DIRTY PROJECTORS – Dirty Projectors (Domino)
На Dave Longstreth, лидер на нюйоркското експериментално инди комбо Dirty Projectors, не му е никак лесно напоследък. Осмият едноименен албум на групата е почти солов проект на Dave и откровена терапия след раздялата му с вече бивша приятелка и член на групата Amber Coffmann, още един член на бандата в лицето на Angel Deradoorian и въобще със старото звучене на Dirty Projectors, заменено с изцяло с по-експерименталното арендби на предшественика от 2012 Swing Lo Magellan. Всяко едно от деветте парчета в Dirty Projectors е съсредоточено върху различните аспекти от драматичните раздели – от злобното сбогуване и намразване в Keep Your Name (What I want from art is truth, what you want is fame), през неизбежната носталгия по всички добри и лоши моменти в Up In Hudson, та чак до съдължителните бегли самоубийствени мисли в Little Bubble. Колкото до инструменталните, всичко е толкова богато орнаментирано, виевито, непостоянно и многопластово, че няма как да не се задъхате и да не мислите за човек, който дълбае съвсем целенасочено в композициите само и само да се изгуби сам в тях. Въпреки че подобно тенденциозно писане не винаги е продуктивно, Longstreth някак си е успял да се справи още веднъж.
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
THUNDERCAT – Drunk (Brainfeeder)
Третият виртуозния басист Stephen Bruner е инструментален шедьовър и шегаджийски, не не по-малко искрен поглед върху ежедневните неволи и проблеми на един от основните виновници за това модерният джаз да се чувства комфортно в класациите. 23-те секси парчета в близо едночасовия опус на Thundercat са богато нюансирани Психеделични пиеси за пиано, китари, синтезатори и вокални гармонии, които се движат спокойно между фънк, соул, хип-хоп и дори яхт рок с помощта на очаквани гости като Kendrick Lamar (Walk On By), Pharrell Williams, саксофониста Kamasi Washington, легендите Kenny Loggins и Michael McDonald (Show You The Way) и Wiz Khalifa. Продукцията в по-голямата част от траклиста е споделена с Flying Lotus и рядко надминава времетраене от една-две минути, но това не пречи музиката да се лее елегантно като едно цяло. И макар подобна музикална палитра да е изключително подходяща за по-абстрактни текстове и речитативи, Bruner предпочита по-откровения и директен език и коментар върху редовните му теми – алкохолизъм, безпокойство и любовни разочарования. Добра компания за другите подобни шедьоври от последните години, You’re Dead! на Lotus и To Pimp A Butterfly на Lamar.
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
ODDISEE – The Iceberg (Mello Music Group)
Amir Mohamed el Khalifa e от онези постоянно търсещи и не особено популярни американски продуценти и mc-та, които реагират на социалното неравеноство и проблеми с приятно овладяна политизираност и много симпатична комбинация от грандиозна инструментална чувствителност и истинска хип-хоп душа. Оddisee анализира в такива въздействащи и на моменти дори смразяващи подробности настоящите проблеми (полицейско насилие) и брутална (класова) разделеност в Щатите, че на моменти може да забравите са изключително силната продукция и брилянтно 90-тарско използване на семпли и мелодии от живи инструменти. Свръхзаредените и много дълбоки текстове са най-добрият социален коментар, който сте слушали през последната година и това е способно да изиграе лоша шега на всеки артист с по-сериозни амбиции за доминация в чарта. Oddisee обаче не спада в тази група и не се оплаква. The Iceberg e прекалено интелигентен албум за масовата аудуитория, който обаче трябва да бъде слушам многократно и с повишено внимание. Дори и да не следите текстовете, няма как да не бъдете очаровани от величествената продукция, съчетала в себе си тонове пластове и диско, джаз, соул, фънк, хип-хоп и арендби елементи.
Слушай в Spotify / Купи от iTunes / Oтиди задължително на концерта му в София на 7 април в Sofia Live Club
STORMZY – Gang Signs & Prayer (#Merky Records)
Доживяхме да пишем за грайм дебют, но Stormzy си заслужава. Неслучайно, дебютният албум на грайм mc-то от Южен Лондон стигна до върха на английската класация в началото на март. Първият урок от Stormzy е да не подхождаме с предубеждение – ако съдим само по официалните видеоклипе в неговия YouTube профил, Stormzy може да ни се стори като поредния бранд посланик на Adidas и H&M с неясно бъдеще, но Gang Signs& Prayer поставя всички и всичко на мястото си с жестоко остроумие, бяс и куп неочаквани идеи, надскачащи жанровата ограниченост на този популярен английски стил с глобален потенциал зад гърба си. Skepta, Wiley и останалите пионери са сцената вече са се доказали, но младокът Michael Omari нахлува в предмите им редици със същия хъс и сериозен талант на своите учители. Праволинейните грайм парчета са достатъчно силни, за да хванат неподготвен всеки слушател, който не очаква леки и много смели завои към госпъл територията на по-спокойни пиано балади (Blinded By Your Grace Part 1) и позитивно арендби (Cigarettes & Kush с Kehlani и Velvet със семпли от Nao). Момчето може не само да рапира, но и да пее с много деликатен и раним глас, без въобще да му пука. Похвално.
