Поразителната черна комедия с елементи на фантастика Омарът е първият англоезичен опит на Yorgos Lanthimos. Младият гръцки режисьор остави паметен отпечатък в историята на европейското кино още през 2009 с не по-малко идиосинкретичния Кучи зъб, спечелил признание на фестивала в Кан и номинация за най-добър чуждоезичен филм на Оскарите. Шест години по-късно, не без помощта на куп големи филмови звезди (силна роля на Colin Farrell, отлични Rachel Weisz, Ben Whishaw, Lea Seydoux и John C. Reilly), Lanthimos печели наградата на журито в Кан с Омарът и директно застава до хора като Lars von Trier със своята амбициозна визия, неконвенционален стил и брутални методи за изследване на човешката природа.
Макар странен вероятно да е сред първите определения, които Омарът предизвиква, Lanthimos отхвърля този етикет за филмите си с аргумента, че напоследък използваме това прилагателно твърде често за всичко извън шаблона, включително за доста по-консервативни филми от тези, които са се правили още преди 30-40 години, включително в беззъбия напоследък Холивуд. Нелека задача, когато действието се развива в общество от близкото бъдеще, чиято най-малката съставна единица е не индивидът, а двойката. Изпадналите от уравнението имат избор – разполагат с 45 дни да намерят своята половинка или ще бъдат превърнати в животно по техен избор. Да, Омарът е от онези филми, изискващи от зрителя да приеме невероятността на своята централна хипотеза, но отплатата си заслужава.
Условно разделената на две части история започва като дисекция на преобладаващата социална конвенция, че човек е истински човек и пълноценна част от обществото единствено и само, когато е във връзка с друг. След първоначалното бунтуване обаче действието прераства в истински интимна, очаквано трагична любовна история, която сваля нивата на цинизма в системата ни и напомня именно за онези тънки чувства на взаимност и принадлежност, които ни различават от животните.
Отвъд хипнотичния си сюрреализъм, Омарът е непогрешимо европейски по дух, с много мрачен и сух хумор, който по брилянтно семпъл начин задава своите въпроси за същността ни като хора, като двойки и като общество, за това как обичаме и как живеем. Lanthimos не проповядва, а провокира. Контрастира метафорите с буквалното говорене на едно праволинейно съществуване. Представя един красиво заснет и някак познат, почти приказен, антиутопичен свят, който деконструира с хладнокръвни, церебрални движения.
От криптичната откриваща сцена, през множеството неудобни със своята жестокост за гледане моменти, та чак до своя финал, Омарът е един от онези изключителни филми, които се появяват рядко и тлеят дълго. Филмът на Lanthimos оставя след себе си всичко друго, но не и безразличие, променя начина, по който гледаме на киното и най-вероятно ще вдъхнови цяло поколение млади режисьори.
Омарът е част от програмата на So Independent. Последната прожекция е на 1-ви ноември в Дом на киното.
