NICK CAVE & WARREN ELLIS – Carnage (Goliath)
63-годишният Nick Cave няма какво повече да доказва, но и не го свърта на едно място. Малко след като пандемията проваля световното турне в подкрепа на монументалния шедьовър Ghosteen, австралийският мракобесен трубадур се събира отново с верния си другар в саундтраците и бандите (Grinderman и The Bad Seeds) Warren Ellis, за да канализират остатъчната енергия в нещо продуктивно. И макар първата карантина вероятно да ги лишава от възможност да обикалят стадиони, но и очевидно да записват с останалите членове на титулярната група, Cave и Ellis успяват да създадат наистина брутален, но и много красив албум, вграден във всеобщата комунална катастрофа. По същество, Carnage не е толкова грандиозно достижение, колкото своя предшественик Ghosteen, но го следва плътно по петите не само като достойнства, но и като дух.
Осемте песни в този албум на Cave и Ellis като дуо посягат отново на митологичните и религиозни символи и автобиографични метафори и трагедии, посипват ги с щипка бесове от Grinderman и ги завъртат около стари и предимно нови нещастия и дадености на съвременния свят (полицейско насилие, пандемия, мъчителни загуби, немислима скръб, безкрайна любов, обичайното). Резултатът са същите онези живи образи на бате Николай, наложени върху електрониката и върховните струнни аранжименти на Ellis във витиевати (и често пъти абстрактни) мелодии и текстове за катастрофи, загуби, копнеж и нужда от изкупление. Този път обаче, емоционалният център на албума не е само в личната, а в глобалната скръб. Ускореният процес на интензивна креативност (по думите на Ellis) e родил още един шедьовър, без изненада. 4,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
ALTIN GÜN – Yol (Glitterbeat)
Altın Gün не просто дестилира най-ценното от турската фолклорна и сайкъделик/анадолски рок традиция, а го разширява и обогатява през собствената си чувствителност на експериментална мултикулти банда с десетки влияния. И докато първите им два албума подхождат една идея по-консервативно към изследването на споменатите анадолски рок и турска психеделия, Yol (път) е лъвски скок към флирта с 80-тарския синтопоп и яхт рок и засилването на собствената идентичност. Амстердамската шесторка на Merve Dasdemir, Erdinç Ecevit, Jasper Verhulst, Ben Rider, Daniel Smienk и Gino Groeneveld бяга от директното интерпетиране на оригиналните песни и обличането им в съвременен звук, а вместо това залага на богато текстуриран, много разнообразен и ужасно танцувален ритъм и дух, независимо дали говорим за атмосферичния мистицизъм с бавно темпо, фантастичен синтезатор и обречен глас на Ordunun Dereleri или фънк диско закачките и дръм машини на Yüce Dağ Başında и Maçka Yolları. Остава само да извървим дългия път към следващия концерт на групата, където ще ги изтанцуваме всичките от-до. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ADRIAN YOUNGE – The American Negro (Jazz is Dead)
Стъписващата обложка на този албум е достатъчно ясна заявка. Линчуването на чернокожите американци трябва да спре. Adrian Tounge държи да бъде чут, a Black History Month е идеалното време за премиера на този епичен преразказ на еволюцията на американския расизъм през мислите и музиката на възхитителен мултиинструменталист, продуцент и композитор. The American Negro помита с безпардонна амбиция (Younge пише музиката, свири на всички инструменти и дирижира 30-членен оркестър, за да запише всичко в аналогово студио като част от по-голям мултимедиен проект с подкаст и филм), пищни оркестрации, уверена критика (в устните интерлюдии) и богато изследване на взаимоотношението между черната музика и бяла Америка. Колективното изживяване на Adrian Younge e неговият What’s Going On. Или както го нарича самият той пред Apple Music: ако Marvin Gaye се беше засилил да записва с James Baldwin при David Axelrod. Добър и ценен урок. 4/5.
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SMERZ – Believer (XL)
Норвежкото авангардно дуо Catharina Stoltenberg и Henriette Motzfeldt затвърждава репутацията си на краен експериментатор, от който просто не знаеш какво да очакваш. Дали с амбразивни мелодии и изненадващи обрати, дали с още по-странни и сякаш идващи от нищото лирични отбивки, дебютният албум на мацките е откровен авантпоп с дълбоки корени в норвежкия фолк и техно. Слушането не е никак лесно: постоянното прескачане в парадоксално различни емоции и счупени звуци изисква концентрация за по-дълбоко и възнаграждаващо вникване, защото експанзивният музикален пейзаж на Smerz не прилича на нищо друго, което сте слушали досега. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
