© Dssy Mssy
Dssy Mssy (Десислава Панчева) е доста активно момиче, което се занимава с изкуство през деня, а нощем пуска музика за приятели и танцува бясно на интересните събития в София. През последните седмици работи по изложбата на Борис Праматаров, която ще бъде открита през март в галерия Васка Емануилова. В същото време очаква и скъпи гости от Германия – фотографските серии на Митко Митков и видео инсталациите на Franziska Opel са обединени в една обща двойна изложба за Hip Hip Atelier. Освен това през май заедно с Райчо Станев от Нагледна организира уъркшоп с трима от артистите на Nobrow. Очевидно има достатъчно време за работа, след като е приела да бъде куратор и част от творческия екип на Sofia Design Week 2013. Отказва да сподели детайли за програмата на фестивала, защото селекцията и подготовка на събитията тепърва предстои.
Първите ти спомени, свързани с музиката? Още от първи клас в основното училище имаше задължителни часове по народни танци, аз свирех на ксилофон в ансамбъла по ударни инструменти. Беше страхотно! За жалост след това се гмурнах в дълбоките депресивни води на пубертета и еуфорията, която ме обземаше до този момент, се превърна в срам. Народни танци – ти луда ли си? И смотани носии – да, бе, да! А какви са тези смешни дървени пластини, по които блъскаш – ксило-к’во?
Кога се запали сериозно? След като се преместих да уча в Брайтън. Музикалната сцена там е бомба! Всеки ден се запознавах с безбройните разновидности на британската инди рок сцена, 2 Step, Garage, Breakbeat, R’n’B. Човешката страст за музика се мултиплицира ежедневно когато попадне в толкова разнообразна културна среда.
Говориш доста и за периода си в Милано? След колежа в Англия се преместих в Италия. Проклетото английско време все пак успя да ме сдуха, а и вече не понасях да се размотавам денонощно с чадър под ръка. В Милано живеех много близо до клуб Plastic с петъчните партита събития London Loves. Организаторите го определят като The Place To Be For A New Sonic Youth Of Fucked-up In The Head. Много точно казано! Година по-късно започнах работа в The Rocket – любимо място за парти на всички яки рок банди и диджеи, които имат концерт или парти в Милано. Собственикът на клуба бързо осъзна, че няма голяма полза от мен зад бара, освен експедитивното пресушаване на няколко бутилки текила (заведението черпи!) и десетина счупени чаши на вечер. В следващите няколко седмици бях наказана да чиракувам на две момчета, които пускаха музика всеки петък и организираха концерти на култови ъндърграунд банди. Така започнах да пускам музика без претенцията за каквато и да е техническа подготовка, а само за удоволствие и забавление.
Препоръчай някой интересен артист. Тези дни превъртам парчетата на Mike Gao, след като неговото Beta World Peace EP ми завъртя главата преди две седмици.
Как би описала подкаста си за Boyscout? Почти всеки път, когато пускам на някакво другарско събиране си казвам, че искам да започна с някои любими парчета, които не са с типичното парти звучене и са доста по-интровертни. Това така и не се случва. Винаги заставам зад пулта и буквално губя контрол над траклиста си. Не мога да се отделя от общата емоция – мощен електрически заряд, който се предава от човек на човек и когато достигне до мен се превръща в експлозия. Обожавам това състояние, но то е присъщо за мен само по време на парти. Настоящият подкаст е подходяща възможност да извадя последния си домашен, сънливо замаян и замечтан iTunes плейлист и да ви пожелая приятен уикенд.
Повече за Hip Hip Atelier – тук.
