AMEN DUNES – Death Jokes (Sub Pop)
Шестият (или седмият според Bandcamp, иди разбери – бел.ред.) албум на Damon McMahon като Amen Dunes е доста по-различен от предходния шедьовър Freedom (2018), пленил минорното BOYSCOUT сърце завинаги с лоу-фай, психеделични и еуфорични мелодии на алтернативния рок, които опияняват, задушават, освобождават и натъжават. За да направи рязък ляв завой с Death Jokes, американецът се учи да свири на пиано, да програмира дръм машини и да композира на Ableton, преди да скочи с главата напред в авангардното семплиране на богато нюансирани и добре колажирани електронни композиции – или към фундаментите на клубната култура и рейв/рап партитата, с който отрасва като дете, но никога досега не е интерпретирал в своята музика. Но вместо да затъне в нещо прекалено смело (и неслушаемо), Amen Dunes посича с нов триумфален меланж от експериментален поп, мелодичен нойз, инди рок, фолк и индустриални моменти, които лавират между първоначално объркване и познатата майсторска мелодичност.
За разлика от предишните си интровертно екзистенциални албуми, този път McMahon бори умората от своята музика, подхождайки като страничен наблюдател на собствените си истории и колажирайки критиката към възхваляването на насилието, принудата, стадния манталитет, разрушителния индивидуализъм и социалните проблеми на американското общество. Започвайки работа по албума още в края на 2019 и канализирайки новия си подход със семпли и чопнати звуци, реплики и музика от YouTube, глобалната пандемия, тежък ковид, раждането на първата му дъщеря и преместването от Ню Йорк в Удсток, Damon записва предимно сам (и с джаз басиста Sam Wilkes и продуцентите Christoffer Berg и Kwake Bass), успявайки да създаде проникновено есе за социалната атрофия и разделенията помежду ни, опирайки се на надеждата да съумеем да продължим напред. Песимизъм или семпъл оптимизъм? Защо не? Дори след тотална промяна на подхода към композиране, McMahon пак звучи като стария неподражаем Amen Dunes, но и отгоре. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ST. VINCENT – All Born Screaming (Total Pleasure)
Първо най-важното: преди да започне записите на седмия си албум като St. Vincent, Annie Clark се сбогува с изкусно създадените персони от предходните (арт рок мадамата от филм на Burton в Actor, футуристичната сектантка от St. Vincent, дистопичната строга господарка от Masseduction и 70-тарската бандитка от Daddy’s Home), за да се изправи лице в лице с противоречията на живота, смъртта и тленността. Движен от пост-индустриални денс мелодии, All Born Screaming среща катарзисите с успокояваща примиреност.
Демонстрирайки още веднъж своя талант на един от най-добрите китаристи в съвременната музика, Annie Clark озвучава екзистенциалното си експозе с фини, но често прерязвани от резки изкривявания мелодии и постепенно прогресиращи сола в точните моменти. За експлозивно бързите барабани отговарят Dave Grohl (Foo Fighters), Josh Freese, Cian Riordan, Mark Guiliana и Stella Mozgawa (Warpaint). Интимнатата тематика и перфекционзмът на Clark са и основните причини за първи път да се изпродуцира изцяло сама. Резултатът е десет песни с отчетлив лаундж, нойз, готически и бароков рок, фънк привкус, алтернативен поп, денс и електроника.
Откриващата Hell Is Near е явна изповед за непрeкия сблъсък със смъртта, чийто мелодични мандолинести китари и религиозни напеви водят разказа за останалото след загубата на един живот, а именно вещите и чувствата. Темата за смъртта и раздялата преобладава и в дългата и тежка градация на Reckless, просмукана обаче и с емпатия и неизказана подкрепа за помощ след емоционалната разруха от скръбта. Раздялата в моторното Broken Man е последвана от ново обсесивно увлечение във Flea (I’m just like a hungry little flea/jumping on somebody’s warm body) и неговия меланж от индустриален поп и готически джаз. Екзистенциалната тематика се разгръща и във Violent Times и The Power’s Out – спокойна балада за плачевното и все по-упадъчно състояние на света.
На Annie Clark ѝ трябват двайсет години, за да осмисли значнието на случайната си хрумка All Born Screaming и да я ползва като флагман на опус за загубите, терзанията и мъчителното изплуване от емоционална бездна. Едноименното закриващо парче е седемминутен епилог (със сериозно рамо от Cate Le Bon) за това как човешкото съществуване винаги върви ръка за ръка със страданието, но именно това учи на живот и чувства. Тематичният завършек на албума е ритуален напев на самото име, припомнящ как сме се появили на този свят и как не бива да забравяме, че въпреки ужаса, животът е прекрасен.
All Born Screaming не се вмества в строга концептуална рамка като преходните албуми на St. Vincent, което го прави и най-разчупения в досегашната ѝ дискография – противоречиво ярък и топъл в гротескната си същност, пълен с неподправена ранимост и уязвимост, но запазващ романтиката и красотата в своята основа. Седмият на St. Vincent започва със смърт и завършва с рождение. Дали това е символика за метафорично прераждане след загуба и емоционална разруха или нещо друго е въпрос на лична интерпретация. Този път St. Vincent демонстрира една различна своя страна, а именно тази на човека зад артиста. 4,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
YAYA BEY – Ten Fold (Big Dada)
Докато предходния Remember Your North Star (2022) смесваше класическо арендби с реге и чудесни хумористични кукички в споделянето на емоционални перипетии с бивши гаджета и отчуждената си майка, петият студиен албум на Yaya Bey се случва след тежката загуба на нейния баща Ayub Bey (Grand Daddy I.U от Juice Crew). Очаквано, Ten Fold е белязан от скръб, но и от търсенето на любовта към себе си под звуците на ритмичен нео соул, раздвижен фънк, буум бап, джаз, хип-хоп, лек хаус и привлекателна електроника. В шестнадесетте песни, рядко надвишаващи три минути, Yaya разказва за наглед битови ежедневни случки и емоции – високите наеми и неразумни харчове (Eric Adams In The Club) съжителстват със зараждащо се романтично увличане под звуците на топло реге и дъждовно арендби (Slow Dancing in The Kitchen, уверена любов към себе си (Sir Princess Bad Bitch, Chrysanthemums, East Coast Mami и So Fantastic), решителност да не се превръща в даденост (Chasing The Bus), носталгия и замаскирана апатия (Iloveyoufrankiebeverly).
Всичко това кара Ten Fold да звучи като манифестация на любов и себеуважение насред ежедневния хаос – усещане, предизвикано не само от текстовете, но и от впечатляващия начин, по който Yaya работи със своя фин, чувствен и спокоен глас. Но под сякаш небрежните житейски откровения се крие нещо по-дълбоко. Записан в годината след смъртта на своя баща, гласът на Ayub Bey често се прокрадва из песните под формата на гласови съобщения и семпли от разговори с дъщеря му. Yvette’s Cooking Show пък е директно обръщение към родителя, в което Yaya му споделя какво изпуска (I’m on tour Pop, uh, eating oysters at the Paris stop, uh, copping Gucci at the vintage shop), преди и да се сбогува подобаващо с него (I hope you get to rest, you somewhere chillin’, laid back, knowing you did your best). Внезапно Ten Fold се трансформира в символика за тежката загуба и посрещането на мъката на талази, принуждаващи да продължим да живеем в свят, сякаш неразбрал какво сме изгубили и отказващ да се нагоди към нашата болка. Но вместо да задълбава в миналото и да потъва в носталгия, скръбта на Yaya е каталог на чувствата и ситуациите, спохождащи загубата, завършващ с простото, но важно осъзнаване във финалната Let Go – въпросът пред тъгата е не дали, а кога ще си отиде. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SHABAKA – Perceive Its Beauty, Acknowledge Its Grace (Impulse!)
След като разпуска Sons of Kemet през 2022, британският джазмен Shabaka Hutchings си дава почивка от любимия си саксофон, за да се преоткрие с помощта на много (японски) флейти и завидни гости (André 3000, Moses Sumney, Esperanza Spalding, Floating Points, Laraaji, Miguel Atwood-Ferguson, Lianne La Havas, Saul Williams, Elucid и други). Дебютният му солов албум Perceive Its Beauty, Acknowledge Its Grace го представя като музикант, способен да интерпретира каноните на ню ейджа и дълбокия джаз по неимоверно по-интересен и разнообразен начин от половинката от Outkast и колега-флейтист от предишното изречение. И докато енергията на Shabaka в предходните му проекти често е експлозивна, тук си имаме работа с деликатни и нежни мелодии на прераждането – повече духовни, отколкото енергични, пасторални, отколкото шумни, трансформиращи музиката на Shabaka и силните му страни в спокойни и медитативни, но винаги търсещи опуси в синергия с върховни вокалисти и инструменталисти. Новата инкарнация на Shabaka е като старата – дяволски добра. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
FABIANA PALLADINO – Fabiana Palladino (Paul Institute)
Kaкто си личи по-фамилното ѝ име и обема на дискографията в Spotify, Fabiana Palladino не е нито случайна, нито нетърпелива. Дъщерята на легендарния бас китарист Pino Palladino издава музика в интернет вече тринайсет години и е едва първият артист на лейбъла на митичния Jai Paul от седем. Но вместо да се засили да сглоби дебютния си албум по най-бързия начин, Palladino действа бавно, запълвайки времето си като студиен музикант за Jessie Ware, Sampha и Jai Paul, без да си дава зор кога да полира всичко до съвършенство. Е, близо десетилетие след като се запознава с някои от най-важните хора в своя живот, Fabiana издава фантастичен, разнообразен, стегнат и продуциран изцяло от самата нея дебют, какъвто се появява прекалено рядко.
Макар очевидно да има добри контакти и да може да си позволи да работи с баща си и брат си (Rocco Palladino, басист на Youseff Dayes), a също и с барабаниста Steve Ferrone (Tom Petty and the Heartbreakers), Jai Paul и аранжора Rob Moose, Fabiana се извисява над възможните обвинения за непотизъм на крилете на наистина съвършен и истински страхотен поп дебют без пълнеж и нито една излишна песен. Създадени след края на нейна дълга връзка, десетте песни в едноименния албум на Fabiana Palladino редят интимни руминации за любовта и самотата върху съвършена 80-тарска мозайка от арендби, соул, поп и диско в духа на Janet Jackson и другите пионери на течния звук. Но вместо да е обикновен трибют към своите вдъхновения, Fabiana Palladino преоткрива корените си през съвременния поглед на дяволски талантлив артист, способен да насища иначе полираната база с груби ъгли, експериментални барабани и интересни хрумки. Предизвикваме ви да намерите поне един слаб момент или да се отегчите. Никакъв шанс. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ANGUS & JULIA STONE – Cape Forestier (Sony)
Angus и Julia Stone не са артисти, от които очакваме дръзки жанрови каскади или осезаема промяна в звука и тематиката. Всеки от досегашните албуми на австралийското фолк/инди поп дуо е искрено и емоционално пътуване из дебрите на носталгични спомени за любовта, живота и връзките, разгърнато върху прецизно насложени акустични мелодии и нежни вокални хармонии. Тази предсказуемост обаче не доскучава, а само засилва ефекта от искрените текстове. Шестият албум на дуото е завръщане към самото начало – Cape Forestier е не само името на лодка с основополагащо значение за личностното изграждане на Angus и Julia като брат и сестра, но и символ на концепцията за носталгичен поглед към досегашните житейски уроци, копнежа за истинска любов и тленността на всичко живо.
Изпълнени с типичните за дуото спокойствие, смиреност и примирение дори в най-емоционалните моменти, дванадесетте песни в албума са събирателен фотоалбум на миналото, започващ с олицетворение на флуидното отношение между любовта и загубата. Losing You е меланхоличен разказ за неизбежната и често неконтролируема промяна в отношенията с любим, чиято непостоянност крие и определена красота. Down To The Sea е кратка почивка с благозвучно повторяем инструментал и разчупени електрически китари в края, а My Little Anchor продължава морската тематика и темата за любовта и загубата с история за търсенето на истинско опиянение. No Boat No Aeroplane пък е една от първите песни, написани от Angus и може би единствената с преобладаваща тревожност и безпокойство. Без да предлагат нещо нечувано или неочаквано различно, брат и сестра Stone отновo успяват да потопят слушателя във вътрешния си свят, да го накарат да се замисли дълбоко и да му вдъхнат добре дошли спокойствие и увереност. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
KAMASI WASHINGTON – Fearless Movement (Young)
Kamasi Washington продължава да води съвременния джаз из непознати територии в компанията на добри съмишленици. Първата част на близо деветдесетминутния Fearless Movement (направо кратък спрямо дебютната тричасова одисея The Epic от 2015) събира членовете на колектива West Coast Get Down – Thundercat, Patrice Quinn, Brandon Coleman, Terrance Martin, както и Taj и Ras Austin, DJ Battlecat, фънк-арендби гуруто George Clinton, победителя в Rhythm + Flow D Smoke и André 3000, за да помогнат на Kamasi не само да преоткрие джаза, но и да го превърне в свой свят чрез смели манипулации и неочаквани жанрови плетеници. Fearless Movement е денс албум, но не като жанр, а заради силната връзка с освободеното движение и физическата изразителност. Въпреки космическото звучене, албумът на Kamasi е заземен около семейството като основна ценност.
Дванадесетте песни са силно повлиян от раждането на дъщеря му Asha, която има заслуга за демо мелодията на Asha The First и присъства и върху обложката на албума с баща си пред абстрактна картина на по-голямата си сестра Amara. Осмелявайки се да експериментира за чисто забавление, вместо да се фокусира здраво върху предавеното на грандиозни емоции, Washington създава разчупени песни в завиден синхрон между коренно различни инструменти и похвати, белязани от съвсем кратки моменти на творческо несъгласуване и разминаване. Музикалното пътешествие в албумa обаче остава вълнуващо както от техническа, така и от емоционална гледна точка. Петият на Kamasi е изпълнен с осезаема свобода – дали заради центърирането около най-любимите на своя автор, или заради неимоверното щастие да прави точно това, което усеща, с артисти, които го разбират, няма особено значение. Резултатът е красноречив. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
LOREN KRAMAR – Glovemaker (Secretly Canadian)
Aмериканският трубадур Loren Kramar попада в полезрението на журнала покрай вездесъщия Петър Грудов и неговия безмилостен талант да споделя песни, които спират деня и променят човешки съдби. Та така и с водещия сингъл Hollywood Blvd от дебютния албум на харизматичния брадат певец, който завладява с богати оркестрации и великолепен скулптурен глас ала нещо средно между Father John Misty и Angelo De Augustine. Добрата новина е, че дори да не сте слушали досегашните сингли и EP-та на Kramar от последната петилетка, холивудският булевард е само показано за чудесата, които следват в Glovemaker. Самоопределилият се като Chateau Marmont, ако можеше да пее великан вибрира с безсрамието на човек, способен да вие безпардонни и нерядко екстатично провокативни оди за съмнението, желанието да бъдеш забелязан, славата, живота без предразсъдъци и страх и фалшивите маски за пред света на фона на обезоръжаващо разголващи признания (I’m a Slut, Gay Angels) и продуцирани от Sean O’Brien (The National, Booker T Jones) инструментали с участие на лосанджелиски музиканти като John Carroll Kirby на синтезатора, Carla Azar и Sam KS на барананите, Sam Gendel на саксофона и Drew Erickson като аранжор на оркестъра – какафония, която е едновременно театър, църква, дискотека и кабаре от висока класа. Glovemaker е невероятно експресивен, богат и хубав. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JESSICA PRATT – Here in the Pitch (Mexican Summer)
Още от откриващата си песен Life Is, четвъртият албум на калифорнийската певица Jessica Pratt (и първи от петилетка насам) надгражда досегашните познати фолк мелодии с отнесени и нерядко мъгливи вокали с добре подредена и доволно стегната класическа структура в психеделичен ретро поп от 60-те години, способен да я извиси далеч над останалите в жанра. Добавяйки приятни за ухото боса нова перкусии, Jessica прегръща своя меланхоличен глас със софистицирани, но леснослушаеми инструментали за най-добрите песни на певицата в нейната досегашна дискография – раздяла с екцентричността, но не и с добрата стара тъга, като филмов саундтрак, съществуващ идеално и извън целта, с която е записан. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
VINCE STAPLES – Dark Times (Blacksmith/Def Jam)
Последният (в буквален смисъл) албум на рапъра Vince Staples за лейбъла, стартирал неговата хип-хоп кариера, не е отбиване на номера (по подобие на други негови колеги), а пореден стегнат и монотонен речитатив върху историите от миналото и проблемите на настоящето, разгърнат без излишни словесни каламбури, а браво в брадичката така, че да те нокаутира спокойно и да усетиш кръв в устата. Ако сте гледали неговия сериал Шоуто на Винс Стейпълс, няма как да не помните и сардоничния му хумор. Dark Times надгражда кварталните автобиографични истории на Ramona Park Broke My Heart с белезите на поколенческата травма и живота на знаменитост. Доверявайки се изцяло на музикалните продуценти Michael Uzowuru, Jay Versace, Cardo, LeKen Taylor и Saint Mino, Vince Staples се разписва с минималистичен, но приятно (да се чете минорно) опушен и фънкарски албум, в който да се загубиш доволно, без да ти досади. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.