AMEN DUNES – Freedom (Sacred Bones Records)
Може да не познавате американеца от Бруклин Damon McMahon, но може моментално да се обедите защо петият му албум като Amen Dunes ще бъде обявен в класациите за 2018 като величествен шедьовър на лоу-фай и психеделичния поп-рок с еуфорични мелодии, които опияняват, задушават, освобождават и натъжават – едновременно. Косвената прилика с обложката на Frank Ocean-овия Blond най-вероятно е абсолютно случайна, но достатъчно показателна мета препратка към съдържание на Freedom. След близо десетилетие с леко абстрактни албуми, които не разкриват много за своя автор, McMahon застава с лицето си върху албум с 11 красиви композиции, които могат да бъдат определени за най-личната, откровена и завършена музика в досегашната му кариера. Съкровената изповед на Amen Dunes минава през скръбта, отношенията с родителите, трудното детство и завишените очаквания и натиск от обществото, но не се страхува да засегне и социо-политическата реалност по забележително елегантен начин със силата на своята рафинирана и много поетична естетика. Харизматичните герои във Freedom витаят толкова леко на границата между автобиографичните преживявания и наблюдения върху заобикалящата реалност, че можем да ги прибавим към христоматийните примери от наръчниците по американа на Springsteen, Tom Petty, Тhe War on Drugs и Deerhunter. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
SONS OF KEMET – Your Queen Is a Reptile (Impulse)
Твърдението не идва ли от Америка, не е джаз е толкова невалидно днес, че спокойно можеш да препоръчаш на киселяка да попрочете отзивите на щатската преса за Shabaka Hutchings от последната година. Или, вместо да го бавиш, направо му пусни пресния Your Queen Is A Reptile на една от трите му основни групи. Новата колекция химни за сакс, туба и два комплекта барабани отново пращи и жужи с ядрената енергия на може би най-влиятелната фигура в новата джаз сцена на Лондон. Имаме и концепция с полит-феминистки заряд. Kато контра на заглавието, всяко от парчетата е посветено на различен борец за човешки права – имаме Angela Davis, Harriet Tubman, както и самата баба на Shabaka. Плюс убийственa обложка, омагьосваща музика и шамански речетатвиви от Joshua Idahen. Шансът да си чул закриващата My Queen Is Doreen Lawrence преди година и половина лайв в Mixtape5 и да си стоял мирен: 0%. Издатели са Impulse, в чийто каталог блестят имена като Coltrane и Mingus, например. 4,5/5 – Иван Хадживеликов
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
THE WEEKND – My Dear Melancholy, (Republic)
Първото EP на Abel Tesfaye след изключително успешния, но малко половинчат блокбъстър-албум Starboy е стилово и много кратко завръщане към The Weeknd от House of Baloons – онзи мелодичен и екзистенциален тип, който собственоръчно изобрети и наложи алтернативното арендби преди малко повече от седем години. За разлика от тогава обаче, My Dear Melancholy, (запетайката не е печатна грешка, нека догадките дали става въпрос за писмо или първа част от нова трилогия) звучи много повече като албум с балади за разбито сърце, отколкото като екзистенциален тремор за цялото съществуване на Abel. Няма значение дали основното вдъхновение на канадеца е породено от спомените за разделите му с Bella Hadid и Selena Gomez, защото обречената мелодичност, смиреност и Michael Jackson-ови вокали от първите му опити преди години отново са тук, за да бъдат деликатно обгърнати от тъжни синтезатори и минорна атмосфера, сътворена в колаборация с продуценти като Mike Will Made It, Guy-Manuel de Homem-Christo от Daft Punk, Frank Dukes, Skrillex, Gesaffelstein и Nicolas Jaar. Не че ще познаете характерния им почерк от първо слушане, дори напротив – The Weeknd е успял да миксира всичко в своя собствен и моментално разпознаваем мрачен стил. Измъчените и интимни текстове за секс, наркотици, предатества, изневери и генерално мрънкане само подчертават новия приятен опит за разкриване на емоционална мъжественост от артист в средата на поредната голяма трансформация, може би. 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
HER – Her (FAM Records)
Малко групи се съвземат от емоционалната травма, предизвикана от загубата на някой от основните си членове. Не ни се мисли какво е минавало в главата на Victor Solf от френското дуо Her, когато е трябвало да записва дебютния албум на групата и да обикаля по турнета (включително и в София) с ясната идея, че най-добрият му приятел и партньор в групата Simon Carpentier е тежко болен. Въпреки смъртта на своя приятел малко преди края на записите на Her, Solf се нагърбва с тегавата задача да завърши албума в негова памет. Дебютният дългосвирещ албум на групата е емоционален ъперкът от първата секунда, истински триумф над една немислима трагедия и доказателство, че двамата са успели да надживеят своята споделена болка, за да довършат и издадат разнообразен опус от еклектичен фънк, лежерен електропоп и позитивна меланхолия. 3/5 – Светослав Петров
