Ulay търси себе си в София след месец

31.03.2017 Редакторите Култура

Странна работа. Кофти държава, супер изложби всеки месец, понякога и по няколко. Фондация Мусиз продължава да се изхвърля ужасно приятно с поредното сериозно име, което гостува за своята първа самостоятелна изложба в София. Осмото издание на артистичната и доста образователна платформата Майстори на фотографията представя Ulay: брадатият харизматичен артист от онова сълзливо видео в документалния филм за Marina Abramovic, който работи и съжителства с нея в продължение на години и участва дейно в най-силните им съвместни проекти. Най-влиятелната креативна двойка в света на изкуството за години наред се разделя с доста впечатляващ пърформанс на Великата китайска стена и не се вижда в продължение на години преди случката от The Аrtist Is Present, което не пречи на Ulay да съди Abramovic за пропуснати ползи и опит да изтриe името от съвместната им работа през 2015.

Така де, любовта и парите трудно могат да съжителстват заедно, нали? Германецът Frank Uwe Laysiepen всъщност се занимава с изкуство от края на 60-те и има множество самостоятелни и групови изложби в цял свят. Първото представяне на Ulay в България започва с някои от емблематичните му работи, в които художникът се концентрира върху собственото си тяло и неговото социално отчуждение, а след това продължава да въвлича зрителите в сериозен диалог с презентации на отношенията му с неговите събратя, независимо дали това са близки приятели, или напълно непознати. Ако търсите по-лесничко обяснение на случващото се, основната идея на Аз Другият e да представи работата на Ulay през призмата на неговите междуличностни отношения, неразделна част от неговата работа през последните десетилетия.

Освен някои проекти от пърформанса и фотографията, изложбата включва и непознати и често пренебрегвани документи от дългата кариера на Ulay като дневници, рисунки, снимки от пътувания, звукозаписи и други подобни. Няма как да не посегнем и към каталога на Аз Другият за още яснота върху около историята на този забележителен художник и неговото безспирно, неуморно търсене на собствената идентичност, разкъсван между многообразните символични светове, хора, места и медии. Всичко това след по-малко от месец, така че екстра и наздраве за Мусиз.