PULP – More (Rough Trade)
Pulp са вероятно най-необикновената група на 90-тарския бритпоп – интересен феномен, който бори клишетата на жанра с кабаретни класови истории и потентни оди за секса. Но от най-силните години на Jarvis Cocker, Mark Webber, Nick Banks и Candida Doyle и последния изцяло нов албум на Pulp са минали едни 24 години, което си е цяла вечност. След разпаденото си през 2002 групата се е събирала по веднъж на десетилетие за юбилейни турнета, но някакси никога не се е чувствала комфортно, нито е искала да се превръща в носталгичен бенд, лежащ само и единствено на стари лаври. Какво добре сме виждали от други техни колеги (с изключение на актуализиралите се Blur), има огромна разлика между това да свириш старите хитачки наживо и да запишеш изцяло нов албум. И то след половин живот. 24 години след продуцирания от Scott Walker We Love Life, Pulp се завръщат победоносно с нови химни и хитри балади за порастването и отминаващото време. Изляли ли се като потоп в първата половина на 2024 и записани за три седмици с продуцента James Ford в края на миналата година, единайсетте песни в More почитат покойния басист на бандата Steve Mackey с великолепен меланж от евродиско, шансони, кинематографски струнни аранжименти и онзи идиосинкратичен независим поп с гласа на трубадура Jarvis Cocker, който не може да бъде объркан с нищо друго, но не звучи уморено нито за секунда, само преоткрит за своята възраст. Oще от първите размазани китари и декадентско диско на бомбастичния първи сингъл Spike Island (The universe shrugged, shrugged, then moved on) e ясно, че някои хора просто умеят да те накарат да се чувстваш окей, щастлив и много палав с остроумните си коментари за напредването на възрастта. Младежки хедонизъм в зряла възраст? Защото, нали, няма връщане назад? Екстра. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
LITTLE SIMZ – Lotus (AWAL)
За двете години и половина след излизането на последния си албум No Thank You, на Little Simz ѝ се случват доста неща. Повечето са положителни: главоломният успех на Sometimes I Might Be Introvert (2021) подлага крак за две награди Мъркюри и участие на главната сцена на Гластънбъри. Полетът към върха на английския рап обаче се оказва доста турбулентен: Simbiatu Abisola Abiola прави половин дузина опити да завърши наследника на Не благодаря, докато се разделя горчиво с приятеля си от детинство и дългогодишен колаборатор и продуцент Inflo (човекът зад предишните три албума на Simz, част от проекта Sualt, мъж на Cleo Sol, продуцент на Adele). Причината за горчивия разкол между двамата очаквано са пари – Simz съди Inflo за близо два милиона паунда, които последния взима назаем за концерта на Sault през декември 2023 и така и не връща.
За радост, Simz успява да преодолее това твърде лично предателство и канализира целия си гняв, обърканост и разочарование като гориво за искрени съжаления ала Lonely (Sitting in the studio with my head in my hands/Thinking what am I to do with this music I can’t write?) и директни обвинения ала откриващото Thief (You talk about God when you have a God complex, I think you’re the one that needs saving, а също и This person I’ve known my whole life, coming like the devil in disguise). Шестият албум на 31-годишната симбичка е уверен манифест на лотуса, който очевидно може да вирее добре и в мътни води. Освен да не се притеснява да посочва всичките си предатели и да съжалява техните съпруги, Simz вкарва и положително настроение в фънкарски парчета като Young (A bottle of Rio and some chicken and chips/In my fuck-me-up pumps and my Winehouse quiff) и да размишлява за страха и любовта в джазираното Free. Крайното впечатление от Lotus обаче е за уверен артист, който реди своите проникновени рими в компанията на обичайните заподозрени (Obongjayar, Moonchild Sanelly, Moses Sumney, Sampha, Michael Kiwanuka) и върху чудесна инструментална палитра (живи барабани, умен джаз, кадифен соул под ръководството на нейния нов продуцент Miles Clinton James) с ампломба на една от най-добрите. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
PATRICK WOLF – Crying The Neck (Apport)
Животът на Patrick Wolf е класическа и безкрайно затрогваща история за стремителен възход, дискретно падение и грандиозно прераждане. Когато се появява на музикалната сцена преди малко повече от двайсетина години, английският баритон, композитор и мултиинструменталист е смятан за следващото голямо нещо барабар с Amy Winohouse. Но още първите му два албума Lycanthropy (2003) и Wind in the Wires (2005) доказват, че трудно ще жертва своя артистизъм и невероятен талант за сложни мелодии под натиска на звукозаписните компании дори след успеха на пробива му The Magic Position (2007). Настанено мързеливо и удобно в нишата на тогавашната волктроника, вълчето издава още три албума до 2012, след което се оттегля мълчаливо и изпада в отвратителна спирала от алкохолизъм, наркомания, прегазване в Италия, Банкрут и загуба на своята майка от рак преди пандемията. Преместването от Лондон в спокойното градче Рамсгейт и потапянето в митологията и историята на Източен Кент обаче очивидно му се отразяват добре, защото Wolf се завърна с The Night Safari.
И ако oтличното EP от 2023 е просто заявка, то седмият албум на Patrick Wolf е апотеоз на възкресението и таланта на един от най-добрите гласове и музиканти на своето поколение. Още откриващата песен Reculver задава тона на това, което предстои в следващите малко повече от 52 минути. Деликатната пиано мелодия е подкрепена от върховни струнни оркестрациим панорамни аранжименти и познатия извисяващ се и абсолютно безстрашен баритон, за да се трансформира в монументална пасторална ода. Подобна градация често може да задуши темите в текста, но Patrick реже директно до кокал със съсипващо откровени признания (bankrupt and borderline/orphaned and obsolete). Oтвъд преките признания за трудния път нагоре, Wolf насища първия си албум от 12 години насам с достатъчно метафори и кентска митология, за да мистифицира някои от своите теми, но въпреки това Crying The Neck печели мигновено със своето чувствено извисяване, положителни хармонии (дует със Zola Jesus), мрачна красота и удивителна поезия. Добре допъл отново, Patrick. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MARK PRITCHARD, THOM YORKE – Tall Tales (Warp)
Преди тринайсетина години Thom Yorke се засича с работещия под многобройни псевдоними електронен продуцент Mark Pritchard на австралийски музикален фестивал. Двамата вечерят заедно още същата вечер, но започват да си разменят демо записи по имейла едва десетилетие по-късно, за да поставят основите на своя първи съвместен албум. Tall Tales е резултат от творческата освободеност на майстори на психеделичния рок и експерименталната електроника, които работят изцяло дистанционно върху общо дванайсет трака на границата между космична абстракция и дистопичен мрак. Фрагментарните и отвлечени текстове на Yorke рисуват картина за човешката алчност, социалната изолация и дигиталния хаос, подплатена от звука на зловещи синтезатори, атмосферни наслагвания и сериозно модулиран глас на единия титуляр. Първите Tall Tales са старателно наслагване на методично задълбочаващи се хаос и ужас – Bugging Out Again води с клавиши и отекващ фалцет в разказ за нужда от близост и утеха, а Back In The Game вдига темпото с напрегната електроника и инди рок вокали. Меланхоличните барабани и хипнотични вокали на The White Cliff предхождат The Spirit – единствената (почти изцяло) позитивна песен в албума, открояваща се на фона на юю уейва на Gangsters, преливащ плавно в типичния краутрок ритъм на Conversation Is Missing Your Voice. Първият албум на Yorke и Pritchard печели от това да е еднакво силен и в по-отнесените си моменти, и в зловещо маршируващите и гротесково приповдигнати тракове като Happy Days – силна и несъмнено иронична метафора за смутните времена, в които живеем. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SHANTI CELESTE – Romance (Method 808/Peach Discs)
Редовите почитатели на електронната музика свързват името на Shanti Celeste най-вече с тонизиращата и никога минорна комбинация от хаус и техно, която налага вече повече от десетилетие като диджей, организатор на събития, шеф на лейбъл и всичко в диапазона между трите. Нейната собствена продукция обаче е дори класи нагоре покрай стремежа да размива границите между клубната музика и модерния поп така, както артисти като Jayda G успяват, а такива като Peggy Gou само могат да мечтаят. Ако заглавието Romance не е достатъчно ясно, Shanti Celeste е хлътнала да уши. Вторията албум на родената в Чили и отраснала във Великобритания дама надхърля очакванията от предходния Tangerine (2019) не само заради начина, по който изследва романтичните и платонични взаимоотношения в дълбочина, но и с твърдото решение да композира не просто клубни бенгъри, а електронен поп с деликатна арендби мая в духа на Kelela (Softie, Light As a Feather) и Reyna Tropical. Вместо да използва нежния си сопран в модулации, Celeste го използва пълнокръвно като вокал в мелодични и богато нюансирани песни на ръба между екзистенциалната ретроспекция и деликатната еуфория от неприкрито желание. Отваряйки своето сърце и оставяйки чувствата си на показ, Shanti не се нуждае от първосигнални бенгъри (само три от деветте песни в албума могат да бъдат категоризирани категорично като клубни – Unwind), за да излее поетичната си душа в балансиран тропически хаус с нежни перкусии (Thinking About You), омаен авант-поп, чикагски хаус (Note To Self) и Orbital-ски рейв залитания ала Halcyon (заглавното Romance). Вторият албум на Shanti Celeste гъмжи от сюблимна и очарователно любовна музика за залези, ранни вечери и развиделяване в близост и далеч от обекта на твоето желание желание. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MARIA SOMMERVILLE – Luster (4AD)
Дебютният албум на Maria Somerville (All My People, 2019) впряга крехки ембиънт текстури, минималистична лоу-фай електроника и ирландски фолк мотиви в създаването на приказно мистична атмосфера от емоционално наситени разкази за съкровено желание, приятно мъгливи спомени и носталгично бродене. Luster е естественото му продължение, което редува преследването на душевни копнежи с приемането на меланхолията, нуждата от близост и дългоочаквано завръщане у дома. Записвайки го в живописния и спокоен район Конемара, ирландската изпълнителка канализира енергията на родното си място в дванадесет дрийм поп меандри от нежни вокали, пасторален шугейз, инди фолк, дрийм поп и ембиънт. Somerville внимава от начало докрай – двуминутно хармонично въведение с ефирната арфа на Róisín Berkeley и провлачените хармонии на титулярката повеждат за ръка право към отекващия бас и китарен фолк на носталгичното завръщане в Projections. Шугейз китарите поглъщат и в романтичната дрийм поп балада за желанието и преходността Garden, преди да отекнат като ехо върху минималистичния езерен дроун на Corrib. Винаги сдържаните и приглушени вокалите на Somerville не звучат монотонно не само заради своята ефирност, но и заради разнообразните инструментали – постепенно прогресиращото Halo, трип-хоп и ембиънт маята в пътешественическата ода Spring, приповдигната танцувалност в Stonefly и интроспекцивната Flutter. Следват ги още игриво вглеждане в представата за себе си (Trip), готически фолк романс с гайди от Ian Lynch (Violet), туптящи барабани (Up) и финална кода от природни звуци и обнадежден мистицизъм (October Moon). 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
STEREOLAB – Instant Holograms on Metal Film (Duophonic UHF Disks/Warp)
Бърз контекст за незапознатите със Stereolab: досегашната дискография на англо-френската авант-поп група е модернизиран прочит на 70-тарския краутрок, космически поп, фънк, лаундж и умна електроника с изкривени синтезатори, a текстовете на английски и френски третират философски, политически и екзистенциални теми. Последният албум на групата (и неин първи наистина нов от петнайсет години насам) не прави изключение. Instant Holograms On Metal Film комбинира характерния и добре познат звук на Stereolab с ретрофутуризъм от хипнотични денс мотиви, йе-йе, остри китарни рифове, изпипана хармоничност и свободен джаз. Ефирната електроника в Mystical Plosives рязко преминава в танцувална приповдигнатост и игриво наслагване на инструментали за Aerial Troubles – дисекция на модерния начин на живот и копнеж за нещо по-добро. Неочакваните завои в темпото продължават и в Melodie Is A Wound с влизането на силно изкривени барокови саксофони и китари, а също и в Immortal Hands с фънк барабани и енергично пиано след обраното джазово въведение. Какво още? Ода към класическата електроника в анализираща вярата и смисъла Vermona F Transistor, басово и плавно ескалиращо френско парче с иронична самореклама (Le Coeur Et La Force), енергичен инструментален меланж от класическо диско и модерно техно в (Electrified Teenybop!), приповдигнат джаз-поп с позитивно послание за единство и разбирателство (If You Remember I Forgot How To Dream Pt.1), напеви за кураж и оптимизъм в авангардната електроника на затварящата втора част и открита критика към зависимостта от дигиталния свят (Transmuted Matter, Flashes From Everywhere и Color Television). Аналоговите шансони на Stereolab още ги бива. 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SMERZ – Big City Life (Escho)
Четири години след минималистичния си дебют, норвежкото дуо Smerz се завръща с нова порция от своя ретрофутуристичен, лоу-фай поп. Използвайки завидно ловко контраста на сатенирани арендби бийтове и замечтани монолози, Catharina Stoltenberg и Henriette Motzfeldt изследват фините детайли на младостта в големия град с неговия трепетен нощен живот и неизбежните романтични желания и тегоби. Едноименният откриващ сингъл Big City Life илюстрира апатията от постоянно повтарящото се ежедневие чрез прости текстове (I heard the trip was great, ha ha ha) с нулa чувственост върху монотонен бийт. Roll The Dice обаче контрира с идеализиране на непредсказуемостта и житейската спонтанност с туптящи бийтове, остро пиано и флиртуващи вокали, палуващи и Feisty, което изследва неустоимия хаос и романтика на нощния живот с мелодия, сякаш взето от алтернативен саундтрак на Претендентите. Завивайки плавно към баладични и силно емоционални парчета като меланхоличното A Thousand Lies и мрачната крива електроника на Close, вторият албум на Smerz подлага добре за You Got Time And I Got Money – вероятно най-запомнящата се балада в албума, която проследява етапите на любовното увлечение от невинното хлътване през всички малки, но запомнящи се моменти. За щастие, Big City Life успява да се разгърне приятно незатормозяващо върху всичко от футуристично-абстрактния дрийм и синтпоп до експерименталната електроника, 90-тарски дрийм поп, приповдигнати струнни аранжименти и алтернативна инди баладичност, без да се задуши от меланхолията по отминаващата романтика нито за момент. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
