Нюйоркското нео соул дуо Lion Babe натиска сериозно вече повече от три години, но масовата публика започна да ги разпознава едва след участието в едно от парчетата от грандиозния последен провал на Disclosure и една забавна история за провалени записи за Sanctify на Rick Ross. Красивата танцьорка и певица Jillian Harvey (дъщеря на актрисата Vanessa Williams) и доста мълчаливия продуцент и музикант Lucas Goodman всъщност разполагат с всичко необходимо, за да се покажат с една глава над останалите си конкуренти в стила арендби/соул/поп/момиче/момче/комбо като Quadron и AlunaGeorge – привлекателна и запомняща се вокалистка с добър глас (за него малко по-късно), подкрепа от сериозен лейбъл (Interscope подписва договор с дуото на гърба на един-единствен сингъл – Treat Me Like Fire), добри продуценти и колаборатори в телефонния указател и много добро едноименно EP от 2014. Дебютният им дългосвирещ албум Begin обаче е леснослушаема и незатормозяваща поп комбинация от многобройните им влияния с единични пристъпи на гениалност, но няма лошо – понякога добрите заявки са основа на нещо изключително.
За потенциала и привлекателността на Lion Babe може да се съди много лесно от новините и слуховете за записите на дебютния им албум през последните дванадесет месеца. Harvey и Goodman работят върху Begin повече от година и половина, като сред предполагаемите продуценти се завъртат имената на сериозни хора като Pharrell Williams, Dave Sitek (TV on The Radio) и Mark Ronson. Същинският резултат е упорито търсене на епични поп химни и концентрирано лутане между диско, хаус, нео соул и попърско арендби с достатъчно самоуверени и феминистки, пардон, властни текстове. Макар така популярното съвременно и донякъде алтернативно арендби да позволява доста тежки експерименти, Lion Babe се задоволяват с ударни тракове, които рядко надминава три минути и половина и винаги търсят онова характерно звучене на моментално запомнящата се поп музика. На помощ са впрегнати и многобройните видеоклипове –в Begin има 14 парчета, от които почти половината са се сдобили със собствен видеоклип.
Хубавото е, че редуването на сравнително познати парчета с чисто новата продукция на групата звучи органично, без каквата и да била претенция за нещо новаторско и революционно. Откриващото Whole e повдигащ футуристичен фънк-соул с добре семплиран вокал, който те отпраща ударно към най-запомнящото се парче в Begin, а именно енергичната фънки колаборация с леко неузнаваемия Childish Gambino Jump Hi. Продуцираното от Pharrell Williams Wonder Woman звучи като много сурова и едва ли не недовършена версия на работата му за N.E.R.D отпреди няколко години (барабар с пестеливите му беквокали), Stressed Out и Treat Me Like Fire са спокойни атмосферични разработки на Whole, Satisfy My Love би звучало отлично и в предстоящия албум на Tinashe, Jungle Lady е още един космически и много разлят инструментал, в който се извисява гласа на Harvey, за да се стигне до закриващата и почти акустична кода Little Dreamer, от която започват сексовете в семейството.
Колкото и симпатично да звучи дебютът на Lion Babe, групата губи част от потенциала си в прекалена първосигналност (като се започне от обложката, мине се през заглавия от рода Satisfy My Love, Got Body и Treat Me Like Fire, и се стигне до самоуверените и много момичешки позитивни текстове), поразителната прилика на вокала на Harvey с този на Erykah Badu и липсата на по-сериозно новаторство и експерименти в иначе благодатните за бърникане стил и среда. Begin няма да остане в историята, но ще влезе под кожата поне за седмица-две. Пак е нещо.
Begin (Polydor) е на пазара.
