Несравнимо остроумен и проникновен до болка, Конят Боджак се отегля след шест фантастични сезона. Поредицата на Netflix за тъжния човек/кон се позиционира някъде между интелектуалната мета еквилибристика на Рик и Морти и чистия хедонизъм на Арчър – други два велики анимирани сериала за големи от последното десетилетие, но изпълва шегите и провокациите си със значително по-дълбок смисъл. Приключенията на Bojack, позавяхнал холивудски актьор в пъстър свят от хора и човекоподобни животни, са завладяващо, неочаквано философско и често пъти сюрреалистично пътуване до сърцевината на човешката душа.
След колеблив стартов сезон, анимираната черна комедия бързо намира себе си и уверено се заявява като една от най-екзистенциално заредените американски ТВ продукции. От самото си начало, Конят Боджак поставя в своя център противоречията и скритите под повърхността потоци на душевността не само на главния си герой, но и на колоритните поддържащи персонажи. Малко по малко мъртвото течение постепенно се засилва, докато не повлече всичко друго след себе си и кулминира в разделения на две части шести последен сезон с влизането в изтрезвителното на Bojack, за да се изправи очи в очи с най-дълбоките си рани и провали и да потърси път напред след бруталния удар в дъното.
Оставете настрана разкошната, ярка анимация, от която струят въображение и неподправена радост. Опитайте да неглижирате страхотния актьорски състав, който озвучава поредицата (Will Arnett, Amy Sedaris, Alison Brie и Aaron Paul) и стотиците велики гост гласове на суперзвезди като Cindy Crawford и Paul McCartney или някои от най-добре пазените холивудски тайни като Margo Martindale, Wendie Mallick и Maria Bamford. Майната им на музикалните редактори, дирижиращи инди герои на деня като St Vincent и The War On Drugs, класици на романтизма като Nina Simone и шумни експериментатори като Death Grips. Ако трябва, теглете една майна и на забавленията, напук че има доволно такива от пълните шепи попкултурни препратки (все пак поредицата хваща вниманието ни благодарение на заигравка с FKA twigs), през лингвистичната акробатика на сценаристите и навременната сатира на плиткото, разсеяно и жадно за внимание и сензации съвременно западно общество.
Най-ценното на Конят Боджак е безстрашният скок навътре в търсене на подводните камъни, в които неизбежно се разбива всеки негов опит за чисто начало. Социалният коментар на поредицата по важни въпроси като масовите и социалните медии, правото на аборт, притежанието на оръжие, сексуалното насилие и злоупотребата с власт реже с остър като бръснач хумор, но Конят Боджак е повече от дисекция на една или друга тема. Сериалът вдига огледало срещу едно презадоволено общество, невиждало ужаса на войната или недоимъка, което всячески опитва да се разсее, за да не трябва да погледне в тъмните дълбочини на собствената си душа. Bojack не може да се скрие от своите травми. Нито лъскавият му дом, нито тълпите почитатели, нито баснословни количества алкохол и наркотици му помагат да преодолее дефицитите от детството, грешките, разочарованията, предателствата и другите камшични удари на живота.
Опустошителната деконструкция на едно човешко същество, макар и в тялото на кон, го разглобява на съставните му части. Той е трагичният анти-герой, заслужаващ презрение заради нараняването на всеки, до който се докосне, но така и не успяваме да го намразим. Защото самият Bojack е толкова ранен. Защото винаги се изправя и не се отказва да търси проклетия смисъл къде ли не, за да го открие в себепознанието, изкуството, даването и помагането на другите и приемането на липсата на смисъл. И Bojack го намира. Поне засега. Поне за малко. За разлика от поредицата, която го роди и ще остане в историята като един от най-забавните, най-трогателните и странно утешителни сериали не само сред анимираните такива, но и въобще.
всички сезони на Конят Боджак са в Netflix.
