29-годишната Ива Янкулова все още е г-ца върху входния звънец на тихата стара кооперация, в която живее от години. Повечето хора познават русата девойка с остри скули покрай дългогодишното моделстване под шапката на Ivet Fashion и кратката кариера на актриса в ТВ сериала Отплата. Бързата справка в YouTube обаче разкрива по-малко познатата страна на разностранните интереси на жена, която очевидно се чувства комфортно със своята кожа, поне на пръв поглед. На втори, Ива очевидно се занимава доста често с музика през последните години и кавърите на Justin Bieber и Jeremy? са леко подлъгващи за таланта да композира акустичен фолк с деликатността на CocoRosie и уязвимостта на автентичен човек, който няма музикално образование, а разчиташ на емоционалния си опит и хъс. Пием чай няколко дни след премиерата на видеото към 20 Years -1 – почит към нейната покойна майка и първи сингъл към предстоящ албум.
Защо реши да се занимаваш с музика? Познаваш ли Кольо Млякото?
Не, но има велик прякор. Актьор е, много специален тип, прави една постановка в Младежкия театър сега и също прави музика, без да е професионален музикант. Не се бяхме чували от много месеци, но ми звънна онзи ден заради парчето и стигнахме до извода, че с него сме от хората, за които музиката е изразно средство в конкретен момент. Обичам да пиша и музиката ми помага да изразявам нещата, които искам по различен начин. Не беше задължително да е само тя, просто така се случи. Усетих, че ми идва естествено. За добро или зло, нямам музикално образование, но понякога колкото по-малко знаеш, толкова по-необременен можеш да бъдеш и толкова по-емоционални неща можеш да изпиташ.
Имаш ли сериозни амбиции в тази област при това положение? Не знам, не обичам да си правя планове, но като захапя нещо, гледам да го изкарам докрай. Със сигурност искам да се развивам като музикант – ходя на уроци, свиря на китара, работя вече трета година върху албума с моя продуцент Иво Христов от Кукер Мюзик. Не ме разбирай погрешно. Не е като да съм си казала Айде да пуснем едно парче и да видим какво ще стане. Това, че музиката не е моят живот, не означава, че не е страшно важна за мен. Не я неглижирам, просто не се ограничавам само с нея и продължавам да правя други интересни неща. Причината да си давам толкова много време за албума е защото искам да го направя по възможно най-добрия начин. Без да изпускам момента, разбира се. Започнах да намирам правилните хора и се опитвам да намеря някакъв баланс, нито да подраня, нито да го предобря прекалено. Важно е да не се изгуби емоционалността, на която държа. Това е, просто искам да се отпусна и да си повярвам малко повече.
© Вихрен Георгиев
Това ли са нещата, на които държиш най-много – емоционалност и автентичност? Не искам да има можене и показване, а предимно емоционалност в моята музика. Модният бизнес е съвсем различен – там има много можене и наблягане на физическия аспект. Именно затова не го смятам за изкуство – замесени са много артисти, но в по-голямата си част са строго комерсиални. Всичко, създадено с цел продажба, не е изкуство. Възхищавам се на артисти, които правят нещо ново, без да знаят дали ще бъде прието и имат смелостта да бъдат уязвими.
Това ли е първият момент, в който излизаш сериозно извън комфортната си зона и се чувстваш уязвима? Не точно, случвало се е и в миналото, предимно като модел. С времето обаче се обременяваме все повече, вместо да ставаме по-леки, освен ако не полагаме усилия. Колкото повече пораствам, толкова по-трудно ми става да правя нови неща. Ясно защо. Само децата не ги е страх от нищо, защото нямат осъзнатата емоционалност. Парадоксалното е, че колкото по-трудно става, толкова повече човек узрява за неща, за които преди не си е готов. Длъжни сме да се предизвикваме. Може да е по-страшно, но трябва да го правиш. Ако ме питаш за конкретното парче, не се чувствам уязвима с него. То е много лично, но това е целта.
Каква беше първоначалната идея зад 20 Years -1? Това е последното парче, което написах като почит към моята майка. Два месеца преди рождения й ден реших, че ще е много мило да издам това парче. Заглавието и текстът са достатъчно красноречиви и всеки би разбрал за какво става въпрос. Тя почина преди 19 години и ми беше важно да го изкарам преди кръглата годишнина от смъртта й. Никога не сядам да пиша парче, всичко излиза в точния момент.
Ти си автор на музиката и текста. Аха. Може да звучи много банално, но се смятам за някакъв вид проводник. В записите ми помагаха много хора. Благодарна съм на Деси Андонова, която беше до мен по време на записите на вокалите. Тя е невероятен артист и страшно много я уважавам. Евден Димитров, един от най-яките млади басисти в България, е правил голяма част от аранжимента. Ненко Милев е човекът, с когото свирим заедно на китари. Всеки влага някаква част от себе си. Не искам нищо да се случва насила и съм им дала свобода, но държа и на своите идеи. Колаборацията с професионалисти е интересна и много полезна. Обичам около мен да има хора с опит и усет за хубава музика, независимо от жанра, стига да си подхождаме. Запознах се с Monyx (Симеон Лозанов), с когото смятам да работя по миксовете занапред. Беше много важно липсващо звено по пътя към албума и може би заради това не бързах, а вместо това чаках да се наредят нещата.
Помниш ли случките с майка ти в този клип? Малко по-отдалече ще ти разкажа. Най-логичното нещо в един трибют към моята майка в конкретния случай бе да намеря всички видеокасети с нея. Бях убедена, че имам нейната сватба, но не подозирах за съществуването на другата касета, от която сме взели най-много всъщност – гледах я за първи път две седмици преди монтажа на видеото. Имам само един единствен спомен от това море – че съм болна и спя по 24 часа.
Сигурно затова гледаш кисело през цялото време. (смее се) Да! Спи ми се през цялото време, искам да си лягам, а те са млади хора и обикалят по ресторанти. Това е някакво лятно белгийско гадже на майка ми, а не баща ми, както може да си помислите.
Какво усещаш като ги гледаш тези кадри? Вече съм ги гледала 300 пъти и… нали, разбираш? Не че съм претръпнала, напротив. Приятно ми е, че мога да чуя отново нейния глас, защото нямам спомен за него. Затова много държах да се сложи този момент, в който казва На български може. Това ми е най-емоционалният момент от цялата касетка. Не изпитвах болка, докато монтирахме или гледахме кадрите, през цялото време си мислих колко ще е яко. Нямаше да стане толкова добре, ако не беше монтажистката Рая Руменова. Не се познавахме предварително, седнахме и още от първите секунди се зариби, последните три дни работи денонощно.
Имаш ли наблюдения върху реакциите на хората? Как го приемат? Има странни реакции. Някои хора не са го разбрали, а и не са длъжни. Повечето са плакали, което ме радва (смее се). Тъжно, красиво, жест към човек, когото съм обичала и си е отишъл.
© Вихрен Георгиев
Не сте имали време да се опознаете като зрели жени, но все пак тя ли ти е най-големия авторите за всичко, което правиш? Мислиш Да, определено. Имам връзка с нея, макар да не е с мен физически. Продължава да бъде най-важният човек в живота ми. Звучи малко странно, нали?
Не. Така ми се случи животът, че в някакви напрегнати ситуации успявам да се измъкна по най-безболезнения начин. Вярвам, че ме пази и закриля.
Къде е мястото на бащата и мъжете в твоя живот тогава? (дълъг смях) Сори, ами… имат място. Имам двама бащи, които са си разпределили ролите по равно, но не искам да влизам в подробности за тях (смее се).
За мъжете или за бащите? за бащите. Мъжете са много хубаво нещо. Кучето е абсолютната константа в живота ми.
Концепцията на твоя подкаст? Може да бъде открита в първата строфа на третия куплет в 20 Years – 1 (I forgive myself, for my broken heart). Селекцията се върти около музика за прошката и това да простиш на самия себе си за нещата, които изпитваш. Много се извиняваме за собствените си негативни емоции, а единственият начин да се преборим с тях е да им позволим да излязат навън. За да се излекуваш е хубаво да признаеш, че чувстваш. Разбира се, не забравям за прошката помежду ни, но тя идва само, ако можем да простим сами на себе си. Има едно парче на Jordan Rakei, което ми е много на сърце, защото го свързвам с близки до мен неща. Та той се пита How can I find a reason to love you when I don’t love myself? Простичко е – няма как да намериш любов извън себе си, ако не се харесваш. Работя над това.
Да се харесваш? Не, да си бъда самодостатъчна, а не сама. Вярвам, че човек трябва да се чувства добре сам, каквото и да означава това. Не физически да не се виждаш с хора или да нямаш гадже, а да видиш дали можеш да си си самодостатъчен, без да стигаш до крайности. Всъщност, музиката за мен е някакво самолечение или терапия, която ми помага да се справя с дадени емоции. Понякога чистенето е много болезнен процес. Ако се занимаваш с кундалини йога, ще видиш, че зле ще се чувстваш след чистенето на такива токсини в продължение на два-три дни, но е доста добре.
© Вихрен Георгиев
Какво да правим, за да ни се случват хубави неща в такъв случай? Да позволим да ни се случи и нещо лошо, без да се опитваме да бягаме, защото не става. Дори и да си мислим, че уязвимостта ни прави по-раними, не е така – хората са много състрадателни.
Повечето парчета в траклиста са акустични и много минорни. Какви емоции ти носят подобни тракове? Повечето хора ще кажат, че положителната мажорна музика те изкарва от състояния на тъга и болка и ще са прави. Но специално за прошката – такъв тип минорната музика ме вкарва малко повече в медитация и ме кара да чистя. Исках всички парчета в подкаста да звучат като една вълна, без категорично прекъсване. Текстовете също са ми важни, както стана ясно преди малко.
Някаква случка или спомен за песните в траклиста или самите артисти? Всяко едно бих го изпяла (смее се), на всяко едно бих направила кавър. Трябваше такъв да е подкаста, само с мои кавъри (смее се). Няма да те лъжа, всички артисти вътре са ми много, много любими. Това са групите и музикантите, които въртя най-често. Нямам капацитет да слушам много различна музика и артисти наведнъж, защото чувствам, че трябва да обърна внимание и да задълбая в някой конкретно. Не слушам страшно много музика, предпочитам да седя в тишина.
Какво слушаш, когато си щастлива? Не съм много сигурна, че ги разделям. Пак минорна музика (смее се). Или стоя в тишина.
Дебютният албум на Ива Янкулова излиза през есента.
