Обложките на стандартната (ляво) и deluxe (дясно) версията на Oxymoron
Schoolboy Q е готин пример за това как качественият гангста рап въобще не смята да умре. Напротив, ще става все по-интересен и актуален, особено ако продължи да прави прави секс с добрите млади продуценти и арендби изпълнители и бяга като дявол от тамян от повтарящия се еднакъв трап. Освен това лосанжелиският лейтенант на Top Dawg Entertainment и отдаден член на групата Black Hippy (заедно с Ab-Soul, Jay Rock и Kendrick Lamar) се разбира добре с другата силна и нова групировка на източното крайбрежие (А$AP Mob) и не влиза в излишни бийфове. Третият албум на Schoolboy Q и негов дебют за голяма звукозаписна компания се появява след многократно отлагане и 18 месеца записи с регулярните оправдания: изчистване на права върху семпли и търсене на финалните три трака, които да завършат тази класика – това последното по думите на самия Schoolboy Q. Друга вероятна причина за забавянето е невероятния успех на близкия му приятел и колаборатор Kendrick Lamar, който имаше изключително силна 2013 със своя good kid, m.A.A.d city. Interscope вероятно са решили да изчакват изчистването на продукцията на Q и затихване на хайпа около Lamar, за да пуснат Oxymoron.
Oxymoron e изключителен албум, който като нищо ще надмине успеха на своите съвременници от последните две години, ако не по продажби и ротации, то поне като вдъновяваща продукция на откровен рапър, който работи добре в комбина, но спокойно се заканва да ги бие всичките. Schoolboy Q e направил много въздействащ и дълъг (15 трака в почти час времетраене) разказ с тежък бас за тъмния свят на успокоителни медикаменти с рецепта и историята на лосанжелиската банда Crips. На пръв поглед първосигналните заглавия в траклиста издават съществена част от замисъла на Q – албумът започва с красноречивото Gangsta, минава през зелените полета на Collard Greens и приключва с още по-смелото Fuck LA. Oxymoron обаче не е типичния гангста рап диск с ограничен арсенал, а лична изповед към дъщерята на Quincy Matthew Hanley, която участва с няколко скита и се появява многократно в текстовете, видеата и дори върху стандартната обложка на албума. Невинността на Joy в обичайната поза и шапка на своя баща се противопоставя на заглавието на диска и обложката на луксозната версия на Oxymoron, върху която Schoolboy Q позира със същата шапка и балаклава.
В албума гостуват обичайните заподозрени Kendrick Lamar, 2 Chainz, ASAP Rocky, Jay Rock и Tyler, The Creator, но Schoolboy Q не се е посвенил да покани и старата школа гангста легенди Raekwon и Kurupt. Сред продуцентите в описа се забелязват имената на Boi-1da, The Alchemist, Mike Will Made It, повсеместния Clams Casino, DJ Dahi и домашните TDE продуценти Digi+Phonics и THC. Pharrell забравя доброто си настроение и познатото стакато пляскане за Los Awesome (чудна престъпна колаборация с Jay Rock), a Tyler, The Creator и Kurupt правят от The Purge трак, достоен за най-мрачните микстейпове на аптекарски продуценти като SpaceGhostPurrp. Raekwon се разписва във wu-tang clan-ското дух-куче парче Blind Threats, a най-обещаващият американски соул и арендби певец (помнете ни думата) BJ The Chicago Kid се включва в футуристичното и много любовно Studio, едно от най-силните парчета в албума. Друг връх е седемминутната Prescription/Oxymoron, която описва в детайли медикаментозната кома на Schoolboy Q и неспособността да се пребори със зависимостта от подобни лекарства. Грехота е да пропуснем и отличното Hell of a Night на DJ Dahi (продуцент на Worst Behavior на Drake и Money Trees на Kendrick). Истинската тръпка на този албум се крие в разнообразната продукция и текстове, съдържателна и добре издържана основна тема и хипнотични запомнящи се и различни една от друга мелодии, които обсебват още след първото слушане. Oxymoron е огромна крачка напред за Schoolboy Q, с която се доближава и може би дори надминава последните дискове на Lamar и A$AP Ferg. Пътят към върха на юг от Ел Ей е само един.
Oxymoron (Top Dawg Entertainment/Interscope) е на пазара.
