
© Йордан Борисов
Подкастът на Boyscout стига до жената, с която всъщност трябваше да започнем рубриката за музиката от живота на красивите мадами, които харесваме. Когато не работи по корпоративни събития, имиджови PR кампании и програмата на VIVACOM Art Hall, Адрияна Михайлова, любимото момиче на част от мъжете в екипа, пише редовно за певиците, които харесва и се опитва да не пропуска значимите европейски фестивали. Последно я засякохме на Lovebox, Berlin Festival и в Сърбия на Exit, сега организира ходене до Париж за фестивала на Pitchfork, а междувременно мечтае за Coachella и не пропуска интересен концерт в София и съседните държави. Ако ентусиазмът й да слуша нова музика, китарно инди, Maxwell, Jill Scott и старите арендби класики, в които е влюбена от малка, не са ви вдъхновили, то няма как да не споменем хлапашкия чар на Адрияна докато се размотава по кецове и тъмни очила в столицата привечер и убийствената женственост когато пуши, говори с характерния си дрезгав глас и ни прелъстява с добро отношение, високи токове, рокли и текстове за новите албуми на други чувствени мадами като Jessie Ware например. Очевидно трябва да благодарим на баща й (с когото обичат да слушат The Black Keys) за доброто възпитание и дългите крака, които я превръщат в запомнящо се фестивално момиче за всеки един сезон.

© Йордан Борисов
Реших да събера няколко от любимите ми тежки и мазни хипхоп и арендби парчета с характерно old-school звучене и запомнящи се семпли и ги съчетах с малко музика от последните десет години, която е силно повлияна от афроамериканските стилове. Харесвам доста разнообразна музика от електроника до дриймпоп, инди, диско и какво ли още не. Винаги съм обичала артисти, които надскачат жанровете и създават чисто нови такива, но съм доста отдадена както на американския, така и на британския нов соул и от малка знам, че всичко започва от блуса. В черната култура са корените на повечето съвременна музика и затова включих в подкаста някои от редките сполучливи попадения на бели музиканти в нея като Dirty Diggers, Asher Roth, ретро класиката на французите Alliance Ethnik, eкспериментатори като Jamie Lidell и Aim, проекти като Nostalgia 77 и германците Wahoo, които смело боравят със соул, джаз, арендби и хипхоп. Добавих и няколко от по-силните имена на подземната нюйоркска сцена, които превъртам в момента и мисля, че се получи един микс, който става както за леко парти с танци в събота вечер, така и за бавна неделна утрин.
Така, така.