IDLES – Таngk (Partisan)
Първо малко уточнения за обстоятелствата около Idles за всеки, който очаква да го заблъскат агресивно и неудържимо с помитащи китари и ръмжене от първата до последната секунда и нищо друго. Групата е в играта вече близо десетилетие и нямаше да се намира на ръба на стадионни гигове и мега популярност, ако не еволюираше музикално, стилово и най-вече емоциоално. Така нареченият любовен (и пети в дискографията) албум на пънкарите от Бристъл дестилира по-експерименталните идеи от предходния Crawler (2021) и по-особената енергия покрай бащинството на Joe Talbot и основния китарист Marc Bowen в далеч по-разнообразен и интересен комплект от песни с много повече пеене (а не само безкрайно ръмжене и дивашки рев).
Разнообразен обаче съвсем не означава безинтересен или лишен от енергия, дори напротив – най-силните моменти в този (не)очаквано различен албум на Idles са именно парчета като пиано овертюрaтa A Gospel или бавно набиращата Grace, която звучи като създадена в комбина с James Murphy от LCD Soundsystem – последният и колежката му Nancy Whang се включват с беквокали в Dancer. На помощ за постигането на подобна богата нюансираност на идеите се включва продуцентът Nigel Godrich (Radiohead, Arcade Fire) в тандем с Bowen и редовния колаборатор и електорнна конзола на бандата Kenny Beats, за да напълнят Tangk не просто с благодарност, а със сериозни дроун звуци, интересна електроника и тук-там някой саксофон.
Именно повечето пеене на Talbot допринася и за къде-къде по-големия емоционален регистър – от деликатно споделяне с тих глас до вече познататите и добре изпитани агресивна енергия и пост-пънкарски рев. Емоционалните катарзиси и изкарването наяве на трамви в живите изпълнения не са си отишли необратимо (Gift Horse), но сега положението и по-скоро самото съществуване са изпълнени с още по-силна любов и благодарност. Вместо да се хвърлят с голи гърди напред и да се оплакват с дързостта на честни и откровени хора, Idles правят kra`ka назад, за да се ослушат и анализират сивите пространства и тематично, и музикално, преди да излязат по-мъдри, по-интересни, по-експериментални и по-разнообразни отвсякога. Положението е само напред и нагоре. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CHELSEA WOLFE – She Reaches Out to She Reaches Out to She (Loma Vista)
Вече четиринадесет години Chelsea Wolfe обсебва съзнанието на верните си фенове с консистентно качествена смес от готически фолк-рок, дуум метъл, нойз, ембиънт и трансов психеделичен рок с привлекателно мрачна естетика. Седмият солов албум на американската певица е пълнокръвно прераждане, в което Wolfe се освобождава от своята алкохолна зависимост и тежестта на травмите от миналото. Макар и все така обгърната от мрак, Wolfe подхожда към десетте песни от албума си с безкрайно заглавие като към олицетворение на съзнателното и целенасочено отдаване на непознатото, за да стигне до бавно разливаща се светлина, с която да тушира дългогодишния и тежък емоционален товар в своята душа.
Навлизайки в метафоричното си прераждане още в откриващото Whispers In The Echo Chamber с категорични строфи като Bathing in the blood of who I used to be), Chelsea не се оставя категорично на миналото да я определя (Тhat shit does not define me anymore) и градира резкия дисторшън и минималистична електроника в мащабни индустриални рифове и хипнотични синтезатори за House Of Self Undoing – песен за мъчителната, но постоянна борба със страничните ефекти на трезвеността. Битката и темпото на Everything Turns Blue се успокояват в Tunnel Lights с атмосферичен джаз, разтърсващи китари и хипнотично бавни вокали, преди да засилят интензитета си в повратната за албума The Liminal.
Именно петото парче на този албум е детайлно описание и гмуркане в пространството между сковаващото минало и обнадеждаващото бъдеще, окъпано в синтезатори и палава електроника. Положителните мотиви продължават и в красиво обраната, но пулсираща от атмосферични синтезатори Place In The Sun или пък в сериозно обнадеждаващата Unseen World. Многопластовата красота на She Reaches Out to She Reaches Out to She се дължи на предизвикателното надграждане на музикални и вокални похвати в изпипаната и напълно поглъщаща атмосфера на меланхолична несигурност и оптимистична вяра – все неща, които превръщат седмия на Chelsea Wolfe в нейния най-въздействащ и изпипан албум досега. 5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
HELADO NEGRO – Phasor (4AD)
Макар и сравнително кратък (9 песни в 36 минути), последният албум на Helado Negro e неземно богат на онази многопластова атмосферичност и страхотен груув от барабани и бас линии, които ни топлят още от This Is How You Smile (2019) и Far In (2021) насам. Тематично и стилово, Phasor е албум за завръщането към живота и онова силно сетивно изживяване да се покажеш навън, да се разходиш и да попиеш лъчите на слънцето с или без защита. Независимо дали се пускаме в танцувалния ритъм на LFO (Lupe Finds Oliveros), блуждаем в космоса (Wish You Would Be Here) и поемаме на любовна разходка с върховния сингъл Best For You and Me, Roberto Carlos Lange не звучи като човек, предал се последния си любим синтезатори, а като мегамайстор, успяваш да вкара аналогова душа дори и в най-свободните си и реещи се там някъде в пространството идеи. Осмият на Helado Negro е изключителна мека топлина с достатъчно мелодии и лекота, които да ви държат ангажирани, но по добър и много любовен начин. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BRITTANY HOWARD – What Now (Island)
Вторият самостоятелен албум на Brittany Howard от Alabama Shakes затвърждава нейния стремителен възход като солов артист на разчленяване на лични любовни терзания (I Don’t, What Now), екзалтирано вълнение за ново начало и по-добри дни (Earth Signs), непремерена страст (To Be Still), наивно подминаване на червени флагове (Red Flags), тягостни колебания (Samson) и уроци по търпение и съпротива срещу социалните норми (Patience). Влитайки и по-общочовешки мотиви чрез прочита на A Brave And Startling Truth на Maya Angelo в интерлюдията на албума и последвалото експозе на изкривени ценности и жажда за мир и разбирателство в Another Day, Howard прегръща личните и глобални идеали в строга концептуална линия, поддържана от впечатляващо и богато наслоени вокални превъплъщения (само и единствено Brittany, без гости).
Тембърът на Howard движи грациозно между стакато и фалцет, хипнотично ръмжене и напевни тонове, често в рамките на едина-единствена песен (Samson) или под звуците на разтапящо пияно, тромпет и обрана китара. What Now е вкусен чай за душата, подправен със силно танцувален фънк, стар соул, рафиниран психеделичен джаз, автентичен блус, арендби, лъжичка електроника и периодични рок изблици. Естественото продължение на Jamie (2019) звучи по-освободено от всякога, придавайки оптимизъм на иначе изтощаващите и обременяващи теми. What Now е богатство от светове на границата между страданието и вълнението за това, което неизбежно го следва по петите. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SERPENTWITHFEET- Grip (Secretly Canadian)
Grip пращи от наелектризираща страст, първично привличане, разюздана сексуална енергия и емоциони изповеди пред бивши и бъдещи любови. Третият албум на американския мултижанров експериментатор Josiah Wise стъпва встрани от атмосферичния госпъл на предходния Deacon и право в чувственото арендби и спотаената клубна електроника за влюбени. Създаден и като саундтрак на неговата театрална постановка Heart Of Brick, този албум на Wise дълбае в нощния живот на афроамериканската LGBTQ+ общност, отваряйки вратите на клуба с лишената от предразсъдъци Damn Gloves (kiss you longer, longer than a opera/if we keep dancing we gon make love).
Още с първото Аha и последвалата ярка картина от всяка педя на дансинга, Wise, Ty Dolla $ign и Yanga YaYa ни карат да си поемем дъх, преди да засипят с провокативно еротични рими (I just wanna keep grind-grindin’ on my nigga/whatever’s on his leg, good God, it’s gettin’ thicker) върху синтезатори и техно бийтове. Safe Word обръща играта с прочувствено желание да сме подслон за своя партньори, както и да намерим такъв в него, оставяйки извратените неща за по-късно. Обраните китари и лоу фай арендби вокали на Spades пък ни водят през откровен разговор за вечната любов с трогателни спомени (Aunt Janine still calls you her nephew/said if I let you go, I’m a fool). Grip е пъстър и поглъщаш разказ за страстта и любовното опиянение, в който можем да се припознаем без значение от раса или сексуална ориентация заради споделените искрени човешки чувства. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ERIKA DE CASIER – Still (4AD)
Erika de Casier няма намерение да се отдалечава много от интимното ASMR арендби на отличните си предходни албуми Essentials (2019) и Sensational (2021). Still обаче не се бави много, преди да демонстрира увереността на датската певица и композитор в разнообразяването на жанровия меланж с екстровертно афро и карибско звучене (Home Alone), без дори за секунда да загуби контрол върху естествените грууви мелодии под кадфифени вокали. Независимо дали коментира конфликтни ситуации, житейска негигурност и любовни връзки със силен емоционален интензитет, Erika звучи като телепортирана от арендби сцената в края на 90-те и началото на ХХI век – онази аскетична, но добре подредена авангардна електроника с брейкбийт (Lucky) и поп хармонии, които синестезират видения за водопади от слънце, сини небеса и топли плажове. Хомогенното звучене на тази комфортна зона е непоклатимо дори в колаборациите с хора като американското хип-хоп дуо They Hate Change (Ice), Blood Orange (Twice) и Shygirl (Ex-Girlfriend). Най-силното достойнство на Still e носталгичната лекота, с която се връща към авангардната поп и арендби музика от юношеските години на своята създателка (Аaliyah, Missy Elliot, Janet Jackson, TLC и Jennifer Lopez), преди да я преведе на съвременен език и да звучи на място, интересно и мега нежно. 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
THE LAST DINNER PARTY – Prelude to Ecstasy (Island)
Дебютният албум на лондонския инди-рок квинтет е обект на разнородни спекулации и дискусии още от излизането на първият им сингъл Nothing Matters преди почти година. Prelude to Ecstasy се оказва бурен водовъртеж от готическа романтика и викториански шик, който на моменти успешно маскира превъзбуденото излизане извън граници, съзнателното отдаване на деструктивни навици и отношения, но и копнежа за истинско щастие и любов. Дванадесетте песни на последното парти кипят от фаталистични настроения и примамлив ескапизъм в един фантастичен, но окъпан в кръв и личностно разкъсване свят. И ако това е основната движеща сила за Abigail Morris и компания, темите за половото неравенство (Ceaser On The TV Screen, The Feminine Urge), интимността и спектъра на отношенията (On Your Side) и опияняващата сила на първичната страст в контраст с желанието за детска невинност (Sinner) са силен допълнителен тласък към нещо по-съществено. Всичко това е добре комплектовано в гладко преливащи една в друга песни с вихрушка от струнни инструменти и танцувални моменти, подсилени от дръзки рифове и докосващо пиано. Prelude to Ecstasy e захранен основно от инди и алтернативен рок, но вариациите в интерпретирането на жанровете предотвратяват опасната близост до тягостна скука. Най-силното качество на този албум освен неговата хомогенност е заразната танцувалност. И макар да е далеч от свръхоригиналност, Prelude to Ecstasy прави силно първо встъпление. 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
LITTLE SIMZ – Drop 7 (Forever Living Originals)
Вече десетилетие Little Simz използва своята серия от EP на име Drop и съответния номер като отдушник за по-спонтанни и различни за нея идеи. Дали покрай ренесанса на афроамериканската клубна и диско музика от последните години или не, записаната изцяло в колаборация с нейния близък приятел и продуцент Jakwob седма част е пълна с клубна електроника ала звука на артист, вперил поглед в дансингите на нощен Лондон. В рамките на едва седем песни и общо петнайсетина минути, Simbi дестилира своите хип-хоп речитативи върху мигновени туптящи или гърмящи хаус, техно и дръм енд бейс инструментали със следи от джаз и трап. Най-близко до настроението от дългосвирещите си албуми я намираме в откриващото Mood Swings, редуващо запомнящия се речитатив на Little Simz върху скетично техно или брейкбийт. И докато Fever е завой към по-опушените клубове на Латинска Америка, Torch синтезира EDM и глич поп, а SOS е плавно прогресиращ ритъм ала Welcome to The Jungleв африканската савана. Престъпно краткото I Ain’t Feelin It e вероятно най-комерсиалното, но и добро и запомнящо се парче покрай своето едновременно мазно и течно арендби с космически бридж и абонамент за набиване на пети. Закриващото Far Away пък е тънко връщане към класическия дрил, който си прави палава среща със сюблимен пиано джаз и превръща седмия Drop в категорично най-добрия досега. А защо не и в заявка за изцяло електронен албум на Little Simz. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
JOHN GLACIER – Like A Ribbon (Young)
Johm Glacier се справя изумително добре в къс формат. Следим я още от дебютния албум Shiloh: Lost For Words (2021), приет толкова добре, че да я вкара в колаборации с важни имена като Vegyn, Babyfather и LYAM. Можем да добавим и добри думи и за втория албум (или EP, ако съдим по дължината) JGSG (2023), който отъпква пътя към договор с влиятелния лондонски лейбъл Young. Последвалите сесии за нови идеи с Kwes Darko, Vegyn и Flume се реализират в Like A Ribbon – последнoто EP на рапърката от Хакни, което синтезира експериментите от студиото на лейбъла в малко повече от тринайсет минути умна игра на думи върху фантастични и многопластови звукови вселени. Успявайки да накара разноликите си търсения да звучат хомогенно в толкова късо времетраене, Glacier лавира/рапира монотонно, но обаятелно върху пост-пънк китари със семплиран дръм бийт с щипка шугейз (Satellites), ръчка своята идея за трип-хоп (Tripsteady), кани Eartheater за чудесно включване в сингъла Money Shows, забавя темпото и енергията на еуфоричната хиперпоп електроника (Emotions) и се връща към уич хауса на банди като Salem (Nevasure). Самоуверена работа. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
