Ревю: Big Fish Theory на Vince Staples

Vince Staples си прави голяма услуга, като издава втория си студиен албум Big Fish Theory в един ден с мегаломанския проект на DJ Khaled и точно седмица преди поредния спасителен пояс на Jay-Z. Противоречивата битка и на моменти не особено вдъхновяваща битка на съвременните хип-хоп титани е неочаквано добър фон за последното хипер достижение на Staples, което (най-вероятно) няма да продаде милиони, но ще остане в историята като брилянтен втори том от авангардните и много интровертни съчинения на един от тримата най-големи таланти в съвременния рап. След разточителния и заслужено обявен за един от най-добрите албуми на 2015-а двоен дебют Summertime ’06 и интересното експериментално EP Prima Donna от 2016, Staples не оставя празна година в дискографията с авангарден електронен албум с рап бенгъри, който  смесва откровената му и неизследвана досега любов към чикагския хаус и детройтското техно, разделяща политика и непрекъснати социални трусове.

Макар още с първите два сингъла от албума BagBak и Big Fish и гостуването в Humanz на Gorillaz да се усещаше мракобесната индустриална атмосфера и нетрадиционна конструкция на проекти като Yeezus и The Life of Pablo например, вторият албум на Staples е стегнат и относително кратък бенгър с експерименталната продукцията на противоположни инди продуценти като Zack Sekoff,  Jimmy Edgar, Justin Bon Iver Vernon и Flume и гостуващите вокали на Kilo Kish, Kendrick Lamar, Juicy J, Ty Dolla Sign, Damon Albarn, Ray J и ASAP Rocky. Последното е малко условно казано, тъй като по-голямата част от изброените имена само маркират по няколко строфи – единствено Kish продължава масивното си присъствие в няколко парчета, за да напомни по най-добрия начин за Surf от Summertime ’06. Няма лошо, защото заплашителният речитатив на бившия член на бандата Crips не се нуждае от никаква помощ, за да описва трогателни картини на мрачна меланхолия, смърт и апокалиптични разрушения (How am I supposed to have a good time when death and destruction is all I see?), самота, суицидни мисли и болезненото разминаване между артиста и неговата публика (Propaganda, press pan the camera/Please don’t look at me in my face/Everybody might see my pain/Off the rail, might off myself).

Едно е ясно за Vince Staples – двамата с другия разтревожен талант Danny Brown дърпат Kendrick Lamar за сакото доста заплашително не само като текстове и потентни лични наблюдения и истории, но и като болезнена артистична иновативност.

Big Fish Theory (Def Jam) е на пазара.