Има едни разходки, които не бихме правили за нищо на света. И докато архитектурното обикаляне на исторически паметници, запуснат брутализъм и крайни квартали има своето очарование, залятите от престъпно цунами морски курорти на север от Бургас са категорична забранена зона за всеки обикновен човек с нулево съдържание на алкохол в кръвта и уважително, да не кажем носталгично, отношение към миналото.
Андреа Попйорданова (съосновател на колектива ЧАРК и платформата за независими издания ТИ-РЕ) обаче е достатъчно широкоскроена, за да предложи една далеч по-поносима разходка по плажа в Слънчев бряг под формата на самостоятелна изложба и лимитирана книга. Нейният нов проект Първа линия съдържа рисунки, които позволяват да опознаем симпатичната страна на едно съсипано място чрез вглеждане в неговите характерни детайли.
Илюстрациите обхващат отсечката от северния до южния край на залива на Слънчев бряг, движейки се само по бреговата ивица, а изложбата и книгата с колажи, рисунки, архивни материали, архитектурни елементи и намерени текстове от сайтове на местните хотели играят ролята на въображаем туристически пътеводител сред басейни, панорамни гледки към морето, златист пясък, множество артефакти, скулптури, над триста вида изкуствени и естествени палми, чадъри, папагали, алпинеуми, колони, тераси, арки и какво ли още не.
Тези обекти и детайли сътворяват музей на открито, изграден от популярни образи на идеалната почивка. За Попйорданова, проучването и събирането на визуална и текстова информация за Първа линия и позволява да смеси документалното с художествения подход на своята работа, преминавайки през много разговори за архитектура и устройство на крайбрежието и натрупване на информация как едно място като Слънчев бряг става такова, каквото. Проектът е и част от интерес, който имам от много време, за символиката на образите и идеите, които привличат хората, като палми, екзотика, и кога те се превръщат в клишета.
Книгата Първа линия е издадена в лимитиран тираж от 120 броя, върви с компютърно генерирана картичка от брега в колаборация с Росен Кузманов.
Какви са първите ви спомени от Слънчев бряг? Защо точно той? Помня едно лято, когато с няколко момичета на майтап решихме да организираме моминско парти за сватбата на една много близка приятелка, на която бях кума, там. Отидохме да проверим все пак как е там преди да го направим и помня, че на крайбрежната алея имаше крокодили, с които човек можеше да се снима. Тогава рязко се отказахме от този план.
Какво ви изненада най-много, когато започнахте да проучвате по-задълбочено курорта? Това как усещането ми към мястото се променяше, не само заради пътуванията, които правих до там през изминалата странна година, но и заради това, че реших да се свържа с архитекти, на които да споделя за този проект. С Йоана Колева и Анета Василева (сърдечно им благодаря за всички размишления и разговори) обсъждахме, че всъщност това място е паметник на своето време и може би дори трябва да остане така, както е, за да ни напомня за този момент от историята.
Какво усещате, когато се разхождате по брега сега? Разхождах се в Слънчев бряг основно това лято, когато нямаше никакви туристи и повечето хотели не работеха. Усещаше се какво е било някога там, защото без шезлонги, чадъри и с много малко хора, плажът изглеждаше необятен, пуст, широк, дори красив. Имаше го и усещането за изоставен театрален декор.
Кои са символите на сегашния Слънчев бряг и какво говорят те за нас като общество? Масовите хотели, евтиният алкохол, тълпи от хора и басейни с гледка към морето. Както и всички рекламни послания, които ще можете да чуете като запис на изложбата.
Най-ослепителните клишета, които можем да видим само там? Изкуствените палми.
Изложбата и книгата Първа линия на Андреа Попйорданова са в КО-ОП (бул. Янко Сакъзов 17) от 16 до 30 март. Входът е безплатен, книгата струва 35 лева, а повече информация за събитието има тук.