PREOCCUPATIONS – Ill at Ease (Born Losers)
Preoccupations е една от малкото пост-пънк банди, които вече повече от десетилетие се държат здраво един за друг и продължават да еволюират своя напред и нагоре като добре споена и непоколебима четворка. От разпадането на предишната им група Women и дебюта на Matt Flegel (вокал, бас) и Scott Munro (китара, синтезатор) като Viet Cong с Mike Wallace (барабани, екс-Women) и Daniel Christiansen (китара) е минало доста време (и една злощастна смяна на името), но екзистенциалните тревоги от ранните песни като Death, Аnxiety и Pointless Experience са си все същите, но и по-големи като мащаб. Ill at Ease е невероятно стегнат и пулсиращ албум с осем песни, които водят за ръка през трудните теми за търсенето на смисъл, смъртта и световния апокалипсис. И макар последното да звучи мрачно, петият албум на Preoccupations е някак си лек, препускащ напред, богат и оптимистично настроен дори в най-мрачните моменти. Дали заради включването на повече кийборди и синтезатори или по-овладянаТА агресия, Preoccupations звучат самоуверено, чисто, комфортно в собствената си кожа, но и постоянно намигащи с живителна ирония към собственуя си песимизъм.
Горното съвсем не означава, че групата е загубила и частица от своята първична енергия. Помитащите барабани, пулсиращ пост-пънк груув и пасторален електро-рок на чукащото на вратата Focus са само тийзър за голямото разгръщане, което предстои. Полъхът от мрачната енергия на Joy Division и мелодичният талант на New Order все още са налице: 80-тарското Bastards е от добрата страна на краутрока (Maybe, when you feel it all collapsing/ There’s nothing left here to enjoy/ I think we’re ready for the asteroid), а заглавното Ill at Ease посреща неминуемия апокалипсис с фестивален припев и стена от китари и синтезатори. По-ревностните фенове на крясъците и нихилизма в по-ранните албуми на Preoccupations може да реагират недружелюбно към вероятно най-слушаемия и радиофоничен албум в дискографията на групата до момента. Ill Аt Ease oбаче oмагьосва с начина, по който кара многопластовата музика на канадската група и нейното вроден чувство на обреченост (Andromeda) да звучат едновременно емоционално (Krem2), на ръба между две крайности, жизнеутвърждаващо и по-стегнато от предшественика Arrangements – дотолкова, че да не te оставят да си поемеш дъх в пост-поп-пънк галоп към прекрасния нов свят, ако го има. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP или го чуй наживо в Строежа на 30 септември
VIAGRA BOYS – Viagr Aboys (Shrimptech Enterprises)
Още от дебютния си сингъл Sports (2018) стокхолмските пост-пънкари на татуирания чародей Sebastian Murphy не спират да се въртят около изкривени, но винаги ритмични китарни рифове и злободневна сатира с резки социо-политически ремарки, гарнирайки енергичния си меланж с абсурдизъм, нишови конспиративни теории, гръндж, джаз и соул. Четвъртият (донякъде) едноименен албум на Viagra Boys и (първи за собствения им лейбъл Shrimptech Enterprises) е приятен завой към експериментиране с нови настроения, но без да се променя генералната посока. Murphy поставя Viagr Aboys между истинския живот и форма на висше изкуство – единадесет песни между типичните за бандата социално-политически мотиви и битов смут. Вдъхновеният от щатското турне с Queens Of The Stone Age сингъл Man Made Of Meat открива с крив бас, електрически китари, фънкарски пънк заряд и пародиен текст за един от най-върлите абсурди на днешното ежедневие, а именно преяждането с полуфабрикати, Приятели и OnlyFans. Бързият пост-пънк и демоничен саксофон на величественото The Bog Body рамкира игривия прочит на темите за промяната, смъртта, преходността и забравата, а Uno II забавя темпото с история през погледа на хрътката на вокалиста, която някак си преминава в преглед на дълбока конспирация и вметки за Хърватската война за независимост и съвременната шведска политика. Нататък се шари от кънтри, 90-тарски рок и психеделични синтезатори в гротескова пародия на уелнес културата и мистицизма (Pyramid of Health) до жедневна романтика с обрано пиано и тънък лоу-фай заряд (River King) и сурови, емоционални експозета с дъх на нихилизъм (Medicine For Horses). Минавайки стеганато и хомогенно през дузина стилове и референции, Viagr Aboys разкрива още повече своя джазиран пънк с всяко следващо слушане. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
MODEL/ACTRIZ – Pirouette (True Panther Sounds/Dirty Hit)
Буйният нойз-рок квартет от Бруклин има щастието да пробие сравнително бързо: толкова, че неговият вокалист Cole Haden вече да е бил и текстописец на Miley Cyrus. Oчаквано, вторият албум на Model/Actriz канализира тези (не)волни поп импулси в разпознаваемия кинетичен стил на групата, които продължава да лавира ритмично, смело и похвално оригинално между техно и индустриална готика. Опирайки се още веднъж на своя подход да използват всеки инструмент и звук като барабани, Model/Actriz движи своите фрагментирани, стегнати и стакато мелодии с трудно доловимо поп дива вдъхновение от светата троица Mariah, Kylie и Janet плюс звук, подходящ за претенциозно описание като атонален пропулсивен авангард. Най-ценното качество на Pirouette е как успява да се приземи в далеч по-слушаемо и широко поле на музикалност, без да жертва нищо от своите ДНК и чувствителност. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ANIKA – Abyss (Sacred Bones)
Макар да носи мракобесното име Бездна, третият албум на родената в Англия и базирана в Германия Annika Henderson е приятно тонизиращ и много директен рокендрол, напоен от чувството на неудовлетвореност, гняв и объркване. Записан на магнетофонна лента в легендарното берлинско студио Ханза, Abyss кипи от сурова енергия и заменя прекомерните наслагвания с интуитивна емоционалност, обостренa от решението на Anika да приключи с всичко наведнъж в компанията на жива група за няколко дни. Но там, където Savages крещят и блъскат с юмруци по всичко и всеки, Anika се извисява с чистото желание да осмисли хаотичния свят и неговите тъпотии в сигурната среда на нещо средно между PJ Harvey, 90-тарски гръндж и алтернативен рок, минорна Courtney Love и самоуверен бунт. Независимо дали критикува възхода на фашизма (One Way Ticket) и потентната сила на фалшивите новини (Hearsay) или превръща ненавистта към себе си в силен фестивален химн за изолацията и независимостта (Walk Away), Anika успява да коментира личните си терзания и сложна същност на съвременния живот в хомогенен меланж от гаражни китари, гъгнещ ритъм, великолепен отдалечен глас, аналогов звук и онази енергия, способна да те изкара от мрачните мисли и хвърли право в освобождаващото поле на потна телесна екзалтация. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
KALI UCHIS – Sincerely, (Capitol)
Болеро, регетон, меренге и синтпоп коктейлът на Orquídeas (2024) отстъпват на чувствено арендби, соул, инди и ретро поп в петия студиен албум на Kali Uchis. Белязани от два знакови момента в живота на певицата напоследък, а именно смъртта на нейната майка и раждането на сина ѝ, четиринадесетте песни в Sincerely, почитaт живота, любовта и вътрешната издръжливост с космически меланж от джазирано арендби, дрийм поп, ефирни вокали и оголена уязвимост. Противно на очакванията, откриващата песен в албума е написана преди Uchis да разбере, че е бременна, както и преди майка ѝ да се разболее от рак. Въпреки това, Heaven Is A Homeп поставя здравите основи за почит на майчината фигура, а закриващата песен ILYSMIT (I Love You So Much It Hurts) затваря катарзисния кръг с чувствена ода към новородения син на дивата с невинен детски смях и възклицанието mommy. Помежду двете се случва още много и макар Uchis да се движи опасно близо до монотонна повторяемост, емоционалната ѝ откритост и леките мелодични каскади спасяват положението – пищно оркестрирана и тънко ориенталска Sugar! Honey! Love!, нощен джаз и страстни вокали в Territorial, ду- уап и класическо арендби в All I Can Say, бум бап и соул с атмосферични синтезатори в Sunshine & Rain… Искрените послания на Uchis я представят като смирен и смел анализатор на същността си като жена и майка от различни гледни точки, отдавайки се на любов и страст (Silk Lingerie, Daggers!, Territorial), оставяйки място за скръбта и болката (Sunshine & Rain, Fall Apart, ILYSMIH), връщайки се към трудното минало (It’s Just Us), облягайки се на одухотвореността (Angles All Around Me) и вглеждайки се в емоционална си цялост (Lose My Cool, It’s Just Us, For:You). 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ERIKA DE CASIER – Lifetime (Independent Jeep Music)
Едва година след предходния дългосвирещ Still (2024), родената в Португалия датчанка се завръща към себе си с изцяло направи-и-издай си-сам чисто нов албум. Четвъртият на Erika De Casier дестилира десетгодишната кариера на изпълнителката в носталгичен ретро поп с 90-тарски заряд, вдъхновен от пречупените през личната призма и история на девойката влияния от Janet Jackson, Madonna и Sade. Работното заглавие на албума е Midnight Caller, което подсказва и неговата интимна стилистична атмосфера, покрита с темите за преходността и себеразбирането. Miss е директна препратка към тягостното желание за превръщане на връзката от разстояние в нещо сериозно, а You Can’t Always Get What You Want отговаря с осъзната и заземена оценка на ситуацията. You Got It! изпъква с резки китари върху бум бап и даунтемпо, December е нежен и леко опиянен от бутилки бордо трип-хоп с открита чувственост, а Delusional семплира хитро Cypress Hill-овото Insane In The Brain, за да илюстрира абсурдността на приложенията за запознанства. Lifetime e aлбум, който резонира силно със самодостатъчната идея да намираш най-силната опора именно в себе си. 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
HAYES & Y – Departures (самиздат)
Вторият албум на родната инди рок група вдига нивото с ясна концепция и значително по-стегнат и завършен звук. Departures отскача от типичната за Hayes & Y стилистика, за да се фокусира върху модерния прочит на европейската музика от 60-те и 70-те с примеси на диско, фънк, китарен рок, електроника, поп и синтетично инди. Основната тема в албума се върти около борбата с егото и честите любовни терзания. Заснетото на затвореното летище в Русе видео към Terminal 0 илюстрира сблъсъка с различните черти на характера и приемането на най-лошите от тях като неизменна негова част. Клипът към Leave Forever пък се връща към посрещането на скъпите извънземни гости от планетата Криси на същото това място до село Щръклево, а Ego затваря (видео) трилогията и концептуалния кръг на албума с нов прочит на гордостта. Но Departures е интересен и отвъд соло китарите и силна мелодичност с поп-рок и танцувално диско в песента за личностната промяна Lines или доразвиването на същата тема в мелодичното Desire, а в баладично-меланхоличните си погледи към най-интимните моменти в една връзка (изпипана електроника и орган в The Last Day of Summer) и приятно нажежената инструментална интерлюдия от пиано и електроника в In Transit. Втората част на албума отстъпва място и за съмнение и гняв – Lately e меланхолична рок балада, която гладко прелива в красноречиво озаглавеното A Piece Of My Heart Dies Whenever You Lie To Me. Там е и един от най-танцувалните и лесни за припяване фестивални рефрени на групата Tell Me, Tell Me, Tell Me – поп-рок молба за освобождаване от съмненията. Hayes & Y винаги са знаели как да те накарат да се движиш, но Departures e много повече от читав ритъм и текстовe в десетката. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
LONNIE HOLLEY – Tonky (Jagjaguwar)
Вероятността да не познавате музиката на Lonnie Holley е голяма. Макар да има над 40-годишна кариера като визуален артист с интересни асемблажи, дърворезби и скулптури, американецът се изявява като авангарден вокалист и поет малко повече от десетилетие. Лековатото подминаване на неговия седми дългосвирещ опус Tonky обаче може само да ви лиши от един от най-важните албуми на 2025. Подобно на всеки от досегашните му дългосвирещи опити, и този е базиран на уж семплата формула от потентна поезия, движена напред от потапящата емоционална музика на Jacknife Lee. Още откриващият деветминутен краутрок маратон Seeds демонстрира с каква стъписваща хроника на робствоито, насилието, наследството и способността за промяна си имате работа. Първите девет минути от албума са откровено свидетелство за въдворяването на младежа Lonnie в Alabama Industrial School for Negro Children – печално известна институция, която реално си функционира като робска плантация с постоянни бижувания, гладуване и всевъзможни други (изредени в песента) мъчения. Освен да даде тон за последвалите признания, Seeds e и добра метафора за тематичните търсения на Tonky около прераждането, обновлението и границите на надеждата и вярата. С дарбата на изкллючително талантлив и харизматичен разказвач на трудни истории, Holley посича отвратителния расизъм в Америка и надскача локалния контекст с мантри за отчайващи и добри моменти, достигащи не просто до оплакване, но и до куражлива надежда. Екзорсизмът на този страхотен поет не е толкова самобитен, колкото неговото изкуство, но дори и донякъде перфектно продуцираните инструментали не могат да развалят впечатлението от позитивния характер на Tonky – абсолютно задължителен албум за многократно гмуркане. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
