ReelFeel продължава амбициозната пролетна програма с вашингтонския гигант на интелигентния олдскул и независим хип-хоп Oddisee – пичът, който си играе с широките граници на своя жанр и го напоява с много бързи и стряскащо акуратни социални и много лични речитативи, запомнящи се соул и джаз елементи и тотална липса на желание да компрометира и комерсиализира своя убийствен стил. Изключителни продуцентски и поетични умения на Amir Mohamed el Khalifa са го превърнали в един от най-интересните артисти на американската рап сцена, които избягват да се опират прекалено много на старата си дискография и предпочитат да се откриват непрекъснато с нови проекти и дълги тримесечни турнета по целия свят. Излезлият през февруари единадесети албум в дискографията The Iceberg е безспорен шедьовър с положителни оценки от New York Magazine, Vulture и NPR Music, а първият концерт на Oddisee в София с дългогодишната му банда Good Company е добър повод да го поразпитаме за съвременните проблеми в Америка, смисъла от турнетата и любимия му суперизвестен рапър.
Къде те откриваме, как върви турнето и как се чувстваш? В момента съм във Франкфурт. Колкото до турнето – дотук добре. Повечето концерти са разпродадени предварително, публиката е чудесна и одобрителна, имаме чудесна връзка помежду си. Фантастично е, нямам никакви оплаквания.
Намираш ли някаква разлика в публиката от двете страни на океана? Единствената разлика е, че английският им е втори език. Европейците нямат чак толкова силна връзка с моите текстове като хората в Щатите, но имат по-сериозно отношение към цялостната атмосфера на самата музика. Не става само въпрос да говориш езика, а да разбираш разговорния речник, жаргона, референциите и цялостния контекст. Понякога дори англичаните не могат да го разберат това. Един пример: мога да изпея строфа, свързана с американската история, а ти можеш да разбереш думите, но не и самото значение. Може да си англичанин или канадец и въпреки това да не разбираш целия смисъл на моите текстове.
Евала за фантастичния албум. Къде се намираше чисто емоционално, докато работеше по The Iceberg? Какво се случваше в живота ти и кои емоции искаше да вкараш вътре? Благодаря. Идентичността ми е тясно свързана с това да съм едновременно чернокож, арабин и мюсулманин – общо взето това, което всички по света мразят в момента. Нещо повече, аз съм син на емигранти. Това са част от нещата, които ме определят, но исках да накарам хората да се вгледат по-навътре и да осъзнаят, че има още много, не просто да ми обръщат внимание на мен като на артисти, но и да се влгедат в различните ситуации около нас. Ето защо албумът се нарича The Iceberg – под повърхността се случват доста неща.
Разкажи малко повече за самото композиране и записи на новите песни в албума. Композирам по един и същ дигитален начин за всеки нов албум. Няма разлика. Първо композирам целия албум от начало до край и след като приключа, записвам, миксирам, предавам го на лейбъла. След това се фокусирам върху разходките.
Брутално откровените и искрени текстове натискат пръст право в раните на съвременна Америка. Кои са най-големите проблеми в обществото и какво бъдеще има твоята страна? Най-големите проблеми са очевидни и не се нуждаят от допълнително обяснение. Най-сериозните проблеми в Америка са същите като тези на останалия свят. Хората стават все по-консервативни ксенофоби, белите се страхуват от това, че начинът им на живот се променя. Страхуват се, че мюсулманите ще ни превземат и африканците ще им окупират работните места, жените и всички други неща. Подчертавам, че това го има навсякъде по света. Този албум е писан от американец в Америка, но проблемите в него не са типични само за нея. Питайте Великобритания, Франция, Филипините, Швеция – всичките имат абсолютно същите проблеми, затова нека не ги превръщаме изцяло в американска проблематика, защото трябва да се обединим и да осъзнаем, че голяма част от споменатите неща са проблеми на целия свят. Ето на такова място се намирах, докато записвах албума. Едно от най-големите ми притеснения е, че все още не сме стигнали до, дори в ерата на интернет, най-високото ниво на свързаност и човешко съществуване. Все още гледаме на себе си и своите проблеми като на нещо лично и съвсем отделно. Все още не можем да разберем, че сме всички заедно.
Колкото за бъдещето на Америка, не знам. Ако погледна назад към историята, най-вероятно нищо няма да се промени. Ще преживеем един радикален период в нашата нова история и след това същият този радикализъм ще подпомогне втзраждането на свободното мислене и либерализма, след което отново ще излезе извън контрол за прекалените свободи и ще изплаши хората, след което едни други хора ще искат да ги контролират отново. Същото като в музиката – всичко е циклично. Не мисля, че има за какво да се притесняваме. Трябва просто да го преживеем.
Имаше ли истории, които съвсем умишлено отказа да включиш в The Iceberg? Не, абсолютно нищо. Не съм спестил абсолютно нищо. Не се страхувам да говоря за каквото и да било.
Слушайки Things се чудим дали има някоя неудобна истина, с която си се сблъсквал като гражданин и артист в Тръмпландия? Не, поне не с някакви неудобни за мен. Аз съм чернокож американец, а Trump е просто един от следващите – няма никакво значение. Trump, Obama, Clinton, Bush – едни и същи неща се случват в моя квартал и въобще в цялото общество. Това не е проблем за чернокожите, защото сме родени така и в такива времена. Trump е проблем за либерална бяла Америка, защото трябва да се събудят и да кажат Господи! Афроамериканците са прави, ние наистина сме расисти! Мислих, че сме им казвали достатъчно пъти да го преживеят и че не е голяма работа – все пак робството беше преди 400 години, но мамка му, май са прави!
Преди пет години беше споменавал в интервю за Complex, че не искаш дълга история зад гърба си и нямаш нищо да те откриват наново непрекъснато, въпреки досегашната ти солидна дискография. Още ли вярваш в концепцията за дълголетие чрез неизвестност? Абсолютно. Стратегията ми е същата и не се е променила въобще. Движа се много леко през живота – не притежавам много вещи, не си пазя снимки, не притежавам дори собствени си албуми. Моите хора са номади – пътуваме с малко багаж и така се чувстваме най-добре. Не искам да обезкуражавам новите фенове и да ги изумявам с това колко дълга дискография имам зад гърба си. много по-добре е за тях да я открият сами за себе си. Нека го направят по този начин. Не изпитвам нужда във всяко следващо интервю да обяснявам как съм бил тук и там и съм правил това и онова. Самодоволството е абсолютно излишно. Не виждам никаква икономическа и артистична полза от това да се обяснявам прекалено много за живота ми досега. За момента изглежда, че тази стратегия работи добре за мен, след като се занимавам с музика от десетилетия и феновети ми са от 16 до 55-годишни. Оставил съм хората да ме откриват както те искат.
Препоръчай някой албум, който слушаш през последните седмици. More Life на Drake – велик е. Излезе съвсем скоро, а вече съм го слушал десетки пъти. Drake е единственият рапър, който разбирам. Той е един от малкото мейнстрийм рапъри, които говорят за истинските емоции и чувства в живота и разбира се, не пропуска да обърне внимание и на материализма – последното не ме влече особено, но когато говори за емоциите между мъже, жени, приятели и роднини е различно – а той ги коментира наистина често. Drake не пропуска и темата колко е трудно да имаш успешна кариера постоянно и хората около теб да са щастливи. Няма много рапъри, които правят нещо подобно. Един от любимите ми текстове на Drake е I gotta get on a bus and get back on the road/Get what I can out the country/And then I just get on the jet and go back to the cold (The Language от Nothing Was The Same – бел.ред.). Когато чух тази строфа, бях на турне и се опитвах да изкарам колкото се може повече пари, за да изхраня семейството си. След края на турнето летях обратно до Ню Йорк, валеше сняг, Хъдзън бе замръзнала и просто си помислих: Този пич просто разбира какво е. Не става въпрос само за концерти и купони с много пиене и жени. Тръгваш на турне, изкарваш колкото можеш и се прибираш у дома – той разбира какво означава това и чувствам някаква прилика със самия себе си, защото правя същото. Излизам, изкарвам си парите и след това се прибирам у дома при жена ми и моето семейство.
Oddisee е в Sofia Live Club на 7 април след 21:00. Билетите струват 25 лева в мрежата на Eventim. Повече информаиця за събитието има тук.
