Ревю: Соло: История от Междузвездни войни

I have a bad feeling about this.

(ВНИМАНИЕ: СЪВСЕМ ЛЕКИ СПОЙЛЕРИ)

Не съм Star Wars nerd. Не знам на колко години е Chewie, или пък Darth Vader, но харесвам Междузвездни войни и почти всичко свързано с тази вселена. Отивам на всеки следващ филм с големите очаквания на детето в мен и никога не подхождам сякаш очаквам шедьовър в стила на оригиналната трилогия – зрелият мъж (по всеобщо мнение) в мен знае, че това не е възможно. Този вътрешен баланс е крехък за опазване, особено когато последните няколко години повторното запалване на франчайза осмисля коледните празници на няколко поколения и в същото време ги поставя на тръни. Дали новата продукция заема достойно място в канона, дали поредният спин-оф е достоен сам по себе си. Сам по себе си, този така крехък баланс зависи и от това доколко детето в теб е още силно. Да кажем, че при мен все още си е добре и именно този факт спасява отношението ми към Соло: История от Междузвездни войни, поне донякъде.

Имам сериозна дилема. От една страна филмът ми харесва визуално, декорите, малките детайли, второстепенните персонажи – всички са красиви и успяват да ме потопят в приказната вселена на Междузвездни войни. Водещите персонажи обаче развалят цялото първоначално впечатление. И докато Rogue One успява да установи супер симпатични (и непознати за мен) персонажи от нула до край, Соло се проваля безславно точно в тази задача. Разбира се, чел съм всяка новина и съм наясно, че продукцията не е минала без сериозни проблеми. Rogue One също бе съпроводен от доста тревожни слухове и допълнителни презаснемания, но резултатът е коренно различен.

Да играеш такъв иконичен образ и герой като младия Han Solo със сигурност на е лесно. Нищо против Alden Ehrenreich, който сигурно има своите качества, но тази роля просто не е неговата. Вътрешната мотивация на младия Han е тотално подмината. Ehrenreich се шматка насам-натам с безиразния поглед на момче на сериозни успокоителни, което няма нищо общо с харизмата на героя на Harrison Ford. Надеждата, че работата с преподавател по актьорско майсторство е била само за полиране на образа, остава напразна. Истината е, че играта на Alden може да закопае дори и нулеви очаквания към себе си в ролята на Han Solo. И докато нахаканите му реплики успяват да изтръгнат една-две усмивки, всяка поява на Emilia Clarke успява директно да ме довърши. Съжалявам, но девойката от Игра на тронове вече успя да погребе един филм от друга сериозна поредица преди три години и здравата логика би трябвало да диктува да не й поверяват подобни сериозни роли (любовният интерес на Han Solo) никога повече, но някой спец решава да я ангажира в ролята на Qi’ra – персонаж с неясна мотивация и нулево присъствие на големия IMAX екран, който оказва пагубно влияние върху филма.

Хубавото е, че през по-голямата част от времето госпожицата липсва. Това дава възможност на истинските звезди във филма да блеснат. Beckett (Woody Harrelson) е по-добрият прототип на Han Solo – истински разбойник, който се намества много добре в небрежарската роля на същински звезден пакостник. Заедно с Val (Thandie Newton), неговата партньорка в бизнеса и в живота, го играят първата двойка между различни раси във вселената на Междузвездни войни. И на последно място, но не и по значение – Donald Glover. Знаем, че е истинско мулти-функциално явление в съвременната попкултура, не съм в час с музикалната му кариера (еми влез в час бре, младеж – бел.ред.), но като актьор и най-вече в ролята на младия Lando Calrissian направо отвява. Още с първата си поява на екрана, веднага дава да се разбере, че кастингът му е право в десетката. Органичен, точен и правилен портрет на измамника комарджия Lando, с който Billy Dee Williams със сигурност ще се гордее. Paul Bettany също се представя достойно в ролята на садистичния Dryden Vos, но финалният така наречен обрат го деноминизира в известна степен.

На Соло му липсват немалко неща – по-равномерно темпо, повече дълбочина, предистория и подробности за новите персонажи, без да се бърза. По този начин всички тези имена, които чуваме за пръв път, могат да придобият повече смисъл и да успеем да си изградим връзка с тях. И така, вместо само да се наслаждавам на страхотните ефекти и приключенски сцени, мога да напусна киносалона и емоционално зареден. Ако говорим за добрия стар екшън, детето в мен (все още) надделява. Особено в свят, в който ескапизмът се е утвърдил като единствения смислен социален опиат. Бих го гледал отново с приятели и големи пуканки. Но ако не успея, детето в мен няма да се обиди. Все пак, няма да е нито първият, нито последният филм от разширената вселена на Междузвездни войни. Ще има и други. Вероятно доста по-добри.

Соло: История от Междузвездни войни е по кината в петък.