Ревю: Yeezus на Kanye West

Тео Чепилов е градска легенда и много кадърен писач, който напоследък се занимава с промотирането на дебютния си късометражен филм като режисьор, артистите на Facing The Sun и партитата Легенда.

С албумите на Kanye никога не знаеш какво да очакваш. Без значение дали е Dark Fantasy, To The World или No Church In the Wild първото парче винаги е като откриващата сцена във филм на Tarantino – премислено, дозирано и задаващо целия тон на следващия час и нещо. Затова онези първи магически секунди, когато започват откриващите звуци и се потапяш в новото късче от света на Kanye West, са толкова важни и винаги трябва да им се насладиш изцяло. В тази връзка Yeezus стартира с един от най-кривите бийтове, излизали от студиото на Mr. West: инструменталът на On Sight спокойно можеше да е продуциран от Aphex Twin, а в действителност се оказва, че е със съучастието на Daft Punk. Следващото парче пък, съвсем тематично е кръстено Black Skinhead, има ритъм достоен за Marilyn Manson и текст с дълбочината на James Baldwin.

Всички съмнения, че това е мазен поп албум са моментално разсеяни. Все пак след 6 студийни албума, 2 лайф диска, 3 видео албума, 2 микстейпа, 96 сингъла, 10 промо сингъла и 86 клипа, всичките успешни в една или друга степен, Kanye West може и си прави каквото си иска. Не случайно Rolling Stone го обяви за артиста на миналото десетилетие. И това беше преди Niggas in Paris, Mercy и Clique.

Kanye West на The Governors Ball Music Festival, 9 юни © Forest Woodward

Според легендата в първи клас учител казал на майка на Kanye как той никога няма да страда от липса на самочувствие и се оказал прав – доста топки се искат да кръстиш албума си Yeezus (комбинация от прякора му Yeezy и Jesus), а вътре да се обявиш за the only rapper compared to Michael и да сложиш текст като I just talked to Jesus, he said What’s up, Yeezus?. Грандоманията в лириките настрана, албумът е просто в космоса като продукция – бийтовете са направо от 2014, със сериозни трап-степ влияния, особено осезаеми в иначе политически ангажираното New Slaves, което без връзка завършва със семпъл от Gyöngyhajú lány на Omega (печално известна у нас във версиите си на Scorpions и оркестър Южен Вятър).

Впечатление прави и Chief Keef-ското парче Hold My Liquor, което спокойно може да мине за римейк на Hate Bein’ Sober, а следващите позиции до 10 нетипично за албумите му са запазени за slow-jams и лични текстове за разбитото му сърце.Въобще дали заради фактът, че е записван в лофт някъде в Париж и в студиото на Rick Rubin, или поради милиони други лични причини, Yeezus звучи като първи албум на млад артист, не като седми на продуцент, който си е разширил камината, за да събере върху нея статуетките си. Без съмнение смазващо добър и неочаквано силен, този албум след години ще е в графа класика. А що се отнася до Kanye – цялостното му отношение към живота се крие във великата рима: You see it’s leaders, and it’s followers/But I’d rather be a dick than a swallower.

Yeezus (Def Jam/Roc-A-Fella) e на пазара.