Boyscout podcast – Атанас Русков

© Вихрен Георгиев

© Вихрен Георгиев

Насо Русков няма нищо общо с останалите рок звезди у нас. Неговото ДНК съдържа много Северен Лондон, Adam and the Ants и ФК Арсенал. Перфектен английски език, ироничен денди дрескод и изключителен музикален вкус. Вокалите и поезията му в Babyface Clan отдалечават тази банда на космическо ниво от Балканите, а радиоприсъствието му възпитава умно и саркастично.

С какво се занимаваш напоследък? Правя планове за по-сериозно и мащабно промотиране на основната ми група – Babyface Clan. Албумът ни You’re Not Wearing Your Tie го заслужава, защото е доста силен и е редно да го представим на колкото се може повече места. За целта, в момента планираме европейско турне заедно с една друга българска група, която харесваме – Voyvoda. Много отдавна не сме излизали извън България с Babyface Clan и мисля, че е крайно време. Преди това ще свирим на Wrong Fest, който тази година се очертава доста апетитен – The Subways, Truckfighters и любимата ми българска група Анимационерите. Освен това участвам и в един нов проект – Les Animaux Sauvages, който е по-електро. Там основните фигури са нашия Чарли и Сибила Серафим, която познавате от работата й с Емил Вълев от Виолетов Генерал. Чарли и Сибила записаха фантастичен албум, за който тепърва ще чувате. Аз гостувам в едно от парчетата, а на лайф сме тримата, там пея много повече и изнасям своето водовъртежно шоу, хаха! Обикновено свирим в любимия ни софийски клуб, Жул Верн, където ще бъдем на 16 май. Скоро ще снимаме и видео. Друго какво… Продължавам да водя своето сутрешно радио шоу 180 минути София. Този месец правим три години и за мен е истинско удоволствие да се занимавам с това. Наскоро публикуваха мои неща и в едно доста сериозно английско онлайн списание за поезия, което ми напомни, че имаше интерес и от други тамошни издатели, но все пак трябва да им дам още материал и то силен, а не съм убеден, че съм на необходимото ниво, макар да имам своите моменти. Вече всеки втори се представя да писател или поет –this game is easy, викат си те. This game is over before it’s even begun if you comе in with that attitude, fucko!, бих казал аз. Друго какво… А, да – I’m happily in love with a bitch from hell.

Ти си единственият адекватен певец на английски у нас. Какво е чувството да си сам на върха? Трябва ли да се пее на друг език, ако еволюцията не те е добутала до това ниво? Чувството е… самотно, хахаха! По принцип всеки може да пее или да се опитва да пее на какъвто език иска, тук няма трябва и не може. Това го правеха БГ Радио и някои други, години наред – не излъчваха български артисти, пеещи на английски. Сега пък пускат всякакви идиоти, някои от които дори комбинират български и английски в едно и също парче, фъфлейки борбено и на двата езика. А ние, клетите, пак не им отговаряме на критерия, хахаха! В моя случай, съм имал късмета да живея в Лондон като малък и да попия езика и произношението в най-подходящата възраст. След това съм се старал да го поддържам и развивам. Този език ми е почти като матерен, освен това страшно го харесвам – както, между другото – и българския. За себе си съм открил на кой от двата звуча най-убедително когато пея и така. Не знам колко пъти съм чувал изречението Ех, Насо, ако пеехте на български, щяхте да сте навсякъде. Казват го така, сякаш щяхме да сме милионери. Просто щяха да ни дават по-често по телевизията, примерно, и да ни въртят по радиото, редом с останалите симпатяги, които римуват всяко второ изречение с думичката сега и бълвочат за мечти. Няма нужда да извираме от чешмите на всяка цена. За себе си мога да кажа, че съм точно толкова известен, колкото искам. Няма нужда да ме канят в готварски предавания, да рекламирам матраци или да попръцквам сред шайка елементарни левенти и блеещи харпии в Биг Брадър. Иначе на английски пеят и пишат доста хора тук. Някои гледат да наблъскат най-сложните и архаични думи, забравяйки, че този текст трябва все пак да може и да бъде изпят плавно. Има и онеправдани гении, които ми се дразнят, но аз не им преча да влязат в студио и да запишат своите авторски шедьоври. Щом са толкова яки, все някой ще им обърне внимание и оцени. По принцип не е важно да имаш съвършен английски – важното е да звучиш убедително в това, което правиш, а за това има много и различни начини.

Стилът ти прелива от сарказъм и ирония – от облеклото през коментарите до артистичността на сцената. До колко здравословно е това в културен план и от къде черпиш вдъхновение? Във всеки случай, не се чудя по цял ден как да се подигравам на хората и да ги гледам отвисоко. Който ме познава добре, знае че съм саркастик, но не и арогантна свиня. Ако ме нападнеш, жиля лошо, но ако се държиш нормално с мен, най-вероятно ще те накарам да се хилиш. Костюмите и бомбетата са стил и начин на живот, подбирам ги внимателно, според вкуса и персоната си. Моите герои са Vincent Price, Peter Cushing, Christopher Lee, Bela Lugosi и Patrick Macnee от оригиналния английски сериал Отмъстителите. Всички те са фантастично елегантни. Не бих казал, че ги копирам – и да искам не бих могъл, те са съвършени, аз – не, затова вкарвам някои еретични елементи в класическия стил. По този начин оформям индивидуалност или поне така го усещам аз. Ходя облечен така почти всеки ден – не се гиздя само за някой видеоклип или фотосесия, а после – по тишърт и сандали. Много хора, когато облекат костюм, се чувстват като сватбари и общо взето така изглеждат. Аз се чувствам съвсем естествено, както и се надявам да изглеждам.

Как формира музикалният си вкус? Първата група, която ме омагьоса, беше Adam and the Ants. Бях 9-годишен, тъкмо пристигнал в Лондон, а те бяха най-вълнуващата група на острова по това време. Когато за пръв път ги гледах в предаването Top of the Pops, останах като хипнотизиран пред екрана. Освен, че звучаха вълнуващо и ново, те изглеждаха покъртително. Когато видях албума им Prince Charming на една витрина, с поразителния, силно гримиран Adam Ant на обложката, веднага го поисках. Баща ми обаче каза на майка ми: Няма да купуваш на Атанас тия педераси! Разбираема реакция, предвид че ние идвахме от задръстения соц. На другия ден обаче се върнахме без големия Русков и майка ми ми купи касетата. Prince Charming бе първият албум, който притежавах. До ден днешен, Adam and the Ants са ми любимата група и ако не беше Adam Ant, сигурно сега щях да съм пропил се бивш футболист от Б/В групите, тъй като футболът беше другата ми голяма любов и имахме няколко професионалисти в родата (имахме и музиканти). Историята с Adam and the Ants придоби вълшебни измерения през 2003-та година, когато аз и Чарли направихме електро-пънк групата Imbeciles (по-късно преименувана на Imbeciles & the Poison Umbrella) и подписахме договор с лондонския инди-лейбъл Only Lovers Left Alive, чийто шеф бе не кой да е, а самият китарист на Adam and the Ants, Marco Pirroni. Абсолютна икона на Острова, защото е бил един от малката клика около Sex Pistols – едни двайсетина души, които са висяли в прочутия магазин на McLaren и Westwood – S.E.X./Seditionaries. От тях тръгва цялата британска пънк вълна. За мен тези хора бяха герои от друга планета. Последното нещо, което съм очаквал е, че един ден ще пия чай в разкошния апартамент на Marco на Baker Street, излежаващ се в един бял фуниест стол, реквизит от Портокал с часовников механизъм. На всичкото отгоре, две години по-късно в Imbeciles вече свиреше бившият басист на Adam and the Ants, Kevin Mooney, който сам по себе си е една епопея от лудост и приключения.

Помниш ли първият концерт, на който присъства? Кой е най-великият изобщо? Целият ми живот до този момент премина по концерти и мачове на Арсенал! Само с Imbeciles имаме към стотина в Англия, а за Babyface Clan да не говорим! Присъствал съм и на безброй много лайфове като фен. Има няколко, които се открояват над останалите в съзнанието ми. Madness на Madstock 2009 – няма по-голямо парти! 30 000 инфантили на средна възраст, половината с фесове (нали Madness са с фесове във видеото към Night Boat to Cairo) – два часа пого, започнали с онова епично интро Hey you, don’t watch that – watch this!, което всички скандирахме като един! Beastie Boys на Wembley Arena е един от петте най-впечатляващи концерта, които съм гледал. Les Rita Mitsouko – една от най-любимите ми групи, дойдоха в Лондон през 2007-ма и е страшен късмет, че ги хванах, защото малко след това единият от тях – Fred, внезапно почина. Силно се надявам да не е от шока, който несъмнено е изпитал, виждайки как се кълча най-отпред, докато свиреха. Първият път, когато гледах Asian Dub Foundation, също изпаднах в пубертетски транс – тогава групата беше в най-силния си период, а аз навлизах в пикова фаза на фенщина по тях – идеално си паснахме. Друг абсолютно разбиващ концерт беше един на Selfish Cunt в Лондон. За тези от вас, които не знаят, Selfish Cunt бяха може би най-безкомпромисната и въздействаща банда на Острова в периода 2003-2007. Бяха абразивни, предизвикателни и с много директни и проницателни текстове, които режеха като бръснач там, където най-много боли. Поради тази причина, а и заради името си, останаха ъндъргаунд и впоследствие се разпаднаха, макар че издухваха от сцената всичко живо от The White Stripes до Arctic Monkeys. Те имаха най-енергичния и невероятен фронтмен след Iggy Pop, а концертът, на който присъствах, беше толкова покъртителен, че не можах да издържа и по средата хукнах към вкъщи, за да пиша парчета. Най-много като че ли съм гледал The Stranglers – едно 7-8 концерта и всеки път мачкат. Винаги обичам и Combichrist на живо, а напоследък бях на изумителни лайфове на Mono (за които ме светна гаджето) и Wovenhand, за който предварително очаквах да бъде космичен и той бе точно такъв.

Ляво: © Лубри / Дясно: бекстейдж в Brixton Academy след концерта на Imbeciles като съпорт на Placebo, заедно с Carrie Booth (Thompson Twins, The Monochrome Set), Marco Pirroni (Adam and the Ants, Siouxsie and the Banshees) и тур мениджъра на Imbeciles, Garry / Babyface Clan дават интервю за документален филм на режисьора Ashkan Soltani

В този ред на мисли, най-великият лайв на Babyface Clan и това, което помниш от него? Имали сме толкова много. Имали сме и кофти такива, особено в периода, когато пресушавах по една бутилка алкохол преди да се кача на сцената и вместо да пея, предимно крещях. Това ми беше редовният номер и освен, че прецаквах групата, създавах доста погрешно впечатление за себе си. После хората чуваха албумите и се чудеха откъде идват всичките тригласови вокални хармонии. You cunt, Nasso! Иначе бандата – като свирене – винаги е пукала глави. От един момент нататък и аз се взех в ръце, и смятам, че заедно имаме доста силни лайфове. Енергията и лудостта ни на живо са всеизвестни. И с Babyface, и с Imbeciles сме имали доста паметни гигове, свирили сме с кой ли не. Един от любимите ми лайфове на Babyface Clan беше т.н. риюниън през 2007-ма, за който аз и Чарли се върнахме от Лондон, като докарахме с нас и Sheep on Drugs (постоянно свирехме с тях в Англия и си бяхме близки). Шоуто бе организирано от Tangra Mega Rock и беше абсолютна еуфория, тъй като бяхме убедени, че това е единичен и последен концерт на групата – завинаги. Беше як и лайфа по повод излизането на албума Romantica – близо 1000 души във Военния клуб. Миналата година в Терминал 1 по повод новия албум You’re Not Wearing Your Tie също беше доста силно, както и двата пъти на Spirit of Burgas. Концертите със Stereo MC’s… адски много са! С Imbeciles също, особено когато бяхме съпорт на едно британско турне на Placebo, с които сме свирили 5-6 пъти, по тяхна покана. Срещали сме истерично обожание, както и възмущение, а в един случай са размахвали и зареден пистолет към мен в продължение на цял концерт. За щастие вероятността от такива идиотщини вече е минимална.

Яд ли те е за изгубеното поколение в българската музика? Доколкото виждам, повечето от тези групи продължават да свирят, което не винаги е добра идея, тъй като някои от тях от самото начало си бяха шит, хахахах! Ние, ако не бяхме заминали за Лондон в периода 2003-2009, може би сега щяхме да сме се намърдали съвсем в системата. Но там имахме велики приключения и направихме някои малки неща, които българска група не бе правила дотогава, колкото и тук това да се опитват да го заметат под килима обичайните селски шарлатани. Иначе, ако имаш предвид още по-предишното поколение и групи като Тъмно и Пиромания, то те бяха много по-добри от 90% от бандите, дошли непосредствено след тях, но балканските им комплекси, както и онази обремененост, сковаваща хората от музикалното училище и консерваторията, и караща ги вечно да се подиграват на другите, докато другите с труд и организация ги изпреварват, се оказа пагубна. Сега повечето от тях са затлъстели, цинични същества, давещи мъката си в алкохол и злоба.

Какво се случва в съвременната БГ музика? Трябва ли да й обръщаме внимание или да нехаем блажено  за нея? На ъндърграунд ниво има доста интересни артисти и групи. Заформят се нови сцени, в стилове по-малко популярни в страната ни до този момент, което е супер. Там е истината, енергията и бъдещето. Иначе на повърхността си е все същата смрад от нескопосан рап и скучен поп. Другият голям преход е, че от Seattle Night преминахме към брит инди и масите откриха Arctic Monkeys след третия им албум, а The Black Keys след седмия – ура! И все пак това е някакво развитие, което трябва да поощряваме – най-лесно е да стоиш отстрани и да се подиграваш, без самият ти да предлагаш нещо. По-тъпото е, че повечето телевизионни и медийни лица са или болни за слава нахалници, или безлични лакеи, от онези, които първи биха се навели да оправят развързаните връзки на обувките на шефа.

Има ли нещо невероятно в музиката напоследък, за което ще съжаляваме, ако го изпуснем? В момента има достъп до толкова много удивителна музика, че със сигурност, колкото и да се ровим, все нещо ще изпуснем, затова не бива да съжаляваме.

Ляво: © В. Христов / Дясно: © Andy Willshere / NME

Как се справяше в училище – беше ли хулиган или прилежно си учеше уроците по английски? Макар да съм бил предимно възпитан и дори срамежлив, винаги съм имал и Mr. Hyde страна, която често е била доста разрушителна. Първата година в английската гимназия имах незадоволително поведение и бях пред изключване заради един-два изблика на малоумна агресия. После ми го вдигнаха заради неустоимия чар и обаяние, с които заплених публиката по време на някаква училищна пиеса, хахаха! Уроците си ги учех, но не бях зубър. Предимно каквото ми беше интересно – литература и т.н. Математика не можех да понасям, особено дребната вещица с кебапчести пръсти, която ни я преподаваше – презрението бе неподправено и взаимно. По английски не се напъвах – той, както установихме, ми се отдаваше.

Последният човек, когото удари? Не помня, но не съм толкова безобиден, колкото изглеждам и вероятно е било някое досадно лайно, което е смятало, че съм лесна плячка. Случвало се е редом с комплиментите, да ми подвикват и разни злобни неща по улицата. Обикновено ги подминавам, но стигне ли се до стълкновение, не обръщам другата буза. По принцип боят е неандерталска отживелица, освен това на живо изглежда много грозно и долно. За съжаление, има страшни тъпанари, за които това е единствената форма на изява – това е техният лайф.

До колко верни са групарските легенди тип секс-наркотици-рокендрол? Кой е най-дивият ти спомен? Хм… ами… верни са, хахахах! Всъщност зависи какъв човек си. Не всички са такива, особено пък в България, където напоследък много говорят и парадират, но реално са едни агънца или в по-лошия случай недоразбрали простаци, които смятат, че да се насмъркаш като говедо е най-великото постижение на света. Иначе по-старото поколение винаги са били вонливи алкохолици, особено актьорите. Разбира се, има и харизматични безобразници – винаги е имало, още от времето на Ари Лешников. На Запад това вирее отдавна и не е нещо шокиращо. Не всеки, който е музикант или какъвто и да е артист обаче е hellraiser, който води разгулен начин на живот. И не е необходимо – това са клишета и в никакъв случай не си оригинален или интересен когато ги следваш. Много по-големи наркомани и извратеняци ще срещнеш сред политиците и в църквата например. Както и да е – прави го, ако наистина ти харесва, прави го със сродни души, защото иначе просто нараняваш хората, на които им пука за теб. За себе си ще кажа, че повечето от нещата, за които някои само говорят, аз съм ги правил. Разбирай го както щеш – определено не е нещо, с което се гордея или хваля, просто факт. Останалото – в книгата, която пиша, но не очаквай от мен да споменавам конкретни имена и да тривиализирам хората с изречения от рода на еди коя си съм я ебал и т.н.

Книга за Babyface Clan, нали така? Кога да я очакваме? Мдам, книгата е в процес на писане. Смятах да поизчакам още десетина години, но като че ли подходящият момент за издаване назрява. Предполагам, че до година ще е готова. Тя ще отразява историята не само на Babyface Clan, но и на Imbeciles и на всички други проекти, в които съм участвал, както и в известна степен моята лична. Ще се постарая и да представя някои фантастични хора, които заслужават внимание, но са твърде скромни или мързеливи, за да седнат да пишат за себе си. Едно е сигурно – книгата няма да бъде скучна. Няма обаче да бъде и някакъв сборник от евтини сензации.

Дясно: © Lubri / Ляво: Елена Ненкова

Концепцията на твоя подкаст? Коментирай бандите в него. Постарах се да направя селекция, която бих нарекъл The adventures of a sexually deviant romantic, prowling the streets of Soho and Sofia at night. Във всяка песен има аспекти от характера и персоната ми, някои светли и идеалистични, други – по-тъмни и извратени. Музиката е тази, която познавам от София и Лондон – двете места, оформили ме като човек. С някои от групите (Beastellabeast, Selfish Cunt и Noblesse Oblige) бяхме част от една много жизнена и колоритна ъндърграунд сцена в Лондон, за мен те са сред най-интересните и изобретателни групи, родили се в Европа през последното десетилетие. Същото е и с Film 2, които са от Берлин. Първоначално се казваха The Nouvelle Vague Experience, но тъкмо когато излизаше албумът им, на сцената се появиха онези французи със същото име и станаха много по-известни, което принуди нашите хора да си сменят името. С Film 2 станахме приятели и дори направихме концерт заедно в Сохо, който ние уредихме. Със звука ни помагаше Andrew Gray от Wolfgang Press, които също са включени в подкаста и са може би една от най-престъпно недооценените британски групи изобщо. Иначе съм вкарал и Les Animaux Sauvages – парче, в което пее Чарли, както и едно на Leepra Deluxe, в което вокалите и текста са мои. Промотирам го, тъй като другите от Leepra ги мързи.

Най-важната група в подкаста и защо трябва да я запомним? Всичките са важни и по тези парчета човек може да ме опознае по-добре. Не мога да си ги присвоявам, нито да натрапвам своя вкус на хората. Бих се радвал ако някой хареса подкаста, но в противен случай не бих му казал ти си ебати смотаняка, щом не си падаш по тази музика.

Следващият треньор на Арсенал? Засега Arsène се справя доста добре. Помогна на клуба да осъществи труден преход и заслужава още кредит на доверие, макар на няколко пъти през последните две-три години и аз да го ругах като типичен футболен фен-неврастеник.

Нещо за деклариране? Тук се очаква да кажа бомбе, нали?

Babyface Clan са тук и тук. Сутрешното шоу 180 минути София е тук.

  • Asen Petrov

    Kанелата на Мръсните е много свежа!

  • Pingback: Boyscout подкаст – Джун Йошида | BOYSCOUT()

  • Boriana

    Извинявайте за off-topic-a.
    Пиша Ви по повод нахалството на този луд „човек“ Петър Москов.

    Според мен въвеждането на пръстови отпечатъци в достъпа до болнична помощ е недемократично. Интуитивно усещам че по този начин се нарушават правата на българското население. Но не съм сигурна как стоят нещата легитимно. ТЕЗИ ПРОМЕНИ НЕ ТРЯБВАШЕ ЛИ ДА СЕ ПОДЛОЖАТ НА ОБЩЕСТВЕН ДЕБАТ?

    АЗ ИЗОБЩО НЕ СЪМ ГЛАСУВАЛА ЗА ТАКАВА РЕФОРМА.

    Хората нямат право да откажат даването на пръстови отпечатъци. Не им е дадено право на избор.

    Значи, че ако аз съм си плащала досега здравните вноски и ако ми се наложи да ползвам лекарски услуги – искам-не искам трябва да си дам пръстовия отпечатък.

    Какво е Вашето мнение – по този начин не се ли нарушава грубо правото на медицинска тайна? НИКАКВО PRIVACY няма да има вече.

    Въвеждането на отпечатъците отваря широко вратата за злоупотреби, за които малко хора се замислят.

    Какво имам предвид – след като всички данни за здравното състояние на населението са оформени в голяма база данни – всеки оторизиран (полицай, следовател….политик, човек с пари, бизнес – конкурент, наследник и т.н.) ще има достъп до актуалното състояние на интересуващия го индивид.

    Съвсем груб пример на първо време: ако човекът има високо кръвно – може да му се влияе по различни начини.

    Тук е натъкваме на несиметрична информация – значи някои хора ще знаят всичко за нас – изследваия, аборти, ниво на хормоните, увеличение на простатата и т.н. – а ние няма да знаем нищо за тях……

    ТЕЗИ НАЛУДНИ ПРОМЕНИ НЕ ТРЯБВАШЕ ЛИ ДА МИНАТ ПРЕЗ РЕФЕРЕНДУМ?

    Ако на нискограмотното население не му пука за това кой разполага с личните им данни, на някои по-грамотни хора им пука.

    Основният довод на Петър Москов е че така ще се намалят рзходите и злоупотребите, но това икономичеси не е вярно защото за скенери на пръстови отпечатъци ще се изхарчат много повече пари. А злоупотребите зависят от лекарите – дали ще поставят по-скъпата диагноза (разбирай пътека).

    Според мен с тази „реформа“ просто съвсем се ограничават личните ни права, а не се спестяват никакви фондове. С нашите пари ще ни контролират повече.

    Жалко за нас като народ, ако позволим това да се случи………….

    С уважение

    Невена

  • Pingback: Столичният стопаджия на Капана Фест | BOYSCOUT()

  • Pingback: Мъртво течение в събота вечер | BOYSCOUT()

  • Pingback: Последен валс с Babyface Clan и Voyvoda | BOYSCOUT()