© Даниела Йорданова
Познанството с очарователната Десислава Лукова започва леко отдалеч покрай приятелската компания на Траяна Колева и ескалира неимоверно покрай работата на Михаил Попов и непрекъснатите приказки за абе имам една жестока приятелка, която е направо идеална за анораците. Оказва се същата тази Десислава Лукова, която се движи инкогнито и много страни от градското клише на модерно момиче и вместо това очарова с харизмата на непринудена девойка с афинитет към копринени ризи, винтидж деним от Levi’s, тежки кожени якета, наука и всевъзможен рокендрол.
Същата тази Десислава, която берлинските хомосексуалисти оприличават на Allison Mosshart от The Kills, твърди, че е само заради косата, но очевидно й допада подобно сравнение. Най-новото вдъхновяващо момиче с Boyscout подкаст се занимава с умно управление на IT проекти и няколко скрити хобита след сравнително дълъг престой в българското подразделение на Coca-Cola. Нахаканата й походка и спокойствието, с което обсъжда най-мизантропските епизоди на антиутопията Черното огледало издават музикален ерудит и привлекателен ум, от който можеш да научиш много.
Как си? Добре! Радвам се на слънцето, пътувам и уча нови неща. Опитвам се да преодолея паниката, която ме обзема относно колко много има да се види и научи и как времето никога не стига. Балансирам като дишам дълбоко и правя повече от нещата, които харесвам.
Например? Пътувам повече, рисувам, снимам, чета, свиря на китара и работя върху няколко лични проекта, за които се надявам да мога да ви разкажа повече скоро.
На какво те научи работата за корпорации като Coca-Cola и защо се премести в по-инди сфера за управление на проекти? На много неща, предимно за мен самата. И двете имат плюсове и минуси. Корпорациите дават повече сигурност, но пък работата за по-малки компании е по-креативна, всичко се случва по-бързо и има повече свобода, от което аз имах нужда и за мен е плюс.
Споделяш доста материали на екологична тема. Това ли те вълнува напоследък? Вълнува ме небето, бъдещето на човечеството, психологията на масите – все такива екзистенциални въпроси, които след половинчасово обсъждане винаги се превръщат във философски разговори. Относно екологичната тематика, не се занимавам професионално. Споделям инфо по темата, защото смятам, че е важно както за нас в момента, така и за бъдещите поколения и отговорността е изцяло наша. Забелязвам колко много градските хора са се отдалечили от природата и колко сигурни и защитени се чувстват в удобния си малък бетонен свят, без да разбират колко важна е дивата природа и връзката със заобикалящата ни среда в по-голям мащаб. Няма да ме видите да прегръщам дърво в парка, но със сигурност присъствам на протестите срещу застрояването на Пирин или сондажите на петрол в Арктическия океан.
© Даниела Йорданова
Каква е твоята връзка с природата и какво правиш, за да я защитаваш? Връзката с природата я имаме всички и се усеща много бързо, ако човек започне да прекарва повече време навън на зелено и по възможност на високо. А относно моя принос, опитвам се да правя по-разумни избори в ежедневието. Не подкрепям и не се асоциѝрам с хора и организации, които работят против опазването на дивата природа. Минимизирам употребата на пластмаса, доколкото е възможно. Не купувам найлонови пликчета, нося си кутии и бутилки за многократна употреба и рециклирам.
Модната индустрия е вторият най-голям замърсител на околната среда след петролната в глобален мащаб. А аз обичам и модата. Балансирам като не купувам почти нищо от фаст фешън веригите, инвестирам в по-малко и по-скъпи, но качествени дрехи, които нося по-дълго време. Обожавам винтидж и втора употреба – както дизайнерски марки, така и абсолютно неизвестни такива. Освен устойчивост, гарантира и абсолютна уникалност.
Имаш ли ментори в музиката, която обичаш и слушаш? Ментори не, но имам влияния – започваме с баща меломан; получих първия си уокмен Sony в първи клас и никога няма да забравя интимния момент, в който чух Eternal Flame на Тhe Bangles кристално чисто. После откраднах касетка от колекцията на брата на една приятелка. Хареса ми обложката на албума, оказа се Kill ‘Em All на Metallica и така започна любовта ми към по-тежката музика. В гимназията имах много готини приятели, група от алтернативни мацки, които ме заливаха с музика – от дед и траш метъл през пънк, алтернативен рок, индъстриъл до хип-хоп.
Тинейджърските години и животът ми изобщо е свързан изцяло с музиката и хората, с които я споделям. През дългогодишното ми познанство със сестра ми сме натрупали брутално дълъг саундтрак с всевъзможни дебилни парчета, подходящи за всеки случай. Най-добрият ми приятел от детството Мирослав, с когото обичаме просто да слушаме и да си говорим за музиката, ме вдъхновява и за свиренето на китара. Няма как да не спомена и друг мой близък човек, Мишо Попов, с когото комуникираме предимно чрез олдскул рап и се замеряме с парчета, които ни е срам, че харесваме.
© Даниела Йорданова
Звучиш като да имаш материал за три-четири подкаста на различна тематика. Докъде стигна с китарата и усилвателя? Със сигурност, този е един от многото в плейлиста ми. А с китарата напредвам бавно, не ми е много лесно. Нямаше да навреди, ако бях започнала преди петнайсетина години.
Имаш ли амбиции в свиренето? Женски Jeff Buckley, гърл генг група, опиши идеалния сценарий. Джъст фор фън. Нямам концепция, освен да се забавлявам.
Каква е идеята зад твоя Boyscout подкаст? Спомена нещо за въргаляне по пода и бельо. Да бъдем повече тук и сега и да се харесваме повече. За мен това са парчета, които те карат да настръхваш и те вдъхновяват, докато се чувстваш добре в кожата си. Независимо дали хвърчиш с кабрио на някой южен остров, изживяваш душевни катаклизми, целуваш се с някой или си сам вкъщи и се въргаляш по бельо на килима. Музиката, която харесвам, е микс от емоции на стероиди.
Колко често изпадаш в двете крайности в такъв случай? Често, определено съм човек на крайностите. Опитвам се да балансирам, защото понякога е здравословно, но вътрешно не искам да съм балансирана и съответно не винаги ми се получава. Добрата новина е, че никога не ми е скучно.
В траклиста се открояват два основни типажи – рокендрол мачо гиганти като Jack White и Josh Homme и русите рокендрол мадами като Courtney Love и Alison Mosshart. Това ли са личните ти герои? Слушам много и различна музика и не обичам да идеализирам хората, която я създават. Общото между тях, освен таланта, е че всички са индивидуалисти. Харесвам индивидуалисти, спечелили битката с посредствеността. А иначе кой не обича рокендрол мачовци и руси и силни секси мадами?
Сещам се за такива хора. Битката с посредствеността не е ли ежедневна? Абсолютно да. Основното предизвикателство е да осъзнаем тази необходимост. Би било готино да има групи за взаимопомощ или НПО за борба с посредствеността.
© Даниела Йорданова
Някакви конкретни спомени или случки с парчетата в траклиста? О да. Но няма да ви разкажа за тях.
Лошо. Има ли по-сексапилна музика от рокендрола във всичките му измерения? За мен не.
С него ли е свързан фетиша ти към кожени якета, къси поли от лакирана кожа и мрежести чорапогащници? Не съм се замисляла, просто се чувствам ужасно добре и на сигурно място в коженото си яке и чифт изтъркан винтидж деним. За мрежестите чорапогащници или хубаво, или нищо.
Пътуваш доста за концерти. Какво гледа и какво искаш да повториш? Любимите ми Queens of The Stone Age във Виена – мега добри. The Kills, на които ходих за първи път и имах чувството, че съм се целувала с всеки един от присъстващите на концерта – зверска химия и много музикален секс. Metallica в Болоня със сигурност бе едно от най-вълнуващите ми преживявания тази година и изобщо, споделено с изключително специален за мен човек. Бих повторила всеки един от тях. Мисля скоро да видя и Foo Fighters, за които също се вълнувам. А концертът, за който съжалявам, че не съм се родила двайсет години по-рано, е Monsters of Rock в Москва през 1991, веднага след падането на режима – слабо известните по това време Pantera подгряват Metallica и AC/DC. Велико!
Голяма любов с Phil Anselmo. Хаха, не е само до любовта към конкретни банди и фронтмени, а към цяла страница в историята на музиката. Говорим за новатори, създали свой собствен стил и въобще за 90-те, които са изключително разнообразни и богати в музикално и стилово отношение. Не съм от хората, които не слушат нова музика, напротив. Има ужасно много и супер добри нови изпълнители. Просто днес ми липсва онази музикална новина, която създава култ и цяло глобално движение, а може и да променя човешки съдби.
Десислава Лукова е в Instagram.
