KELELA – Raven (Warp)
Краткото ревю за Raven би звучало така – откровения от спалнята и меланхолична музика за дискотеки, която резонира добре с клубния ренесанс на чернокожите електронни пионери напоследък. Шест години след феноменалния дебютен албум Take Me Apart, Kelela не просто прави своето дългоочаквано завръщане в коренно различна среда на социални турбуленции, пандемии, протести, войни, tiktok сингли и други, а демонстрира огромно израстване и способеност да манипулира слушателското съзнание с необикновен баланс между кинетична електроника за танцуване и обладаващ ембиънт. Преди да започне да го пише обаче, Kelela Mizanekristos преодолява творческия блокаж, съсредоточавайки се върху мълчание, интроспекция, информиране и активна борба с мисогинизма. Макар почитта към чернокоците и хомосексуални изпълнители в клубната култура да е видима още в дебюта от 2017, Raven е еманация на процес от отдръпване, прераждане и душевно пътешествие, изразен във внимателно конструиран албум от споменатите ембиънт звукови пейзажи и енергична клубна музика, стъпила комфортно с два крака в техното, гериджа, дръм енд бейса, брейкбийта и джънгъла на 90-те (с помощта на продуценти като LSDXOXO, Kaytranada, ембиънт дуото Yo van Lenz, денсхол краличката Bambii и дългогодишния другар Asmara). Макар често да звучи носталгично, Raven всъщност е доста напредничав албум – съвършеното преливане между бенгъри и интроспективни бавни парчета в продължителен микс превръща божествените хармонии и проникновени текстове на Kelela в инструмент за пълно потапяне в лиричните химни и съзнанието на необикновен артист. 5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CAROLINE POLACHEK – Desire, I Want To Turn Into You (Perpetual Novice)
Не дразнете Caroline Polachek с постоянни сравнения с Kate Bush, защото само за два самостоятелни албума, бившата вокалистка на Chairlift успява да създаде сензационна, софистицирана и абсолютно индивидуална поп вселена. Простете и нашето мрънкане за артисти, които пускат пет-шест сингли в рамките на половин година, преди да издадат следващия си албум с общо десет парчета (мех!). Caroline е много, ама много различна. Първият сингъл от нейния втори албум (Bunny Is A Rider) излизапреди почти две години, за да се превърне във виралния хит на 2021 и да бъде последван от други любопитни сингли като Billions и Sunset. Още с пронизително силния вой на сирена (или пък нимфа?!?) от първите секунди на откриващото Welcome to My Island обаче е ясно, че си имаме работа най-малкото с максималистка покана за пътешествие в най-тъмните дебри на любовта, копнежа и желанието. От което, както се оказва, няма лесно откачане. Вместо първичен като своята обложка (Polachek на четири крака във вагонче на метрото и с хищен поглед на пантера), Desire… e маниакален, самоуверен, разнообразен (от инди, балеарски и хипер поп до фламенко, дръм енд бейс, брейкбийт и отвъд) поп манифест за и от новото поколение, свикнало да бъде изплючвано от любовта, но и неспособно да устои на притегателната сила на желанието. 5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
YO LA TENGO – This Stupid World (Matador)
Дори да не сте слушали и секунда от предишните пестнайсет (!) албума на Yo La Tengo, откриващата тройка парчета в номер шестнайсет ще ви покръстят в пожиузнени фенове на върховното трио от Ню Джърси. Sinatra Drive Breakdown, Fallout и Tonight’s Episode са силен YLT дестилат от 40-годишната еволюция на банда, решила да създаде, запише и продуцира първия си албум от пет години насам без външна помощ, улавяйки онова усещане на група, която свири заедно, не си поставя конкретни цели и експериментира с превръщането на шугейз в нойз китари, помитащи в прегръщащи барабани и проникновени медитативни мисли за живота и смъртта. Georgia Hubley, James McNew и Ira Kaplan могат да звучат и нежно в парчета като Aselestine, което контрира меката си мелодия с остри строфи като Where are you?/ The drugs don’t do what you said they do. Без да разчита на големи амплитуди в темпото и настроението, This Stupid World е триумфална и лека тегоба, която не те заковава на едно място, а подтиква да продължиш напред с ясно съзнание накъде си тръгнал. 4,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
LIV.E – Girl in the Half Pearl (In Real Life)
Sudan Archives има достойна конкуренция в жанра с безкрайно смело, белязано от постоянни експерименти и богато нюансирано арендби, прераждащо се в спонтанен, но добре контролиран хаос. Родената в Далас, но базирана в Ей Ей 25-годишна Olivia Williams твори далеч от госпел корените на своето музикално (в буквален смисъл) семейство и се чувства най-добре в еклектични, сякаш създадени за пълно потапяне главоблъсканици от емоционален дръм енд бейс (Ghost), авангардно арендби, пасторални бийтове ала Tyler, The Creator (Find Out) и джаз експерименти (Clowns). Себеопознаването на Liv.e (произнася се Лив, от Оливия) минава през потентно разказани руминации за личното освобождаване, скръбта, порастването (When I looked inside my brain, there were all these webs of pain), прошката и динамичната роля на взаимоотношенията в нейния живот. Girl in the Half Pearl е звукът на изключително талантлив артист, който звучи като да се преоткрива в нещо различно на всеки трийсетина секунди, но въпреки това звучи завършено и дяволски добре завъртяно като експеримент на електроника, нойз и космос. 4,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
GLÜME – Main Character (Italians Do It Better)
Макар със своите 50 минути да по-дълъг от необходимото, вторият албум на туйн пийкс барбито Glüme е стъпка напред в нейните кинематъографски поп търсения с другарска помощ от Sean Ono Lennon, Of Montreal, STRFKR и Rufus Wainwright. Разликите с дебюта The Internet (2021) и неговия авант-поп също са в полза на Main Character, който разширява звуковата палитра на джобната Мерилин с по-разнообразен меланж от стар Холивуд и нов Ел Ей – симфонични балади (Main Character) се редуват с футуристичен дископоп (Wedding Cake Shop), lana-del-reу-ски медитации (Child Actor), трап (Flicker Flicker) и калейдоскопичен синтпоп (Dangerous Blue). Единственият по-сериозен недостатък на албума е липсата на фокус и прекаленото амбициозното раздуване във втората част, което подчертава и липсата на емоционален интензитет ала силното начало и строфи като Child actor, what’s the matter?/They told you to smile. Със същия размах и с по-добро редактиране на ненужни овертюри, интермедии, репризи и неподходящи за целта парчета, следващият албум на Glüme ще е топ. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
SHAME – Food For Worms (Dead Oceans)
Aко вторият албум на лондонските пост-пънкари Shame бе шумен размисъл върху кризата на идентичността, трудното вписване в забързания живот и сблъска между големите надежди и циничната реалност, най-новата им храна за червеи е по-зрял, мелодичен и топъл опус, без да губи и частичка от енергичността на своите предшественици. Lamborghini-то на Shame албумите, както го нарича фронтмена Charlie Sheen, e eкстровертна ода за приятелството и специфичната динамика на взаимоотношенията в петорка, израснала и успяла да остане заедно. Тестваните първоначално на живо по време на фестивали десет парчета са квинтесенциален Shame (енергия, чувствителност), минал през опитния музикален продуцент Flood (Nick Cave, U2, Foals) и едновременно запазил и трансформирал своя сурово експлозивен характер в богати и благи текстури – далеч от типичния минорен пост-пънк, но близо до новооткритата свобода и обезоръжаваща оголена чувствителност, дефилираща по невъобразимо красив начин в почти акустичната мелодия за пиано и китара на Orchid. Food For Worms е тежък на чувства, силен на енергия, шумен на звук и обнадеждаващ със светлината, която оставя след себе си. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
UNLOVED – Polychrome (Heavenly)
След изключително амбициозния и богат на експерименти The Pink Album есента на 2022, продуктивното трио Unloved (Jade Vincent, Keefus Ciancia и David Holmes) се завръща с Polychrome – още един хипнотичен, многопластов, но и много по-фокусиран албум от опушена филмова атмосфера, пулсиращо мрачна електроника и достигаща до кресчендо поп драма като от филм на David Lynch, който може да ви обърка или накара да се чувствате леко странно, преди да ви хване за чатала и да ви изкара на дансинга с моторния ритъм на парчета като I Did It. Записани по същото време като розовия албум, новите осем песни на Unloved продължават да развиват стила на бандата като впечатляващ колаж от психеделия, кино, приятно екзотични орнаменти, лъстиви вокали и определено винтидж усещане, звучащо на място и през 60-те и 70-те, и днес. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
FREE LOVE – Inside (Lost Map)
Free Love, новата инкарнация на шотландското дуо Happy Meals, може да бъде описана лесно и мързеливо с произволна комбинация от думите асид, електроника, итало, космик и Глазгоу, но заслужава много повече. Вторият албум на Suzanne Rodden и Lewis Cook под това име е магична комбинация от пулсиращи (синт)поп хитачки (Open The Door), медитативни мантри (I Become), космичен поп (Le Mirage, Stop) и разнообразни експерименти, които не се страхуват да комбинират акустични и електронни инструменти и текстове на английски и френски. Записан в домашното студио на титулярната двойка, Inside e висша еманация на най-доброто от независимата шотландска сцена (помнете Optimo Music), която блести с умерена доза психеделия (Stop) и наистина вълшебен микс от кисел (в добрия смисъл) поп, дроун прогресии и чести обратни завои от дансинга към по-спокойните медитации с признание за живот и смърт , изолация и общност и търсенето на баланс между отварянето към света и вглеждането в самия себе си (все актуални теми покрай ковид карантините, когато е записан и самият албум). 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
