
За разлика от прочути колеги като Diane Arbus, Joel Meyerowitz, Mary Ellen Mark, Robert Frank, Bill Cunningham, Helen Levitt и Garry Winogrand, Vivian Maier е най-слабо познатият уличен фотограф, нашумял едва след смъртта си не само заради удивителния си архив, но и заради енигматичния си и много потаен личен живот.
Последното се дължи най-вече на едно случайно стечение на обстоятелствата две години след смъртта на Maier, без което потентното й творчество най-вероятно щеше да се разпръсне и изчезне незабелязано. Обикновената гувернантка с безименно лице обикаля Чикаго, Лос Анджелис, Ню Йорк и други градове по света, за да снима хора и архитектура само и единствено за себе си, без да показва резултатите на когото и да било или въобще да проявява огромна част от своите негативи.

Работата като гувернантка за заможни семейства в Чикаго от средата на 50-те до средата на 79-те години позволява на дискретната и много потайна Meier не само да запознае привилегированите деца на своите работодатели с истинския живот извън уредените квартали, но и да обикаля непрекъснато в свободните си дни с един от фотоапаратите си Rolleiflex. Междувременно Meier успява да направи и двугодишно соло пътешествие през 1959 и 1960, по време на което снима в Лос Анджелис, Манила, Банкок, Шанхай, Пекин и различни точки на Индия, Сирия, Египет и Италия.

Мистерията около личния й живот и семейство не пречи да работи близо четири десетилетия като бавачка при куп семейства, които я помнят като интересен човек, представящ се с различни образи, истории и дори акценти през целия си живот. Фотографският архив на Meier си стои в многобройни кашони при всеки следващ работодател и на склад, преди да пропусне няколко поредни наема за последния през 2007 и да се прости с голяма част от своите негативи, фотографии, аудио записи с интервюта и осеммилиметрова филмова лента, които отиват на търг.

От тримата мъже, които придобиват части от нейния архив, само John Maloof постига вирален успех с една онлайн галерия на Meier във Flickr в края на 2009. По онова време, чикагският колекционер работи върху книга за историята на квартала Портидж парк и изкупува около трийсет хиляди негативи от архива на Vivian Meier, без да знае нищо предварително за нея. С течение на времето, Maloof успява да придобие близо 90% от нейния архив, в който влизат споменатите близо 150 хиляди негативи, над три хиляди фотографии, стотици ролки филмова лента, домашни филмчета, интервюта, фотоапарати и други предмети, които стават основа за десетки изложби, книги и документални филми.

След успешните експозиции в Чикаго и Лондон, холивудският актьор Tim Roth открива нейна изложба в Лос Анджелис, The New York Times, Time, The Wall Street Journal, The Independent, The Guardian пишат напоително за последното откритие във фотографията, а биографичният филм Да откриеш Вивиан Майер от 2015 е номиниран за най-добър документален филм на наградите Оскар. Огромният посмъртен интерес към работата на Vivian Meier се дължи не само на невероятната й история, но и на забележителните чернобели забързани кадри с улични сцени от Чикаго и Ню Йорк през 50-те и 60-те, които не пропускат да погледнат безпристрастно и с много чувство не само към заможните клиенти на универсалните магазини, но и към маргинализираните субекти на Америка от онази епоха – децата, чернокожите прислужнички, бедняците и въобще всички колоритни персонажи, които се изпречват пред нейния поглед.

След Лос Анжелис, Париж и Сао Пауло, поредната спирка на стотина цветни и чернобели фотографии на една от най-забележителните жени в световната фотография дебютират в столицата с изложбата В нейните ръце в края на този месец като епизод 11 от цикъла Майстори на фотографията на фондация Мусиз. Целуваме ръка на семейство Гергана и Иван Мудови за ентусиазма и се въоръжаваме с търпение.

Изложбата В нейните ръце на Vivian Maier е в Софийска градска художествена галерия от 23 април до 2 юни. Повече информация за събитието има тук.