NICK CAVE & THE BAD SEEDS – Wild God (Pias)
Радикален отпимизъм не е Dua Lip-овото заглавие, което безброй критици и ние самите някога сме очаквали да пришием на Nick Cave и неговия последен албум с Warren Ellis и The Bad Seeds. Все пак говорим за човек, който вече близо десетилетие преработва интелигентно скръбта от загубата на двама от своите синове с албуми, концерти, мемоари, онлайн бюлетин, документални филми, саундтраци, керамика и други работи. Още първите секунди симфонична приповдигнатост на откриващата песен Song Of The Lake обаче загатват, че този път нещо е съвсем различно. Последвалото го заглавно Wild God, започващо като продължение на Jubilee Street, дава да се разкрива неочаквана трансценденталност сякаш някакси в цялата ужасна мъка Cave е намерил начин да ни накара да се усмихнем и да погледнем отново с любов към живота. Мелодичната бомбастичност и амплитуди на песни като Frogs и Joy са респективно еуфорията и възвишението, от която имате нужда. We’ve all had too much sorrow, now is the time for joy. Наистина. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
FONTAINES D.C. – Romance (XL)
Противно на коментарите тук-там, Fontaines D.C. не са станали преднамерено и прекалено комерсиални. Избягалите в Лондон пост-пънкари от Дъблин се обръщат към инди-денс легендата James Ford, за да дестилират влиянията от експерименталния дъб, ню метъла от 90-те и хип-хопа във величествена еволюция на своя звук, готов да покорява стадиони. И не, не говорим за пагубна трансформация ала Coldplay, защото всичко обичано при Fontaines D.C. е налично, просто мащабът и амбицията на Romance са по-големи. От фестивалния химн In The Modern World през melodi`nata брилянтност на Bug и наказателното стакато на Starbuster, четвъртият студиен албум на Fontaines D.C. издига шугейз душата на своите предшественици през погледа на тревожна романтичност и смели завои към струнната баладичност (Horseness Is the Whatness). Резултатът не дразни нито за момент, напротив – кара те само да се чудиш как албум от такива разнолики контрасти може да звучи толкова хомогенно и потентно. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
NILÜFER YANYA – My Method Actor (Ninja Tune)
За да запише своя трети феноменален албум, Nilüfer Yanya и нейният дългогодишен творчески продуцент Wilma Archer (Sudan Archives) се изолират (буквално) и още по-задълбочено в инди-соул-хип-хоп влиянията на предходния шедьовър Painless (албумът на 2022 в BOSCOUT ТОП 50). Този път обаче двамата изплуват не просто с емоционално интензивен и белязан от раните на порастването опус, а със спокойно самоуверен, мелодичен, зрял, поетичен и разнообразен албум, лавиращ между шепот и пеене с цяло (нежно) гърло. Базирайки подхода към песните на методичното актьорство и постоянното връщане към силни емоционални спомени и травми, Yanya си задава и отговаря сама на трудните въпроси по едновременно спотаен и експанзивен начин, надничайки в пукнатините на живота с успокояващи чувствени мелодии и пъргав ритъм. My Method Actor разказва нюансирано за преминаването от един житейски период в следващия с широкия размах на дестилиран виртуозен талант за композиране и китарни и вокални мелодии, които звучат като модерна и топла инкарнация на душата на грънджа и пост-пънка. Maкар на често да загърбва спонтанността за сметка на микроменажираното мелодично съвършенство, My Method Actor опиянява с емоционални амплитуди (Call It Love), минималистични The Storkes пинизи (Mutations), гръндж бенгъри (Like I Say) и обезоръжаваща ранимост (Wingspan). 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
FLOATING POINTS – Cascade (Ninja Tune)
Три години след съвместния триумф с вече покойния саксофонист Pharoah Sanders и London Contemporary Orchestra, точно пет след последения си самостоятелен албум Crush (2019) и един балетен саундтрак по-късно, Sam Shepherd се връща обратно към клубния дансинг с богато орнаментирани мелодии върху пулсиращ нервен ритъм. Британският електронен продуцент и джаз композитор винаги е далеч от праволинейното техно, предпочитайки експериментите с далеч по-софистицираната електроника. Без да изпада в психеделични крайности, този път Floating Points синтезира клубните си спомени от Манчестър в края на 90-те и началото на следващото десетилетие в на първо слушане първосигнални, но всъщност много умни и енергични 4/4 бенгъри, обвити от каскади синтезатори само, когато е необходимо. Рзултатът е взрив от най-чиста проба асид красота и енергичен серотонин. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JON HOPKINS – Ritual (Domino)
Jon Hopkins обича да се отнася интровертно извън реалността с интелигентна електроника, ембиънт, тек хаус и транс, вдъхновен от модерната психаделия във всички (активни) форми: Immunity (2013) е саундтрак на сюрреалистична нощ под въздействието на екстази, Singularity (2018) оплита звуци, вдъхновени от трип на гъби, а Music For Psychedelic Therapy (2021) е създаден с идеята да засили ефекта на терапевтичен кетаминов сеанс. Седмият албум на английския продуцент от Кингстън на Темза е саундтрак за Dreamachine – изобретение, предизвикващо халюцинации с трептяща светлина. Самият Hopkins описва Ritual като церемониален епос и инструмент за отваряне на портали към вътрешния ни свят. Плавно преливащите една в друга осем инструментални композиции ескалират постепенно в 40-минутен продължителен микс и кулминират запомнящо се в петата (Evocation) и шестата (Solar Goddess Return) част, преди да се спуснат обратно към реалността. Мелодиите съдържат познати елементи от дискографията на Hopkins като успокояващ шепот, хипнотични струнни аранжименти и атмосферични синтезатори, надградени с трептящи камбани, отекващо ехо и пиано, за да размият границите между акустика и електроника с медитативна органичност. Ritual доказва способността na Hopkins да създава завладяваща електроника oтвъд жанровите граници – красиво и ефирно изживяване с многопластови перкусии и вибриращи дроун прогресии за скок в блуждаещия ум, стига да сте с подходящата нагласа за подобно нещо. 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
GAVIN TUREK – Diva Of The People (Madame Gold)
Оставяме настрана сериозните си пристрастия към Gavin Turek почти от ден първи, за да заявим съвсем безпристрастно, че вторият ѝ самостоятелен албум след Madame Gold (2021) е съвършен дестилат от модерно диско, позитивен екзистенциализъм и плодотворно обръщане на любовните несполуки в забавни истории за превъзмогване. Макар все още да остава престъпно недооценена от музикалната индустрия и широката публика, дивата на народа не се тръшка, а канализира най-силните си страни в почти безпогрешен 44-минутен микс от еуфория, ненажежаваща носталгия и живителна енергия. Gavin Turek не търси фундаментална революция в диското, а използва уроците от колаборациите с Tokimonsta и беквокалите за Mayer Hawthorne и Tuxedo, за да се разпише с доволно привлекателна, стегната и танцувална музика за излизането от дълга връзка. Освен да не доскучава нито веднъж от първата до последната секунда, Diva Of The People e ценен и заради лекотата, с която налага своето разнообразие. От 80-тарските синтезатори на Outta My Mind през модерния диско-поп на Disco Boots и робо-фънка на IOU, та чак до Dua Lip-овия почерк върху Back On The Market, вторият на Gavin е урок по радост и надскачане над любовната мъка. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
NALA SINEPHRO – Endlessness (Warp)
Nala Sinephro очевидно не е е стигнала върха на своите ембиънт джаз експерименти в страхотния си албум Space 1.8 (2021). Начинът, по който тя полира своите изобретателни композиции до съвършенство без конкретно начало и край, може да бъде описан безпогрешно и само с обложката на Endlessness – последният фантастичен диск на базираното в Лондон чудо от карибско-белгийски произход. Безкрайното преплитане на красиво оркестрирани джаз и електроника забърква педална арфа, модулен синтезатор, перкусии и синтезатори в продължително, непрекъснато развиващото се и пулсиращо апреджо, символизиращо човешкото съществуване и реализирано с помощта на музиканти като барабаниста Morgan Simpson (Black Midi) и изключителната тенор саксофонистка Nubya Garcia. Макар на моменти да се усеща сякаш потъва в медитативния ембиънт и спиритуален джаз, Endlessness умее да изненадва с внимателно напрегнатите завои на своята мека и абсолютно успокояваща прегръдка. Този албум е балсам за душата. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MOLCHAT DOMA – Belaya Polosa (Sacred Bones)
Повече от три милиона месечни слушатели в Spotify правят чудеса. Едно гостуване в София и един вирален TikTok успех по-късно, беларуското синтпоп трио Молчат Дома се разделя с готическия пост-пънк, за да разгърне звука и своите сърца в синтезаторните полета на (повече) Depeche Mode и (по-малко) Simple Minds. Заменяйки спартанския брутализъм от свОите обложки за бомбастични химни, Eгор Шкутко (вокал), Роман Комогорцев (китари, синтезатор, дръм машини) и Павел Козлов (бас, синтезатор) прегръщат новия си дом Лос Анджелис през призмата на случките от последните четири години – от принудителното напускане на родния Минск до гиговете пред огромна публика. Четвъртият албум на триото пулсира с духа на 90-те и преоткрива танцувалните химни на Молчат Дома със завидна многопластност. Редувайки директни реверанси към 80-тарските Depeche (Я Так Устал), синтезаторни взривове и туптящи дръм машини (Ты Же Не Знаешь Кто Я) с по-обрани мелодии (Сон), експанзивни изхвърляния (Белая Полоса) и замечтани китари (Не Вдвоем, Черные Цветы) ала The Cure, беларусите софистицират своя звук за следващото ниво. Дали студеният минимализъм от тяхното ДНК ще завие към Sisters of Mercy е добър въпрос. 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
PORCHES – Shirt (Domino)
Aaron Maine e от малкото певци, които не дразнят с Autotune. Не че не го полза, напротив, но за разлика от много други му лепва безпогрешно като на Djokovic сръбска чалга форхенд. Шестият му албум като Porches изследва младежката тревожност и по-зрелите житейски изводи с далеч по-абразивен и шумен характер от досега познататото. Обръгналите мелодии на Porches не са лишени от поп мелодичност, но завиват с баладичен финес към пънк чувствителността на гърба на гръндж и шугейз шлифовка. Независимо дали лавира майсторски между измислени сюжети и терапевтична (да се чете лична) мелодрама, Shirt раздиря младежката невиност с камата на зрелите осъзнавания, интересен хаотичен характер и завои, сякаш подчинявайки цялостното напрежение под таланта на своя автор. Вероятно най-добрият и емоционален Porches досега заради майсторството, с което прескача между прецизно текстурираните аналогова и електронна душа. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CAT BURNS – Eartly Twnties (RCA)
Cat Burns подхожда търпеливо и сдържано към дебютния си албум, за да създаде антология от 17 чудесно изпипани мелодии за навлизането в зрялата възраст през очите на земен, самоанализиращ се и изненадващо обнадежден човек. 50-те минути на Early Twenties редуват проникновеното изследване на големите драми и осъзнавания с някои от по-хубавите моменти в живота на британската арендби певица последните четири години. Всичко това е озвучено от очарователен меланж онамайсторски поп с грациозни вокали, меланхолични акустични китари и отчетливи струнни аранжименти със соул, госпъл, инди, арендби и джаз мая. От изправянето срещу ужаса на самотата (Alone) и приемането на болката и раздялата като дългосрочно благо (Go), през откровеното щастие (Boy Crazy), разочарованието и горчилката (End Game), отдадеността (Jodie) и рязката осъзнатост (You Don’t Love Me Anymore), та чак до себеутвърждаващото поставяне на първо място (People Pleaser), албумът на Burns се тразгръща като мантра за цяло едно поколение – колкото и трудни да са изпитанията на живота, често сме по-издръжливи и силни, отколкото подозираме. 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
REMI WOLF – Big Ideas (Island)
Експлозивният, самоироничен и болезнено откровен алтернативен поп на Remi Wolf еволюира в албум номер две. Big Ideas надгражда фънк-соул-бедрум основата с неочаквано залитане към диско, шугейз, класически и психеделичен рок, джаз мотиви, 60-тарски соул и 90-тарско инди. Този наглед странен, но добре смесен коктейл очарова с истории на откровена уязвимост, неприкрити лични проблеми и моментна небрежност. Wolf няма табута – калифорнийската певица вършее смело през преплитащите се теми за сексуалността (Toro, When I Thought Of You), психичното здраве (Cinderella, Pitiful) и алкохолната зависимост (Alone In Miami, Wave). Big Ideas е своеобразен дневник на спонтанно възникнали мисли и дълго предъвквани размишления. Cinderella открива с разказ за внезапните емоционални амплитуди и екзистециалното чудене какво не ти е наред, а останалите дузина песни играят ловко с темпото и енергията – Alone In Miami експериментира с рок и гръндж насред замъглени спомени за наркотична нощ и първична отдаденост, Cherries And Cream жонглира с шугейз и премерени вокали, а Kangaroo е наситена с хаотична експлозия на инструментали и тежка техно електроника. Със завидно смело звучене и откритост, Remi Wolf успява да провокира съзнанието, без да е прекалено разхвърляна или непостоянна. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
