Искате ли да спасите човешки живот, пита неизвестен глас минувачите по улиците на Стокхолм в откриващите кадри на Квадратът. Уловката е, че спасението ще дойде с дарение на пари и всяко повторение на думите ги тривиализира, докато се превърнат в поредното препятствие по осеяния от просяци път към работа. Последният филм на Ruben Östlund поставя немалко провокативни въпроси, къде по-деликатно, къде със същата гръмкост, пречупени през ежедневието на едно от най-развитите либерални общества в света, често упреквано, че е прекалило с политическата коректност.
Квадратът проследява няколко нелепи епизода от живота на куратор на музей за съвременно изкуство (силна роля на датчанина Claes Bang), ограбен от джебчии, докато жонглира между работни проекти, романтичните атаки на млада американска журналистка и грижата за две малки дъщери. Кражбата отвлича вниманието на Kristian от основния му професионален приоритет – поставянето и промотирането на предстояща експозиция – малък, светещ квадрат на площада пред поверения му музей, метафора за идеален свят, в който хората си помагат и са равни. Извън очертанията на утопичния правоъгълник, филмът показва доста различна реалност, в която улиците са все по-опасни, обществото все по-поляризирано, хората мнителни и отчуждени, а просяците имат претенции какво да им купите за ядене.
Контекстът е ясен – разширяващата се пропаст между бедни и богати, нарастващите проблеми с имиграцията в скандинавската държава, клопките на политическата коректност, потенциала за манипулиране медиите и видимото примирение на обществото с всички тези проблеми. Именно конфликтите и страхът от тях са в сърцевината на миналогодишния носител на Златна палма в Кан, в който Östlund сблъсква идеали и реалност, за да хвърли доста мизантропски поглед към всички свои герои от плахите либерали с електрическите им автомобили, през новото поколение рекламисти и фетиша им за вайръл-и, до хората, които по една или друга причина изкарват прехрана и търсят подслон по тротоарите. Критикува съвременното изкуство като често претенциозно и елитарно развлечение и принизява публиката му до отегчени, немощни консуматори или обикновени позьори.
Квадратът също не е без своите недостатъци, като най-сериозният сред тях е разточителното му времетраене – цели два часа и половина, които натежават към края на филма, и убиват инерцията на иначе интелигентната, брутална сатира на шведския режисьор. В поддържащи роли се отчитат Elisabeth Moss, Dominic West и Terry Notary, който е абсолютно фантастичен в най-некомфортната сцена на филма и в продължение на няколко минути става диво животно, което тероризира на гостите на формална вечеря като част от пърформънс, който неусетно минава всякакви граници. Подобно на съвременното изкуство, Квадратът е понякога труден и изискващ, но има какво да каже и го прави с режеща сатира, ужасно сухо чувтсво за хумор и много неудобни моменти, в които доста от зрителите му вероятно биха се разпознали.
Квадратът е в програмата на София филм фест.
