The Plovdiv Edition: Изложбата на Сергей Борисов

Севернякът, 1995 © Сергей Борисов

Пропуснали сте софийския Zeitgeist в Квадрат 500 това лято? Голяма грешка, но няма проблем. Запазвате си една любовна стая в MouseHouse и се мятате за един дълъг (културен) уикенд извън София още от днес заради започващия ежегодния джаз фест и пловдивския дебют на Сергей Борисов – световноизвестният руски фотограф и нарочен хроникьор на московския и санктпетербургски художествен ъндърграунд, който режисира своите истории в умел микс от портрет и актова, студийна и пейзажна фотография с ужасно откровени метафори и емоционални състояния.

Ляво: 1983/ Дясно: 1987 © Сергей Борисов

Макар да има достатъчно голям архив от последните няколко десетилетия, Борисов не смята Zeitgeist за обикновена ретроспективна изложба и включва кадрите Отчаяни автори на графити и Уличен танц, снимани непосредствено в месеците преди експозицията в Пловдив. Съвсем естествено, кураторът на цялата изложба и негова дъщеря Катрин Борисофф (художествен директор на галерия РуАртс и бивш фотодиректор на руските издания на L’Officiel, Elle, GQ и Snob) не пропуска да селектира и представителна извадка от най-известните снимки на фотографа като Залез (1985), Акробат (1993) и Па дьо дьо (2016), превърнали се в символ на своята епоха.

Ляво: Возле МГУ, 2005/ Дясно: 1993 © Сергей Борисов

62-та кадъра от пловдивската експозиция на Zeitgeist обобщават кариерата на един от най-търсените руски фотографи от началото на XXI век и неговия талант да пренебрегва чистата документалистика за сметка на разнообразен художествен език и жанрово многообразие в истории, чиито персонажи са далеч от класическата експлицитна еротика. Борисов снима героите на своето време в противоречивия и често ироничен контекст на действителността и техния вътрешен свят.

Ляво: 1987/ Дясно: 1989 © Сергей Борисов

Свръхчувствителността към процесите в руското общество като рухването на СССР (Руснаците идват от 1985), появата на новото Пепси-поколение (Самота от 1993) и изгрялата селфи култура (Селфи с Путин от 2014) допълват умелото хитрото използване на архитектурата и панорамите най-често на Москва като загатване за вътрешното състояние на персонажите, които буквално се издигат над своята драма (Изповед от 1993 и Маша на комина от 2003). Интересът на Борисов към голото тяло и по-смислената многопластова еротика е като към въплъщение на красотата, а не като към обект на желание – приятно изключение в годините на масов ексхибиционизъм.

Ученички, 1989 © Сергей Борисов

Голите фигури на ранния Борисов го правят пионер в този жанр сред руските фотографи и действат елегантно като опозицията срещу съветската идеология. Провокативната серия на жените със символи на СССР (Ученички от 1989) и революционната за своето време Покажи инициатива! (1987) се отнасят към забранени теми от съветската действителност. В по-късните творби на Борисов обаче, голото тяло е символ на свободата от периода на перестройката, а в последните му творби служи като средство за предаване на радикален жест, изразен от модела. И в двата случая, резултатът е повече от впечатляващ.

2015 © Сергей Борисов

Пловдивската изложба Zeitgeist на Сергей Борисов е в нoвото място за култура Склад (Тютюневият град на ул. Екзарх Йосиф 16) от 2 ноември до 5 декември като част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.