Вторият албум на The xx не стадаше от прословутия и често срещан синдром в дискографията на групи, постигнали невероятен успех още с дебюта си и (в случая на конкретното трио) наложили една много приятна мистерия върху и без това достатъчно потайния им инди поп. И все пак, четири години по-късно, Coexist продължава да звучи като албум на група, която не иска да повтаря посоката на едноименния си дебют, но въпреки това въобще не е уверена накъде да се насочи. Излезлият на фаталния петък 13-ти трети I See You е дългоочакваното завръщане на Oliver Sim, Romy Madley Croft и Jamie Smith с малко по-различен, нюансиран, определено атмосферичен и приятно минорен звук на група, успяла да се презареди с нова енергия покрай дългогодишните записи в Лос Анджелис, Рейкявик, Марфа и Лондон. Не си мислете, че говорим за по-екстровертен и положителен албум на весели хора – не, The xx са успели отново да намерят по-разпознаваем звук и по-позитивна концепция за композиране и текстове от останалите съвременници в умната (да се чете леко експериментална) индитрониката и дрийм поп.
Макар още oт първия звук на семплирани рогове в откриващото Dangerous да става ясно, че си имаме работа с различна и вълнуваща нова концепция, I See You не е албум, който може да бъде обикнат само с едно слушане. Музиката очевидно е завой встрани от първоначалния притаен драматизъм на групата – отличителното влияние на продуцента Jamie xx и миналогодишния му солов албум In Colour е повече от осезаемо, като групата дори си позволява да използва семпли в една част от десетте парчета. Разпознаваемите, допълващи се и много индивидуални гласове на Sim и Madley Croft са си съвсем същите и няма място за грешка – The xx просто са успели да измислят как да звучат тотално различно и все пак абсолютно в своя стил като английски факирчета. Именно това е най-лесно забележимата промяна в звука на групата като цяло – и тримата са станали още по-добри и уверени в музикалния си талант на вокалисти, продуценти и диджеи, китаристи и текстописци и са разбрали как да го синтезират в нещо ново, но типично The xx.
Наличието на определени семпли съвсем не променя изцяло характерния стил, а само го обогатява с елементи, които не сме очаквали. И нека споменатите семплирани рогове и тътрещ се танцувален бийт на откриващото Dangerous не ви заблуждават, че става въпрос за положителен happy house албум. I See You е същата екзистенциална и интимна дипломна работа, започната още от едноименния дебют The xx. Чувствителният и раним свят на Sim и Madley Croft е отново на показ. Крайно емоционалното Brave for You е вдъхновено от покойните родители на Madley Croft, A Violent Noise засяга тъмната страна на типичния хедонизъм, брилянтното Say Something Loving описва проблемите в една емоционална връзка с прелестен и много бавен дъб ритъм, семпъл от 70-тарското дуо Alessi Brothers и истински проникновен текст (Say something loving, I just don’t remember the thrill of affection/ Here come my insecurities, I almost expect you to leave ), праволинейният 4х4 ритъм и тропически хаус в чувственото Lips (My name on your lips/Your air in my lungs/Drowned in oxygen) пък е истински привлекателен секс между двама души, без да бъде описан прекалено експлицитно, а Test Me закрива цялата красота с величествен инструментален и много атмосферичен пасаж, кулминиращ по възможно най-неочаквания и напрягащ космичен начин. Меланхолията и емоционалният заряд на третия албум на The xx се крият не само в потентните текстове и богата музикална палитра, но и в непрекъснато прокрадващата се тишина и спотаен мрак – толкова интимно, че всеки момент очакваш двамата братя от Inc. No Wolrd да се включат с малко незабележими госпъл вокали в някои от припевите. Красива работа.
I See You (Young Turks) е на пазара.
