Drake смята да си вземе дълга почивка след турнето за суперуспешния, разпилян и безжизнен албум Views и мрънкането за бивши гаджета и тегавите аспекти на славата поне до 2018, ако може да му се вярва от последните няколко строфи на Do Not Disturb – закриващото парче в новия студиен проект More Life, още един свръхдълъг 81-минутен плейлист с 22 нови парчета, които изглеждат обречени да доминират в стрийминг класациите поне до лятото. Първоначалното объркване и догадки какво точно има предвид под плейлист и защо More Life не е просто албум или най-малкото микстейп отпадат още след първото слушане. Новата жанрова колонка в дискографията на Drake е добър начин да се опише подхода на канадския рапър към целия проект – макар и името, вокалите и почеркът му да присъстват в почти всички песни, доста често Drizzy е в абсолютно съзнателната съзерцателна позиция на безшумен и уважителен наблюдател на своите гост колаборатори и продуценти. Вместо да събере едно много приятна селекция от любимите си песни и вдъхновения, Aubrey Graham започва на чисто и решава да ангажира най-добрите. More Life може и да звучи като продължение на Views, но всъщност е доста по-разностилна колекция и почит към всевъзможните му музикални вдъхновения и герои с определен акцент върху независимата английска електронна музика, грайм култура и тропически и южноафрикански хаус.
Добрата новина е, че всместо да звучи като междинен проект с тук-таме гениални и доста отпаднали съвместни проекти, More Life демонстрира сериозния вкус на Drake, способност да курира най-интересните възможни изпълнители и доста приличното ухо за нетипични мелодии, които не сме чували сред почти нито един от изпълнителите в неговия жанр. Повечето гласове и ръце в студиото всъщност разнообразяват крайния резултат и го пълнят с много повече енергия, красиви звучи и отлична самоувереност – на моменти, плейлистът на Drake сякаш се опитва да компенсира за всички пропуснати възможности в своя предшественик. Както споменахме още в началото, Drake не само курира и усъвършенства любимите си звуци от последните десетина години, но и няма проблем да отстъпи с крачка назад за сметка на своите забележители гости. И докато Views беше беден на рапъри и достатъчно запомнящи се гости (без да броим Rihanna), то More Life заслужава своето име във всеки един възможен аспект. Вместо да подбере прилични гост изпълнители до себе си във всяко парче, Drake доста често направо отстъпва титулярното място на гиганти като Giggs, Kanye West и Skepta – все имена, които могат да обладаят всяка песен дори с един единствен припев и да я направят своя собствена.
Примерите за последното са повече от красноречиви. 4422 си е откровенa, много бавна и чувствена балада на Sampha без никаква следа от Drake, която може да присъства без какъвто и да било проблем и в Process. Glow e типичен олдскул и много симпатичен Kanye West от епохата на Graduation. Skepta Interlude е откровена двеминутна грайм атака на титуляра от заглавието, която щеше да мачка брутално и в супер успешния му албум Konnichiwa. Giggs получава достойна интродукция от Drake в No Long Talk и KMT, преди да тотално да ги превземе. Young Thug си е същински Young Thug в Ice Melts и лек Lil Wayne в тежкарската колаборация с 2 Chainz Sacrifices. Разочарованите от Thank Me Later и Take Care вече съвсем не могат да се чудят защо Majid Jordan записват за OVO и кога рап музиката стана толкова мека. Афробийт денсхол влиянията от One Dance и Controlla продължават и в последователните Passionfruit, Get It Together с Black Coffee и 19-годишната млада надежда Jorja Smith, Madiba Riddim и Blem – още няколко прекрасни отклонения към чудния свят на 80-тарския поп и арендби, започнали още по времето на Hold On We’re Going Home.
Въпреки прекрасните песни, проблемите с прекомерното времетраене (81 минути ?!?), неумението да редактира и изхвърли седем-осем откровени пълнежа и генералната липса на радикални нови идеи си личат още след първото преслушване. Колкото и да е брилянтно куриран, подобен плейлист действа малко по-добре от познатата This is Drake селекция в Spotify и няма как да не дразни при мисълта какъв завършен албум можеше да се получи с малко по-сериозно пипане. Последното обаче няма никакво значение за продажбите – феновете го изяждат с кеф, поне засега. Пеенето и жестоките мелодии са толкова човешки и красиво преливащи една в и след друга, че повторното пускане е повече от неусетно.
More Life (Young Money Entertainment) е на пазара.
