенсърите, а?). Със задачата да бъдат изобличени се заемат Момчетата – колоритна групичка, която взема битката за справедливост в своите често недодялани ръце. С хумор, който е толкова мета, колкото е мрачен и свеж, доста симпатичен актьорски състав (приятно завръщане на Elisabeth Shue на радарите ни), впечатляващи специални ефекти, тестостеронов екшън и забавно разказана история, Момчетата изневиделица финишира на сантиметри пред The Umbrella Academy, Прокълнат патрул и The Tick като най-добрата ТВ комикс адаптация за 2019 дотук. Чакаме Пазителите. – ПГ

Когато ни видят, минисериал, Netflix

What those people stole from you you can’t buy back.

Създаден по ужасяваща истинска история, разтресла САЩ преди 30 години, и режисиран от Ava DuVernay (Центърът на нищото, Селма), Когато ни видят разрязва обстоятелствата, довели до ареста на петима млади афроамериканци за изнасилването на млада жена. Безпогрешно заснет, озвучен и изигран (вероятно тепърва ще чувате за младоците в екипа, но веднага ще разпознаете Felicity Huffman, John Leguizamo, Vera Farmiga, Niecy Nash и Famke Janssen), четирите едночасови епизода на поредицата понякога залитат към мелодрамата, но са интересен исторически артефакт (макар лошата следователка да отрича истиността му) от поредна ескалация на расови предразсъдъци и напрежение в Щатите, които продължават страховито да къркят и до днес там. – ПГ

I Think You Should Leave, сезон 1, Netflix

When you post a pic of yourself where you look really cute then you have to say something self-deprecating so it doesn’t look like you’re just bragging.

Споменавайки за успешните формати в ТВ комедията на 2019 не можем да подминем и скеч сериала на бившия актьор и сценарист от На живо в събота вечер Tim Robinson (Detroiters). Подобно на Алтернатино, I Think You Should Leave започва да предизвиква неудържим смях едва на второ гледане, но отделеното време си струва. Тhe Lonely Island продуцират, a Netflix се престрашават малко да разнообразят спешълите на високоплатени комици с нещо по-различно, но също толкова смешно. – СП

Убивайки Ийв, сезон 2, BBC

Sometimes when you love someone you do crazy things.

Грудов обещава пет камшика за всеки незапознат с историите и майсторското писане на Phoebe Waller-Bridge, а аз добавям и една недоброволна асфикция с неприятен край, защото все пак говорим за жената-създател на най-добрата телевизия през последните три години. В момента, в който оставим шедьовъра, извинете, монументалния шедьовър Флийбаг, се обръщаме към втория сезон на Убивайки Ийв. Макар Waller-Bridge да е делегирала част от задачите си като главен сценарист на Emerald Fennell, тонът и шармантната магия в психопатичната игра на котка и мишка между Eve Polastri и Villanelle са си все същата – обагрени със съсипващо смешен черен хумор, жесток феминистки обрат върху един иначе изморен жанр и персонажи, чиито постъпки и противоречива мотивация стават все по-ужасяващи епизод след епизод. – СП

Страхотии в Мексико, сезон 1, HBO

The only problem is The Devil, unfortunatelu, hasn’t possessed any of the orphans.

Ексцентрична е много преекспонирана дума, затова ще нарочим 2019 за годината на авангардния идиотски хумор от истински таланти с особено мнение за съвременната комедия и без какъвто и да е било страх от публиката, за да реализират своите идеи. Споменаваме Алтернатино, но сваляме шапка на Страхотии в Мексико заради стегнатия формат с абсолютно идиотски, идиосинкратичен и налудничав абсурдистки хумор, който струи от историята за банда приятели и фенове на хоръра, сплотени да организират страшни събития за още по-страшните си, пардон, странни клиенти. Сериалът на комиците Fred Armisen (Портландия), Ana Fabrega и Julio Torres и продуцента Lorne Michaels (На живо в събота вечер) е истински сюрреалистичен празник. – СП

Още по темата? Наваксайте с Boyscout гидовете за новите сериали на 2019.