Често пъти фактите са повече от краснореичиви и да, имаме известни основания да изпадаме в носталгия и да мрънкаме как всичко е било по-хубаво преди. Дали заради копнежа по аналоговата епоха и тактилните изживявания, лошите новини у нас и наоколо или прекомерната умора от постоянно сърфиране нагоре-надолу по екрана, нерядко се случва да се улавяме как желаем да се телепортираме в отдавна отминали времена.
Десетилетия преди да издъхне в задушаващата прегръдка на капитализма, Ибиза е потънал в жарък зной и слънце пристан на освободена диаспора от нудисти и хедонисти, забавляващи се по естествен начин и без каквито и да било задръжки (и дрехи). Фотографският архив на Oriol Maspons е хапчето, което ни връща директно в епохата на разюздан култ към удоволствието (да се чете танци, секс и нудизъм) и липсата на какъвто и да било пуритански нагон.
Събрани за пръв път на едно място в красива книга от IDEA, най-добрите кадри на покойния испански фотограф са потентна хроника на балеарската култура на този знаменит остров, способна да размечтае нездравословно всеки зрител по посока на неговото красиво бохемско минало. Идиличният дом за много антикомформисти, хипита, хедонисти и знаменитости е представен като нецензурирана любовна афера от човек, който има дълбока връзка с Ибиза.
Oriol Maspons се изявява професионално в много жанрове: снима репортажи, портрети, мода и реклама. Но когато испанският фотограф не е ангажиран с работен ангажимент, той не пропуска да прекара всяко лято в Ибиза от края на 60-те до края на 80-те и да снима удоволствия за удоволствие. Националният музей на изкуствата в Каталуния подчертава важната му роля за обновяването на фотографския език в Испания през 50-те и 60-те години на миналия век.
Независимо дали обикаля нудистките плажове на острова или се поти с кози и полуголи хора на дансинга в многобройни клубове, Maspons документира страстта и солта по кожата по естествен и обезоръжаващо откровен начин без капка идеализиранe. Ако можем да говорим за някаква идилия, то тя произхожда именно от свободата, която струи от всяка пора.
И понеже говорим не само за кози и дансинги, но и за нудисти, архивът на Maspons е важен заради стотиците най-ранни и най-хубави снимки от стария остров Ибиза и цялостната хроника на времето след смъртта на Franco, което възприема чувствената голотата и тази понастоящем изчезваща култура много по-освободено – на разходките по цици или дибидюс не се гледа толкова укорително, дори напротив.
Един вид тогава на еротиката се гледа като на нещо забавно, а не просто като на голота. По следите на изгубеното време е неблагодарно занимание за хората, които се опитват да си отговорят на въпроса кога сме били по-свободни – тогава или сега? Красотата на остров Ибиза от 70-те и нейните особени чувственост и хумор си остават недостижими и до днес, а кадрите на Oriol Maspons са машината на времето, от която имаме нужда.
Oriol Maspons Ibiza (меки корици, 144 страници, 1000 копия, IDEA) струва 100 лева онлайн тук.
