MOUNT KIMBIE – The Sunset Violent (Warp)
Феновете на Love What Survives (2017) ще останат доволни: най-новият албум на влиятелното електронно дуо Mount Kimbie е своеобразно продължение на споменатия предшестеник, което забравя самостоятелните глави на MK 3.5: Die Cuts | City Planning (2022) за сметка на още по-дълбоко гмуркане във водовъртежа на инди, шугейз и пост-пънк електроника. Вместо да катастрофират встрани от пътя като автомобила от обложката на The Sunset Violent, Dominic Maker и Kai Campos паркират удобно в калифорнийския НЛО град Юка Вали, потапят се в меланж от лондонски реализъм и сюрреалистична Американа и започват да блуждаят привидно безцелно между абстрактните си истории и върховна обръгнала мелодичност. Събирайки се в група с дългогодишните си колаборатори и гласове Andrea Balency-Béarn и Marc Pell, Maker и Campos натискат дистортнатите китари и се дефинират още по-явно като електро-рок банда, способна да галванизира фестивали и пленява умове в домашна обстановка. Тhe Sunset Violent е пост-рок албум, който остава в съзнанието с шугерйз меандри, доволно количество мелодии, краутрок ритъм (Еmpty And Silent) и онзи баритон на King Krule – най-добрият спътник на всяко (извън)градско пътешествие. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MANNEQUIN PUSSY – I Got Heaven (Epitaph)
Mannequin Pussyсвиват встрани от добре отъпканата пътека, за да нагазят смело в мелодичното тресавище на независимия алтернативен рок с гръндж душа, вълнуващи синтезатори и поп припеви. Редувайки отрезвителни и нерядко стряскащи шамари от индустриални рифове, маниакални барабани и провокативни крясъци (Sometimes, OK? OK! OK? OK!, Aching) с притихнали и нежни мелодии от премерени вокали (Nothing Like, I Don’t Know You, Softly, Split Me Open), четвъртият албум на бандата от Филаделфия е искрена изповед за душевния смут и спотаеното разочарование, породени от неспособност да се справим с хаоса и тежестта на съществуването.
В стегнатите рамки на трийсет минути и десетина парчета, най-смелият албум на Mannеquin Pussy досега съблазнява, провокира, обстрелва с хапливи въпроси (and what if I was confident/would you just hate me more?) и резонира емоционално със своята завидна увереност, уязвима несигурност и страх от отдаване. Откриващата едноименна песен е и най-представителна за емоциите, които движат I Got Heaven – гаражният рок и гръндж лаят върху познатия пънк на Marisa Dabrice като куче, отдадено на първичните си инстинкти, но и като божество, опиянено от своята власт. Явната препратка към обложката на албума служи и като коментар върху фанатичната религиозна отдаденост – от екзистенциални въпроси (and what if I’m an angel? oh, what if I’m a bore?) до нежно поднесен припев (oh, I’ve got heaven inside me).
Нататък е още по-интересно. Водещ в Loud Bark е образът на жената, обединяващ първичната необузданост с неоспорима красота и съкровено желание за свобода и уважение. Nothing Like е първата песен, запазваща спокойния си тон от начало до край, за да се развие в любовна изповед, вдъхновена от трагичен епизод на Бъфи, убийцата на вампири. Последвалата я I Don’t Know You пък е мелодичен разказ за болката и вбесяващата безпомощност от разпада на една връзка. Aching изважда първичното отново на преден план, а по-мирното Split Me Open продължава започнатата смислова и емоционална нишка със съпоставка на любовта, желанието и нестихващия копнеж за близост с несигурността, объркаността и нуждата от усамотение.
Препускайки през широк спектър от емоции, Mannequin Pussy напомнят, че раят не е просто на земята, а във вътрешния свят на всеки от нас. Разчитайки на интуитивната човешка връзка с изконно важните теми, I Got Heaven е многостранна красота в пресечната точка между първично удоволствие, простосмъртна несигурност и свещена вяра. Отчетливото му послание е, че насладата и болката, както и желанието и страха, са неразривно свързани стихии със силно размити граници. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
REYNA TROPICAL – Malegría (Psychic Hotline)
Като албум, кръстен на комбинация от испанските думи за лошо и щастие ала едноименната песен на Manu Chao от 1998, Malegría започва със сладкогорчива заявка за нещо фриволно, но се развива неочаквано и бързо като един от най-пълнокръвните, силни и смислени дебюти напоследък. Пулсирайки леко и напоително между трансконтиненталните влияния на конгоански, перуански, колумбийски и карибски ритми и почерка на революционни артисти като китаристката и певица Chavela Vargas, първият дългосвирещ албум на Reyna Tropical е чувствена афера с интернационален дух и текстове за женската чувствителност, калейдоскопична любов и съвременна политика. Издаден две години след смъртта на нейния партньор в дуото Nectali Sumohair Díaz след инцидент с електрически скутер, Malegría демонстрира таланта на китаристката и певицата Fabi Reyna да използва скръбта като катализатор за мащабно и меланхолично, но съвсем не импозантно изследване на културните традиции и корени на емигрантската диаспора в Лос Анджелис.
С помощта на иновативни аранжименти и темпо, широк емоционален спектър и неподражаем жанров колаж от едновременно близки и далечни вдъхновения и руминации за живота, Malegría гали слуха с върховна синергия. И макар многобройните интерлюдии (почти половината от общо 20-те парчета в албума) с гласови бележки от разговори между Reyna и Díaz и полеви записи на птички и вълни да накъсват темпото и ритмичната брилянтност на Reyna Tropical, последните са семпъл и важен поглед към по-големия контекст и творческия процес на дуо, съкрушено от загубата, но възкръснало като самостоятелен проект за онези, които не са нито оттук, нито оттам, едновременно нещастни и щастливи, но танцуващи през сълзи за добро или зло. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
FOUR TET – Three (Text)
Kieran Hebden е един от малкото артисти, способни да се пласират успешно едновременно на мейнстрийм и ъндърграунд сцена без да загубят и частичка от своя интегритет и репутация. Но вместо да сърфира само по гребена на вълната от мощните колаборации с Burial и Thom Yorke или да гребе с пълни шепи от рога на изобилието покрай блокбъстър партньорството със Skrillex и Fred Again.., Four Tet се завръща към чудния синтез на самостоятелните си търсения от последните три години и нещо след Sixteen Oceans, Parallel и 1871. Най-новият албум на английския електронен продуцент демонстира феноменалния му талант да смесва каквото си поиска и да звучи по-Four Tet и овладяно откогато и да било: от ембиънт (Loved и Gliding Through Everything) и даунтемпо (Storm Crystals), през клубна електроника (31 Bloom), прихеделия (епичният закриващ трак Three Drums) и проникновено еуфоричен есид (Daydream Repeat в добрия тон на траковете под името KH като Looking At Your Pager), та чак до окъпани в многопластови текстури, арфи и хип-хоп/фолк/абстрактни мотиви еклектични тракове, създаващи синестетично изживяване от първата до последната секунда. Three е стегнато и романтично богатство. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
TIERRA WHACK – World Wide Whack (Interscope)
Краткият, но впечатляващ дебютен микстейп на Tierra Whack се помни покрай 15-минутното продружаващо филмче и нейния анимационен аватар, персонифициращ споходилите я скръб, любов, болка и екзистенциална тегоба. Пет години по-късно, първият дългосвирещ албум на рап новаторката отваря широко доскоро само леко открехнатата врата на нейната емоционална чувствителност, демонстрирайки още веднъж таланта на Whack да вирее в свой собствен жанр от зашеметяваща аудиовизуална креативност и спокойно премерени речитативи като контраст на тематичната тегавина и откровения. World Wide Whack задълбава започнатото в Whack World с далеч по-малко и обрани комични елементи. Макар и по-дълъг като траклист и продължителност, албумът е срязващо директен и открит в смелите удари върху тежката депресия, самонараняването и самоубийствени пориви (Numb), както и върху вредното за отношенията с околните емоционално състояние (Imaginary Friends, Difficult, Two Nights). Тъмнината се преобразява в същински мрак в закриващата 27 Club – вдъхновена от 80-тарската балада You Are My Heavenна Roberta Flack, в която Whack не се идентифицира с жертвата, нито развява бялото знаме, а директно се освобождава от страха и парализата на самоубийствените пориви. Останалата част от албума лавира между житейски и любовни драми, увереност и оголена уязвимост, откровена нестабилност и заземена човечност. Емоционалните изблици се случват на фона на специфични психеделични мелодии и вокално наслояване с вкус на рап от Атланта, ретро фънк, джаз, поп, електроника и арендби с речитативни напеви, стакато и вибрато вокали. World Wide Whack e сюблимна демонстрация на креативен потенциал, който набира скорост в своеобразно торнадо от житейска обнадежденост, преди да се сгромоляса рязко и гръмко до самото дъно. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
KIM GORDON – The Collective (Matador)
Aлтернативната нойз рок икона Kim Gordon (Sonic Youth) не се губи нито за миг из дебрите на резкия си завой към индустриален и много шумен трап. Да, трап, или онези авантюристични, но определено kim-gordon-овски речитативи, които я дефинират като кралица върху инструменталите на поп/рап продуцента Kustin Raisen (Lil Yachty, John Cale, Yves Tumor), предназначени първоначално за Playboi Carti (Bye Bye). Изненаданите от това превъплъщение (продължение на предишния албум No Home Record от 2019) най-вероятно са пропуснали това колко удобно Gordon може да се настани на авант-рок диванчето с мрачни шугейз текстури и монотонни вокали с отлетлив и заплашителен дух. Дезориентиращият поне на първо слушане колектив на Kim Gordon e сетивно претоварване с неподобяема комбинация от грохващи трап инструментали и онзи незаинтересован глас, създаден да нанася удар след удар с колажирани истории – идеиалните инструменти за демонстриране на отнощение към абсолютната параноична лудост, в която живеем. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
EMPRESS OF – For Your Consideration (Major Arcana/Giant Music)
Четвъртият на Lorely Rodriguez е естественото продължение на нейните енергични, освободени и често експериментални подскоци между дрийм, алтернативен и синтпоп, арендби и индитроника. Най-разчупеният албум на американката до момента е наситен с разнообразна, но заразителна енергия, породена от възходите и паденията на разгорещена романтика и откровено любовно залитане. 30-минутната сага е изпълнена с нов подход към вокалите, интересна двуезичност в текстовете, пъргав ритъм и бесни танци със засилена електроника, превръщаща много от парчетата в клубни бенгъри (Femenine, Fácil, Sucia). Не липсват и нежни мелодии, изградени от естествени човешки емоции (Lorelei, Kiss Me, Baby Boy, What’s Love). For Your Consideration е ярък пример за впечатляващо многопластов глас, който открива едноименната песен с тематични въздишки по нежното и внимателно осъзнаване на червени флагове. Останалите десетина парчета прескачат между ниски и високи тонове и продължават пълното отдаване и паническо отдръпване от любовните вопли, прекарвайки през еуфорията на привличането (Preciosa), освободеното отдаване на инстинктите (Femenine, Fácil), палавите флиртове (Kiss Me), откритата уязвимост (Lorelei) и откровенотото чудене за смисъла на любовта (What’s Love). Плавно, но безвъзвратно Rodriguez притегля всеки в орбитата на своята емоционална и музикална вселена, утешавайки се с мисълта, че всяка любов си струва, дори болезнената. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
ADRIANNE LENKER – Bright Future (4AD)
Лавирайки интуитивно между интимна полу-акустична атмосфера и ефективни семпли мелодии, шестият солов албум на Big Thief принципалката Adrianne Lenker нарежда нежно всяко следващо емоционално наблюдение със стъписващата сила на проникновен катарзис (You have my heart/ I want it back). Работейки с колаборатори като Nick Hakim и Buck Meek, Lenker вае (авто)биографична хроника от китари, пиано и цигулка с аналоговия характер на овладян експеримент от дълбините на човешката душа. Макар нерядко да звучи песимистично, светлото бъдеще на певицата и композитор от Индиана намига към кънтрито още с шерифската каубойска шапка на корицата, предида задълбае елегантно в съвременния алтернативен фолк, записан (подобно на предходния Songs от 2020) на лента за още по-голяма автентичност и съкровеност. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
TYLA – Tyla (Epic)
Още от дебютния си сингъл (Getting Late) Tyla индикира, че се е заела с нелеката задача да създаде нов поджанр на африканската клубна музика. Дебютният албум на южноафриканската певица е подчинен именно на нейната пластична ритмичност и дръзки експерименти – тринадесетте умело подредени и плавно преливащи една в друга песни запленяват с разказ за личната метаморфоза на Tyla последните три години – от израстването и приемането на женствеността до уроците по подобаваща самооценка, самодостатъчност и търсене на отношението, което заслужава. Разбира се, тази метаморфоза неимоверно е свързана и с игрива страст (подхлъзване по лоши момчета, разочарования и преодоляване на парещата болка от отхвърляне и загуба).
Едноименният албум на девойката обаче е не само личностна еволюция, но и умели маневри из афрофюжъна и амапианото, инжектирани с добре работеща доза джаз, тънки китари, извисени синтезатори, вирални поп моменти и вокални каскади с арендби, соул, хип-хоп и ембиънт. Резултатът е нещо като нео амапиано или негова по-закачлива поп вариация, повлияна от нигерийския госпел и продукцията на Sammy Soso, Sir Nolan, Alex Lustig и други. Първият албум на уверената Tyla завършва с едно важно осъзнаване: удоволствието е един от най-основните човешки стимули. 4/5 – Влaдимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
KHRUANGBIN – A La Sala (Dead Oceans)
След няколко години на непрестанни турнета и безброй колаборации с хора като Leon Bridges и Vieux Farka Touré, хюстънското трио се връща към корените на своята синергия като група с четвъртия си албум A La Sala – белязан от обрани вокали и силен емоционален заряд в познатите интернационални инструментали с доминиращ бас. Кръстен на призив, който басистката на бандата Laura Lee използва многократно като малко момиче, за да събере семейството си в дневната, А La Sala звучи именно като саундтрак на онези моменти на идилия с близки, които живеят в спомените.
За албум, стъпил върху неизползвани демо записи и стари бийтове, A la Sala звучи завидно консистентно, освобождавайки Khruangbin от нуждата да експериментира с нечувани жанрови комбинации, но не и с цената на скука и повтаряемост. Плавното преливане между траковете потапя в пътуване през спомени и личностни промени, докато кратките интерлюдии (Farolim de Felgueiras, Caja de la Sala) позволяват оставането насаме с изведените на преден план чувства и размишления, превръщайки албума в неочаквано рефлективно преживяване.
A la Sala започва с плавни барабани и отчетливи китари, които изграждат характерната крънгбинска замечтана и лежерна атмосфера на спотаеното вълнение преди първото лятно пътуване или среща със специален човек. Тази основа се запазва в May 9th, но към нежните китари се присъединяват още по-нежни вокали, описващи разтуптяващото сърцето очакване, обречено да се превърне в избледняващ, но винаги топъл спомен. Италианският спагети уестърн Ada Jean пък изостря вниманието и напрежението с постепенната градация на учестените въздишки на Laura Lee.
Шепнещите вокали на Pon Pón контрират палавата му енергичност, доловима и в по-меланхолични парчета с ориенталски и европейски джаз мотиви и психеделичен фънк (Hold Me Up (Thank You) и фънк (A Love Intentional). A la Sala е смирен, умерен, балансиран между индивидуалните и групови търсения на триото, достатъчно уверен да не посяга към дръзки експерименти – един вид топла носталгия за душевно пътуване, което винаги е е различно за всеки. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SIR – Heavy (Top Dawg Entertainment, RCA)
Heavy разкрива Darryl Farris като музикален експериментатор, отказващ да прикрива своите несъвършенства и грешки. Четвъртият албум на SiR е откровено експозе за разрушителните му зависимостти и осеяния с изкушения път към вечността. В това пътуване познатата и вече перфектно овладяна арендби основа е примесена с ярък бас, нотки фънк, джаз, блус и соул, закачливи поп припеви, силен хип-хоп заряд и все същите медени вокали. Рамо в борбата с тегобата удрят и редица ключови за крайния резултат гости като Anderson .Paak, Ty Dolla $ign, Ab-Soul, Isaiah Rashad и Scribz Riley. Още встъпителните рими в албума демонстрират товара, с който SiR се бори (I’ve got the weight of the world on my shoulders), преди бързо да се окопитят още по-болезнено в наркотичната зависимост от Ignorant. И докато Farris откровено признава своята апатия и притъпени сетива, Ty Dolla $ign разнищва социалната среда, подтикнала го да търси пагубното бягство от реалността. Karma пък визира осъзнаването как всеки избор си върви с последствия. Едноименната песен Heavy е написана малко преди SiR да признае проблемите си пред семейството и да се засили към рехабилитационен център, решен да прекрати самоунищожителния цикъл. I’m Not Perfect води до точка на върхова осъзнатост и проблясък с надеждата, че израстването и пречистването са възможни – мотив, който се появява и в Only Human, примесен с поглед към човешките несъвършенства и неизбежността на грешките. 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
